„Любовни следи“ по пътеката на мереното слово оставя Кирил Аспарухов

ЕЛИ МАРИНОВА

Има хора, които завихрят пространството само докато влязат в една зала. С аура, думи, настроение, с размах. От тази порода е и нашият колега Кирил Аспарухов, който днес празнува още една слънчева обиколка. На рождения му ден говорим за новата стихосбирка, чието официално представяне е на 29 ноември от 18 ч. в ДТ „Стоян Бъчваров“. 

Творческите превъплъщения на този човек не признават граници. Трябва да го познаваш приблизително добре, за да осъзнаеш колко неуморен може да бъде един Скорпион, който освен това е и творец.  

За новата си книга Кирил Аспарухов споделя:
„50 години от написването на първото ми любовно стихотворение. 50 години по-късно осъзнах каква е стихията на любовта и нейните многолики лица и превъплъщения. Как чрез любовта човек подлудява, изкривява, озлобява, очовечава, но и... помъдрява. Как чрез нея човек се губи, но и намира. Открива себе си, но и околните. Как нейните следи остават... Затова написах „Любовни следи”.

- Скорпион и творец. Доста взривоопасна комбинация. Кога разбра, че виждаш неща, невидими за повечето хора? Някъде назад в детството?

- Необяснимо ми е и до днес. Може би, защото съм роден в Петрич, в подножието на кестеновата Беласица. Имал съм щастливо,слънчево детство, белязано от знакови за съдбата ми учители. Още в четвърти клас знаех кой е Роберт Бърнс, Шели, Пушкин, Шекспир, Достоевски, Александър Дюма... Откриха в мен качествата на рецитатор и неизменно съм откривал училищни и градски тържества. Танцувах народни хора. Не съм пропускал филмови прожекции, театрални гостувания, естрадни концерти... Всичко съм попивал жадно и ненаситно.Сетивата ми са си вършили своите „прозрения“ и „натрупвания“. Неосъзнавайки всичко около мен, втурнах се в София да ставам студент, но не ме приеха архитектура, а геодезия. Исках Театралната академия, но първо трябваше да отбивам военната си служба и станах... инженер-геодезист. Но студентските ми години „преливаха“ от емоции. Без да подозирам, че това е характерно за зодиакалния ми знак. И че тези натрупвания ще избият след време и аз, без да съм завършил филология, ще пиша стихове и ще издавам книги. Без да имам танцово училище, ще стана първият шампион на България по спортни танци за сеньори. Обяснявам си го единствено с това, че съм имал много натрупвания (житейски и творчески) и че съм белязан от зодията на Скорпиона.

- Как съжителствате с егото на твореца? В хармония ли сте?

- Винаги се старая да бъда в хармония. Освен в случаите, когато някой ти сложи прът в колелото, когато те удари в гърба, когато те настигне необяснимата злоба и колегиална завист... Но аз знам какво искам и как да го постигна. Затова не се предавам пред нищо.

- За новата книга. Ритъм, мерена реч, много мъдрост и спотаена свръх-чувствителна душа. И много, много творби. Продуктивен си. Как те спохожда вдъхновението – на един дъх и в почти завършена реч или след дълъг процес на дооформяне на всяка творба?

- Когато си бях за последно миналата година в Петрич, осъзнах, че от първото ми любовно стихотворение до последното са изминали точно 50 години. А последното завършва така – „Можем ли да минем през снега и след това следа да няма?“ И се появиха „Любовните следи“ – 17-ият ми сборник стихове, публикувани и непубликувани. Обикновено пиша след емоционално натрупване. Изливам го на един дъх. И после  „отлежава“. И ако нещо не ми хареса, „рендосвам” го. Предпочитам мерената реч. Но имам и бели стихове.

- Какво е любовта за теб?

- Любовта е една всекидневна гилотина, без която човек не може. Една всекидневна надежда. Една необяснима и неутолима жажда.

- Нахален ли си?

- По-точното определение за мене е „прилично нахален“ или „агресивно нахален“. Отстъпя ли от нещо, после съжалявам. Примери да искате.

- Какво те вдъхновява най-силно?

- Вдъхновявам се и от малките неща. Човек трябва да има сетива за всичко. А избирателността му ще позволи да превърне в плюсове най-необходимото.

- Планинско чедо си, а остана до морето. Защо?

- Защото Петрич е безводен град. Потоците на Беласица текат на юг, към Гърция, а не на север - към България. И когато на един пионерски лагер видях изглед към връх Тумба, Беласица планина, където се събират трите граници на Гърция, Сърбия и България, един от граничарите ми посочи къде е Бяло море и Солун. Аз го "видях". Но истински видях море на пионерски лагер в Поморие в 4 клас. Следващата година се топнах в морето на Кранево и се влюбих във Варна, за да се превърне в моята Варна и морето Черно море. 

- Пречи ли ти популярността?

- Това е нож с две остриета и го изпитвам всеки ден. Не знам кой и как ме познава. ,Но приятно ми беше когато в чужбина (Европа и Америка), попадах на хора, които ме познаваха и цитираха. От 11 години телевизията ме прави още по-популярен, а това е друга форма на отговорност пред обществото.

- Вярваш ли във вселенския закон, че човек привлича себеподобни? Хора, събития, късмет, карма.

- От покойната си кума Невена Коканова - красивата легенда на българското кино, разбрах колко е важно да попадаш на хора от твоята кръвна група, да бъдеш съизмерим с тях, да споделяш и да бъдеш разбран. Тук се преплитат и късмет, и карма. Ако не попаднеш на хора от твоята кръвна група, си осъден да живееш в самота.

- Пожелай си нещо за РД!

- Майка ми да преодолее успешно и втората операция на очите, жена ми да намери спокойния пристан в зрелостта си, дъщеря ми да продължи да бъде слънчевото ми лъчезарие. Приятелите ми, колкото и да са малко, да бъдат истински и ... още малко да ме има. По скорпионски.
Пожелаваме ти го от сърце и ние! Твори, обичай и бъди!