Проблемите за цензурата и свободата на словото нищи Теди Москов в последната си постановка

Премиерното представление на съвместния спектакъл на Теди Москов и Държавния куклен театър ще бъде тази вечер във Варна. „Благодарен съм на трупата, която е 200 % зад гърба ми. Подобен спектакъл можех да реализирам само с Държавния куклен театър, с който си партнираме от години. Страхотната трупа от професионалисти ми дава възможност да прикривам режисурата си зад актьорската игра. Смятам, че спектакълът разкрива в пълна степен възможностите на куклените актьори. Това е една много трудна постановка – и текстът е труден, и образите са сложни и полифонични. Действието се развива с ужасяващ ритъм“, каза Теди Москов преди премиерата.

Решенията на Свила Величкова за сценография и костюми са оригинални и впечатляващи.

„Пурпурният остров“ е по мотиви от Михаил Булгаков. „Според мен по-точният превод от руски е не пурпурен, а обагрен с кръв, като се има предвид и сюжетът на творбата“, коментира Теди Москов. Той подчерта, че „Пурпурният остров“ е алегория на революцията през 1917 г., но могат да се направят препратки и към международната политическа ситуация в момента.

“Има доста неща, които са актуални, въпреки че пиесата е писана през 1927 г. – прогонените от червените туземци арапи търсят политическо убежище в Европа“, подчерта Теди Москов. Според сценария това е сюжетът на постановката, която една театрална трупа трябва да изиграе пред Главния идеолог и цензор на театрите. Тъй като той спешно трябва да отпътува от града, наложително е трупата да се подготви за ден – да се сдобрят любовницата и жената на режисьора, артисти врагове да си подадат ръка, за да построят пиесата.

„Като оставим настрани политическите препратки, които много вълнуват всички, всъщност в центъра на спектакъла са проблемите на театъра и това е много по-важно. За повече от 30 г., в които се занимавам с театър, не си спомням период, в който театърът да е работил свободно. Винаги е имало по един екзекутор, независимо как се нарича той – дали е цензор, или е финансист“ , подчерта директорката на Държавен куклен театър – Варна, Вера Стойкова.

Любопитно е, че и в постановката „Пурпурният остров“ Вера се изявява на сцената като директор на театър. Тя е гримирана до неузнаваемост, за да изпълни умело мъжка роля – на Генадий Панфилович. Диана Цолевска също е натоварена със сложната задача да изиграе мъжка роля –

на помощник-режисьора Никанор Метелкин.

Красимир Добрев е Василий Димогацки – писателят с псевдоним Жул Верн, който впечатлява с прочувствения си монолог за свободата на словото.

Анализаторите твърдят, че образът на съсипания драматург, който на финала тихичко се разбунтува срещу ограниченията, налагани върху творчеството, до голяма степен е автобиографичен за Булгаков.

През 1930 г. Булгаков изпраща писмо до правителството, в което пише по повод „Пурпурният остров“ – „...мой писателски дълг, както и призив е за свобода на печата. Аз съм горещ поклонник на тази свобода и вярвам, че ако откриете някой писател, който твърди, че тя не му е нужна, той ще заприлича на риба, която публично ни уверява, че не й е нужна вода“. В писмото си Булгаков добавя, че в пиесата действително се надига една сянка – сянката на Главрепортком (цензурата), която възпитава слуги и ласкатели, а това убива творческото мислене.

“Пурпурният остров“ е вторият спектакъл по произведение на Булгаков, който Теди Москов поставя след “Майсторът и Маргарита“.

Той е непреклонен, че след тази постановка не иска да се занимава повече с режисура. “Имам нужда от почивка, тъй като вътрешнотеатралните взаимоотношения са много изморителни, особено в България“, сподели Теди Москов.