Шарл Перо – няма човек който да не знае неговите приказки

Шарл Перо е име, което сигурно знае всеки. И няма как да е иначе, защото всеки е бил дете и е чувал неговите приказки. Или поне онзи вариант на приказките му, който е “предназначен за деца”.

На 12 януари 1628 година в семейството на чиновници се ражда бъдещият автор на известните днес приказки за Спящата красавица, Червената шапчица, Синята брада и още, и още. До 55-тата си годишнина Перо гради кариера на кралска служба. Седмото дете в заможното буржоазно семейство върви по стъпките на баща си и по-големия си брат.

С писане Перо започва да се занимава след оттеглянето си от активна работа. Във времената на Луи XIV - Кралят Слънце, всичко във Франция процъфтява. В кралския двор се търсят все повече и по-разнообразни забавления. Разказвачите на истории са сред най-търсената “стока”. И сред тях се появява “академикът” в разказването на приказки – Шарл Перо.

По-късно Перо е определян като писател – фолклорист, което донякъде отговаря на истината. Защото приказките му са много добра интерпретация на разказвани сред населението истории.

Изненадата за порасналите деца

Ще се изненадате, когато научите, че приказките, които така добре познаваме, не са съвсем точно приказки “за деца”. За пръв път през 1697 година Шарл Перо публикува в книга преработените от него фолклорни истории. Книгата излиза със заглавие “Приказки за моята майка” или “Истории и приказки от старо време с морални наставления” и е подписана с името на сина на Перо – Пиер Дарманкур.
В края на всяка от осемте приказки има и кратки поуки, написани в поетичен стил. Всъщност, Шарл Перо е майстор на поетичното писане и приказките му са точно в мерена реч.

В този си оригинален вид обаче приказките са по-скоро “не за деца”. Ще се учудите, но познатата на всички “Червена шапчица” в оригинала на Шарл Перо - освен, че е най-кратката от приказките му -  завършва с това, че вълкът изяжда Червената шапчица. Толкова. А и за всички негови съвременници е ясен еротичният подтекст на цялата творба - вълкът "изяжда" Червената шапчица или казано без заобикалки, малката девойка губи девствеността си. В текста си Перо твърди, че "...майката на Червената шапчица била луда, а баба й - още по-луда." Едва по-късно братя Грим ще добавят щастливата развръзка с появата на добрия ловец и чудното освобождаване на бабата и внучката от корема на изялият ги вълк.

И това не е единствената изненада, на която ще се натъкнете. Като оставим настрана споровете около това, какви са тези стъклени обувки и изобщо може ли да съществуват такива, краят на “Спящата красавица” (или както е оригиналното й заглавие “Красавицата от спящата гора”) също не е такъв, какъвто го разказваме на децата. След като принцът събудил с целувка красавицата последвала сватба. Така свършва “вариантът за деца”. В оригиналната история обаче,… Всъщност ще е по-добре да оставим на читателите сами да намерят оригинала и да разберат какво точно се случва.

Преразказаните по майсторски начин фолклорни истории донасят славата за Шарл Перо. Осем приказки в проза, две в поетичен стил и една повест. Това е – ни повече, ни по-малко.

historynakratko.blogspot.bg