Пламена Милева: Вглеждайте се в знаците на съдбата, мечтайте и преследвайте мечтите си до последно

Българинът обича да мечтае. Да пътува, да сменя посоките, да снима и показва, да разнообразява живота си. Да види чудни острови, лазурни брегове и океански залези. И много често остава само с мечтите си. Пламена Милева е една от смелите мечтателки, които мислят с размах, запретват ръкави и сбъдват копнежите си. Колкото и трудни за изпълнение да изглеждат. Показахме ви настроението на последната изложба, която известната ни подводна фотографка заедно с Юлиян Недев подредиха наскоро в Градската художествена галерия във Варна. Видяхме заедно частица от удивителния подводен свят на Канарските острови. И мир не ми дава желанието да надникна по-дълбоко в кухнята на създаване на един толкова труден жанр фотография – подводната. Когато гледам нейните снимки виждам, че Пламена Милева е търсачка на красота. Неотдавна тя пожъна голям успех в състезанието  Red Sea World Underwater Competition в Ейлат, Израел и взе 3-та награда в категорията Fish and Fashiоn, както и една от най-престижните награди, която се дава от кмета на Ейлат – снимка върху корицата на следващия луксозен каталог. И преди да разберем накъде ще я отведат ветровете на нейните търсения след Тенерифе, нека надникнем под вода в нейния приказен свят.

- Какво те запали по фотографията? Откога разбра, че това е твоят път?

- Човекът  е най-висшето творение и за мен е истинско предизвикателсво да търся и пресъздавам съвършенството му с изказа на фотографията. Във водата светлината рисува сенки като в живописна картина, фигурата изпада в безтегловност и хармонично с целия  подводен свят се свързва с необичайната  мистичност. Приказните сюжети са своеобразен  опит да избягам от действителността, в свят различен от този, в който живея, да запазя духа си на творец, създаващ изкуство като душевна потребност.    Дебютът ми в подводната фотография беше преди  5 години и почти 5 месеца. Най-трепетните си чувства като майка тогава исках да запечатам в подводна фотосесия, посветена на малкото ми съкровище, в която той да бъде главният протагонист. Моделът в ролята на майката, подходи с изключителен  професионализъм и не само преoдоля страха си от водата, но успя много добре да пресъздаде онова майчино чувство и любов към детето, които я правят истински красива. От този момент нататък аз разбрах, че имено този тип фотография е най-голямото предизвикателство към мен и съм открила своя път в живота.

- Чисто технологично подводната фотография е доста по-трудоемка. Защо избра този жанр?

- Фотографията за мен е изкуство, в което се стремя да създавам образи и сюжети като в картина. Вътрешният свят на моята личност винаги е бил приказен и красив, здраво свързан с водата. Затова и всичко се случи от самосебе си,  в естествен развой. Юлиян Недев, моят спътник в живота е един от първите фотографи в България, които започват да се занимават с подводна модна фотография. В екип с него, осъществих и продължавам да осъществямам най-смелите си мечти за подводни фотосесии, учих се и продължавам да се уча на тънкостите в този изключително труден и необятен жанр.

- Как организираш един снимачен ден? За какво трябва да се погрижиш?

- Когато решавам, че трябва да осъществя следващата си идея, наред с това се заемам с още куп организациони неща, свързани с това къде ще се снима - в басейн или морска среда, с какво ще се снима - с подводни светкавици, насочено студийно осветление или без осветление, какъв ще бъде стайлинга, грима. Как ще се снима - на апнея или  акваланг.  Обичам всичко да се случва така, както предварително съм обмислила.  Разбира се, екипът е от особено значение и предварителното обсъждане е абсолютно задължително, за да се знае каква е ролята на всеки един под водата. Подготовката за една такава сесия понякога продължава с месеци, за да се избистри точната концепция и за да мине стайлинга под всички тестови изпитания.  Въпросния снимачен ден трябва да бъде съобразен с редица климатични особености. Ако се снима в океанска вода например, трябва да бъдат взети под внимание приливите, отливите и подводните течения. Поемането на излишен риск никога не е водил до безупречен резултат.

В конкретния ден всичко преминава като на изпит. Хапвам леко, за да предотвратя появата на киселини под водата, моделът идва и се заемам с направата на нейния водоустойчив грим и стайлинг.  Избраната дестинация често пъти изисква ангажирането на допълнителен екип и лодка. Осигуряващият водолаз се спуска с модела, позиционира го, връзва го с тежести и в близост се скрива още една бутилка, до която моделът може да достигне лесно в случай на необходимост. Осигуряващият водолаз има задачата да подава въздух на модела от резервния шланг на неговата бутилка, а комуникацията под вода се осъществява с предварително конкретизирани знаци.

- Добър плувец ли си?

- Никога не съм тренирала плуване. Имах възможност да ходя като малка редовно на басейн през лятото, където на около 6-7 годишна възраст се научих да плувам сама, първо под водата. Спомням си, че треньори ме бяха харесали за синхронно плуване, но по това време тренирах художествена гимнастика. Не съм перфектният плувец от спортна гледна точка, но и най-добрите плувци се давят. Това доказва, че да си добър не е достатъчно. Важното е да се чувстваш  добре, да си в хармонична връзка с водата. Това на мен ми осигурява спокойствието докато снимам.  Когато не съм натоватена с водолазна екипировка и фотографска техника, се чувствам като сирена. Невероятно е усещането от досега с водата, която ме пречиства и зарежда само с положителна енергия.

- Разкажи ни интересна случка по време на снимачния процес – такава, която те е изправяла на нокти.

- Имала съм няколко такива спиращи дъха случки, но за да не се повтарям, ще ви разкажа за последната, която преживяхме на остров Тенерифе. Сесията беше замислена като хармонично единство между дивото – огромният и мощен скат и човешкото женско тяло, красиво и натурално със своята голота. Това беше най-сложната подводна сесия, която съм имала. Дайвинг инструкторът, който трябваше да ни заведе до мястото, никога не беше асистирал в такива фотографски сесии, а баластният колан на партньора ми – главният осигуряващ водолаз, се оказа недостатъчен, при което не можа да потъне до необходимата дълбочина от 20 метра.  Нямаше връщане назад. Моделът трябваше да бъде осигуряван от човек, който въпреки огромния си опит, никога не беше присъствал на такива сесии.  Пазейки дистанция от модела, както се бяхме уговорили предварително, за да не влиза в кадър, той изчакваше за подаден сигнал.  Но с късия осигуряващ шланг на регулатора, който водолазите обичайно използват, се губеше много време. Аз бях на около метър и половина от модела, без плавници, за да не се размътва допълнително водата и широкоюгълната оптика, която покрива 180 градуса. Скатовете са дужелюбно настроени в този залив, свикнали с храната, която им носят водолазите, но моделът не можеше да има такава в ръцете си. Те прелитаха над главите ни, натискайки ни надолу в очакване да получат своята дажба. Моделът се измъкваше от мощните им прегръдки с финес и красота, но напрежението и рискът бяха огромни. Това чудовище с лекота можеше да нарани или отнесе на някъде беззащитния модел, който без въздух на тази дълбочина и с тежести за краката нямаше шанс.

Разконцентриран, осигуряващият водолаз, не видя как моделът след последната схватка със ската остана без въздух. Тя подаде знак, но реакцията закъсня. Изтръпнах, без малко щяхме да удавим момичето, която преритваше, останала без никакъв въздух на тази рискова дълбочина. Няма да забравя какъв скандал се заформи под водата между нея и водолаза. Думите бяха излишни. Последва пълна концентрация от страна на модела. Не знам как го постигна след всичко, което се случи, аз обаче предпочетох да продължа снимките, държейки резервния регулатор в готовност.

- Очевидно си от хората, които умеят да сбъдват мечтите си. Накъде е насочена следващата ти мечта?

- Иска ми се реализирането на тези мечти да се случва по-лесно. Финансовият праг винаги е ограничавал екипа ми, а за да се разгърне потенциала  на максимум в подводната фотография са необходими много средства. Начинът е да се атакува световния пазар, който търси такива фотографии. Това е мечтата ми - да намеря поръчителите за този вид изкуство.

- Имаш ли цел, за която още не си събрала смелост?

- Смелост- не. Мисля, че всичко се постига с постоянство, воля и желание.  Съвсем скоро сбъднах още една своя мечта, свързана с реализирането на най-дълбоката подводна сесия за мен с модел – на 32,70м. Не съм и предполагала, че тази сесия ще се окаже за момента и най-дълбоката, направена такава в света със системно подаване на допълнителен въздух.

- Какво мислиш за постпроцеса при фотографията?

- Правилата за използването на постпроцесна обработка в подводната фотография са много строги.  За да участваш в някой конкурс обикновено или тя е абсолютно недопустима или сведена до минимум. По този начин се толерират фотографските умения, не тези свързани с постпроцеса. Тази година в един от елитните конкурси за първи път допуснаха по-сериозна обработка на кадрите само в раздела с модели. На мен лично не ми допаднаха резултатите – реалносста е достатъчно мистична под водата и ти дава пъти повече шанс да заснемеш своя неподправен шедьовър.  Като изключим опцията – конкурси,  в рекламната индустрия, както и в артистичния кадър, авторът е единственият творец и една фотография винаги може да бъде по-добра с езика на постпродукцията. Няма значение какви ще бъдат софтуерните средства, стига те да бъдат умело използвани, да градят индивидуалността на автора  и  да помагат за реализирането на идеята.

- Състезаваш се на международно ниво. Какво е усещането да получиш признание от най-добрите?

- Това е като неповторимото усещане, че си в битка с най-добрите- хора с много опит и умения. Печелиш битката, а с нея и лаврите. Признанието е най-добрият стимул, за да продължаваш напред и да се развиваш.

- Как избираш моделите си? Това са жени, които трябва да могат да пребивават дълго под вода.

- Фотосесиите с модели под вода се отличават с изключителна сложност в осъществяването им. Моделът трябва да е трениран  и да може да държи отворени очите си под вода, да умее да задържа дъха си за по-дълго време и да е спокоен, уравновесен и артистичен. Дълбочинните фотосесии са най-голямото предизвикателство за мен. Те носят доста голям риск, който преди да бъде предприет, трябва добре да бъде обмислен. Моделът трябва да има доверие във възможностите на целия екип, с който ще се работи и трябва да има солидна подготовка.  Най-лесно сесиите се получават когато моделът има висока дайвиг клалификация. Създания с техническите умения, красота, чар и артистичност, са малцина в целия свят. Аз съм голяма щастливка, че съм имала възможността да работя с две от тях- израелката Elly Biel и испанката Jessica Aristi. С втората, която никога не беше снимала под вода,  направихме курс с тренировки в басейн, морска среда и балетна класика. Изгледахме и обсъдихме множество филмчета в youtube, за да достигне майсторското ниво в последните ми сесии.

- Започнах интервюто с навяваща тъга констатация, че много хора само мечтаят за пътешествия, за по-хубава работа, за по-удобен живот. И често си остават само с мечтите. Какво би им казала ти – мечтателката, която е последвала интиуцията и сърцето си?

- Хора, вглеждайте се в знаците на съдбата, мечтайте и преследвайте мечтите си до последно! Не се отказвайте, защото изход има, макар и в повечето случаи трудно достижим! Мечтите осмислят живота ви, оставят следа и след вас. Няма нищо по-хубаво от това, след време да си кажете - живях достойно, доволна съм от себе си и животът ми имаше смисъл.

Ели Маринова

Снимки: Пламена Милева