IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 10°
Спорт
08:30 | 7 ноември 2018
Обновен: 22:39 | 28 март 2024

Пьотр Нестеров: Мечтата ми е да стана номер едно в света

В България се чувствам чудесно, тук има добри възможности за мен, каза тенисист номер едно в Европа до 16 години в рубриката „На спортна вълна“

По материала работи: Слав Велев
Снимка Пламен Гутинов

Пьотр Нестеров е роден на 7 март 2003 г. в Москва. Когато е на осем години, семейството му се мести да живее в България и от тогава до сега е състезател на ТК „Черно море“, а негов личен треньор е Кристиян Илиев. Първия си голям успех в тениса постига едва 9-годишен, когато печели „Мастърс“-а до 10 години в България. През 2014 г. на световните финали на турнира OUATT във Франция Пьотр става шампион до 11 години след победите над най-добрите си връстници от Германия, Франция, Великобритания и Мароко. Получава българско гражданство 12-годишен и веднага става държавен шампион. Година по-късно дебютира за националния отбор на България в Европейското лятно отборно първенство. През 2018-а Пьотр постига най-големия си успех до момента, като спечели турнира на осемте най-добри в Европа за неговата възраст, който се проведе в Италия. Той се класира за него благодарение на шампионските си титли в Сърбия, Беларус и Босна и Херцеговина. След отлични игри и победи над водещите състезатели на Чехия, Сърбия и Латвия Пьотр се нарежда до имена като Рафаел Надал, Ким Клайстерс и Александър Зверев като шампион на „Мастърс“-а на Европейската тенис асоциация. Благодарение на добрите си игри, Нестеров добавя още едно престижно постижение в биографията си – завършва годината като номер едно до 16 години в Европа.

 

 

 

- Пьотр, кой от турнирите, които изигра през този сезон, беше най-голямо предизвикателство за теб?

- „Мастърс“-ът в Италия, тъй като това е най-силният турнир за годината. В него участваха осемте най-добри в Европа. Аз изиграх три мача, спечелих и трите, като последният беше най-труден, в три сета. Останалите двубои също не бяха леки, тъй като се изправих срещу най-добрите в Европа. Много съм щастлив, че успях да се преборя и да спечеля титлата.

 

 

- Очакваше ли толкова добро представяне?

- Да, аз бях навлязъл в много добра форма преди турнира и бях сигурен в себе си, бях уверен, че мога да играя добър тенис, и го показах по най-добрия начин. Във всичките си мачове се представих много силно, почти без спадове.

 

- Коя от победите, които си постигнал до момента, най-много те е зарадвала?

- Може би тази на финала на „Мастърс“-а, тъй като това е много престижен турнир, доста хора се събраха по трибуните. Това беше много специален мач за мен, тъй като за първи път играех пред толкова голяма публика. Наслаждавах се на играта изцяло.

 

- Ти си роден в Русия, как стана така, че живееш в България и във Варна?

- Роден съм в Москва, всичките ми близки роднини са там. Бях на 8 години, когато се преместихме в България, във Варна, и веднага започнах да работя с настоящия ми треньор Кристиян Илиев, с когото сме заедно вече 6 години и половина. Радвам се, че започнах да работя с него, защото след това започнах да жъна все повече успехи. Ако не бяхме дошли в България, не знам дали всичко около мен щеше да се развие толкова добре. Сега наистина съм доволен от представянето си, но продължавам да искам още и още, да се развивам и да вървя напред.

 

- В Русия ли започна да играеш тенис?

- Да. Започнах, когато бях на 4 години. Първо играех с майка ми в парка. Братовчед ми е бил много добър тенисист, държавен шампион на Русия за юноши. Покрай него моите родители запалиха и мен по тениса. Видях един клуб, отидохме с майка ми, казах, че искам да играя, и ме записаха. Не съм се колебал. Само тенис съм тренирал и плуване за една година и половина, за да поддържам форма и да разпускам понякога. Тенис тренирам вече почти 11 години и съм много доволен, че се заех точно с този спорт.

 

- Защо избра ТК „Черно море – Елит“?

- Преди да се преместим да живеем във Варна, бяхме на почивка в Слънчев бряг. Там работих с един треньор, който се оказа много добър приятел на Кристиян Илиев. Той ме посъветва да се запиша при него, защото е много добър специалист. Преместихме се февруари 2011 г. и веднага дойдох да потърся Кристиян Илиев. Видях, че в залата има и други деца и реших да опитам. Започнахме да тренираме всеки ден много здраво и така до днес.

 

- Как успяваш да съчетаваш училището с тренировките?

- В момента съм на индивидуална форма на обучение в Спортното училище „Георги Бенковски“. Обикновено ходя до училище само за изпити и да посетя някои часове, които са задължителни, през останалото време се подготвям вкъщи. По-голямата част от моя ден преминава в тренировки.

 

- Как научи толкова добре български, затрудни ли те нашият език?

- Не, честно казано, научих го доста бързо. Имам дарба да уча езици, колкото и нескромно да звучи, но ми се отдава и ги усвоявам лесно. Български научих за по-малко от 3 месеца, докато започна да говоря свободно. Ходих малко и при учител, докато го усвоя. Хубавото е, че в началото бях в Руското училище във Варна – „А.С.Пушкин“, където преподавателите знаят и руски и много ми помогнаха.

 

- Освен български и руски други езици говориш ли?

- Английски говоря почти свободно, тъй като по международните турнири срещам хора от различни страни.

 

- Защо реши да се състезаваш за България?

- Защото тук има по-добри възможности за мен. Благодарение на спортния министър Красен Кралев аз получих българско гражданство. Българската федерация по тенис, както и лично Огнян Илиев и Кристиян Илиев също много помогнаха за това и аз съм им безкрайно благодарен. Ако не бях получил българско гражданство, нямаше как да играя в държавното първенство и нямаше как да играя за България на международни турнири. Когато започнах да участвам в тези първенства, постигнах най-добри резултати.

 

- Помниш ли първия си мач и първата победа?

- Изиграх първия си официален мач, когато бях на 7, бях още в Русия. Участвах в нещо като „Мастърс“ за момчета до 9 години. Състезаваха се само деца от Московски окръг. Играх срещу момче, 2 години по-голямо от мен, и успях да го победя много трудно. С първия ми официален мач дойде първата ми победа. Тренирах в академията на Шамил Тарпишев, който е капитан на Русия за Купа „Дейвис“.

 

- Изпитваш ли някакво притеснение, когато излизаш на корта, и как успяваш да го преодолееш?

- Всеки тенисист изпитва някакво притеснение, но това се преодолява с опита. Аз напоследък доста добре се справям, старая се да не показвам изобщо, че съм притеснен или ядосан.Това доста ми помага да съм по-концентриран в моята игра и да се боря за всяка точка.

 

- Кои са състезателите, на които се възхищаваш?

- Възхищавам се на Новак Джокович при мъжете и на Дария Касаткина при жените. Харесвам Дария, защото играе нестандартно, по-различна е от другите. А на Джокович съм фен от дете, подкрепям го вече 7-8 години. Започна да ми харесва още в началото,  когато навлизаше по-сериозно в тура. Въпреки че ги харесвам, аз не се опитвам да ги копирам, защото всеки трябва да си изгради собствен стил и характер, своя игра...

 

- Кои са според теб качествата, с които превъзхождаш противниците си?

- Имам добра психика и това ми помага в доста от мачовете. Благодарение на нея измъквам точки в много от важните моменти в геймовете. Играта ми от задна линия и сервисът също са сред силните ми страни.

 

- Кои са целите, които си поставяш?

- Засега не сме си формулирали конкретни цели за следващата година с моя треньор. За тази година целта ми беше да вляза в Топ 10 – изпълних я и съм безкрайно щастлив. За догодина стремежът ще е да играя в повече турнири при по-големите – до 18 години, турнири от ATF календара и след това да участвам с някой фючърс за мъже, ако има възможност. Оттук нататък това ще бъдат целите – да трупам опит при по-големите.

 

- След целите идват мечтите... Да погледнем в по-далечен план, за какво мечтаеш?

- Мечтата ми е да стана номер едно в света. А турнирът, който най-много искам да спечеля, е Уимбълдън, защото е най-престижният. Иска ми се да изляза на корта, на който са играли всички най-добри в света през годините.

 

- Каква е ролята на треньора за успехите на един тенисист?

- Ролята на треньора е много важна. Той освен за състезателя се грижи и за цялата организация, с която са свързани участията по турнири. Треньорът дава увереност на състезателя и му гарантира спокойствие да се съсредоточи върху изявите си на корта. Да си треньор, е доста трудно и аз го разбирам много добре.

 

 

- Доверието ли е най-важното всъщност между треньор и състезател?

- Да. Трябва също така двамата да са се сработили много добре. Мисля, че с Кристиян Илиев сме добър тандем.

 

- Остава ли ти свободно време и какво обичаш да правиш, когато не си на корта?

- Наистина нямам много свободно време напоследък, тренирам по 5-6 часа на ден – на корта и обща физическа подготовка, и гледам когато съм свободен, да си почина. Обичам да излизам с приятели, да гледам филми, да чета книги.

 

- Приятелите ти спортуват ли?

- Имам доста приятели, които тренират тенис, както и други спортове – познаваме се от училище.

 

- Близките ти какво мислят за твоите успехи, идват ли да те гледат понякога на корта?

- Преди, когато бях по-малък, идваха редовно, но баща ми е много емоционален, случвало се е дори да ми се кара за представянето ми на корта. Когато видя, че вече съм самостоятелен и започвам да се справям добре, спря да идва на всеки мач. Майка ми много се радва, че тренирам тенис. Но държат и на образованието ми, разбира се.

 

- Кои са по-интересните места, на които те е отвел спортът?

- Миналата година бях в Маями. Там всичко е различно. Обиколил съм почти цяла Европа, бил съм в Италия, в Испания…

 

- Къде ти допада най-много?

- Тук, в България, си е доста добре. Засега тук ми е най-приятно.

 

- Има ли противници, които са неудобни за теб?

- Не обичам да играя срещу левичари, но знам, че няма как да избираш противниците си, трябва да умееш да играеш срещу всеки, това е спортът. Левичарите са ми най-неудобни, защото със своя форхенд ме притискат към бекхенда и ми е по-трудно, но в последно време мисля, че се справям доста добре.

 

- Тежат ли ти непрекъснатите сравнения с Григор Димитров и въпросите дали ще повториш неговите успехи?

- Наистина, това до някаква степен тежи, но аз може да се каже, че игнорирам тези сравнения, защото ще дойде времето, когато наистина ще се разбере какво ще стане от мен. Сега няма как да се каже, все още съм едва на 15 години, а Григор, дори в момента да не показва най-доброто от себе си, е най-добрият български тенисист, никой не може да го отрече… Ще видим, има време…

 

ПОЛИНА ПЕТРОВА
Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ

 

Още от "На спортна вълна":

 

 

 

Коментари

Новини Варна