Театърът като път към Доброто

Гледах спектакъла два дни след едни ужасяващи и космически 24 български часа. В рамките на едно денонощие изверг наркоман наръга десет пъти с нож 16-годишно момиче на автобусна спирка. Посред бял ден.
В държавата България.
Слава Богу, лекарите спасиха живота на детето.

В същия този ден пак 16-годишно момиче спаси от смърт шофьор от градския транспорт. Направи го със завидно хладнокръвие и дари втори живот на един мъж, който не намираше думи да изкаже благодарността си.
Случи се и то в държавата България.
В какъв свят живеем, Господи? И толкова много ли ни трябва да загърбим Злото и да правим Добро? Толкова ли е трудно просто да бъдем Човеци?

„Кавказкият тебеширен кръг” – от погледа на едно по-друго време и едни по-други измерения, задава и тези въпроси. Постановката по класика на немския театър Бертолт Брехт тръгна в края на миналата година, а тия дни получи две номинации за театрален „Икар” – за цялостен спектакъл (режисьор е Маргарита Младенова) и на Стоян Радев – за водеща мъжка роля. В началото на идния месец пиесата ще се играе и на сцената на Народния театър в столицата, където варненската трупа по традиция се представя пред препълнен салон.

И още малко размисли по повод спектакъла. В деня, в който го гледах, първи балкон бе пълен само с млади хора. В партера положението бе почти същото. Изводът? Има надежда! Има надежда хората на духа наистина да спечелят битката с посредствеността, която, без да осъзнаваме понякога, бележи житейския ни път и го вкарва в едни коловози, от които мърдане настрани няма. А светлината в тунела е само от идещия насреща влак.

"Когато бях млад, имах отговор за всичко. Сега имам въпроси за всичко." Това прочетох наскоро в една от новите книги на големия български писател Коста Радев „Все едно” (отделен е въпросът, че книгите му ги няма в книжарницата, защото той самият не е рекламен продукт, за разлика от някои бездарници, които без свян редят нескопосаните си томчета до класиците Ботев и Яворов). Философ по природа, от всеки ред на този автор блика мъдрост. И крещят въпроси. И ако в „Кавказкият тебеширен кръг” големият въпрос е какво значи Добро и можем ли да правим Добро чрез житейския си избор, той съвсем не изчерпва посланията на този хубаво направен, стойностен спектакъл.

В основната сюжетна нишка – разказа за младата Груша, която спасява изоставено дете, отглежда го и го дарява с любов и грижи, са вплетени проблеми, които са товарили и продължават да товарят човешкото общество в каквато и фаза на развитие да се намира то. Разказът е просмукан от образа на войната и страданията и абсурдите, които тя носи (тук се вплита и въпросът за цената), за човешките отношения, за социалната неправда (друга тема е, че понятието социална справедливост е оксиморон), за властта, за избора. Скечът за сватбата и погребението ведно макар и да разсмива откровено, особено с монолога на отчето, всъщност отново е философия за смисъла на човешкия живот въобще. Да не говорим, че препратките към съвремието не са една и две. Достатъчно е да споменем поведението на съдията Аздак (Стоян Радев) и отсъжданията му в заключителната част на спектакъла. В ролята си на разказвач пък пак той казва „Ужасно е изкушението да вършиш добро”. Което отвежда семантично към финала на спектакъла – изборът на Груша в т.нар. Кавказки тебеширен кръг, своеобразна интерпретация на притчата за Соломон и майките.

Разбира се, режисьорският прочит на Маргарита Младенова става пълноценен с вярно намерените персонажи, сред които се открояват Стоян Радев (в образа на Аздак) и на Гергана Плетньова (в ролята на Груша). Великолепни са и двамата в превъплъщението си (Гергана също заслужава номинация за „Икар”). Партнират им на сцената познати и обичани актьори – Даниела Викторова, Биляна Стоева, Николай Кенаров, Ина Добрева, Георги Богданов, Антонио Угрински, Пламен Димитров и Валери Вълчев. Сценограф е Ивайло Николов, костюмите са дело на Ива Гикова, а музиката е на композитора Асен Аврамов.

Ще ми се в заключение да споделя мисъл на Маргарита Младенова в едно нейно интервю от миналата година. Разсъждавайки за ролята на изкуството в живота ни, режисьорът казва: „В това е силата на изкуството - да се обединяваме около това да не се смалява живеенето ни до чисто материални измерения”.

Е, „Кавказкият тебеширен кръг” обединява. Стига да имаш сетива за великото изкуство, наречено Театър.
ЮЛИЯН АТАНАСОВ

Гергана Плетньова (вдясно) прави поредната си силна роля в спектакъла. Снимки Росен Донев