Ивайло Калоянчев, актьор: Театърът е истината на моето съществуване

След внушително турне в Чикаго (над 1200 зрители), Детройт, Торонто, Монреал и Отава на постановката “Бай Ганьо” от Георги Данаилов,  режисьор Кольо Петков, с Ивайло Калоянчев в главната роля, трупата гостува и в морската ни столица с любезното съдействие на Театър “Българан”. Така и варненци станаха свидетели на творческия акт на предаване “щафетата” от баща на син. В тази култова роля България познаваше Георги Калоянчев. След неговата смърт синът му “влезе” под кожата на този емблематичен герой, а между два спектакъла аз успях да го разприказвам за моята поредица “Блиц интервюта”.

- Киното за Ивайло Калоянчев е...
- Една несподелена любов. Малко съм снимал. Не го познавам добре. Но ме изкушава.
- А театърът?
- Това е любовта на моя живот. Независимо че съм син на големия актьор Георги Калоянчев, не съм се притеснявал от неговото име. Имал съм възможността да се уча от него. От него съм получавал най-добрите и точни съвети. Когато кандидатствах във ВИТИЗ, беше ми казал – няма кого да питаш освен мен. Защото тези, които ме недолюбват, ще ти дадат лош съвет, а тези, които ме обичат, няма да ти кажат всичко, за да не ме наранят. Затова съм ти баща, за да ти кажа истината в очите... Изпитвал съм известно притеснение, когато е трябвало да бъда с него на една сцена...А днес театърът е истината за  моето съществуване.
- Музиката за теб е...
- Много я обичам, но не ми се удава. Пея вярно, но не съм пял пред публика. Пред приятели – да. Забавляваме се. Всякаква музика слушам, защото лоша музика няма. Трябва да имаш сърце за нея.
- А танцът?
- Там, където свършат думите ми, започва моят танц.
- Какво са приятелите за тебе?
- Те са всичко в моя живот. Много приятели – не е на хубаво. Но аз знам кои са ми истинските приятели.
- Родителите за теб са...
- Те са началото. Моторът. Опората на живота ми. Но в един момент май си сменихме ролите и усетих тежестта и отговорността в живота по друг начин.
- Семейството за Ивайло е...
- Семейството е сигурността. Отдадеността. А аз съм разкъсан между Лондон, където е то, и София, където е работата ми.
- Младите хора са...
- Колкото и да е шаблонно, те са бъдещето на човечеството. Защото това, което за мен е тъмна Индия ( имаше такъв израз през соца), за тях е ясен и предизвикателен хоризонт.
- Варна е...
- Сърцето ми е в Бургас. А Варна просто е един хубав град. Като Бургас (смее се).
- България за Ивайло Калоянчев е...
- Имал съм възможност да живея на други места. А съм останал тук. Това не е ли отговор?
- Какво е любовта за теб?
- Двигател на живота. Без любовта  няма живот. Много често тя пари. Но трябва да опиташ. Като едно малко дете. Дори да го предупредиш, то ще се изгори, но иска само да опита. А така се открива любовта.