Днес в манастира „Св. св. Константин и Елена“ не се предлагат стаи за почивка, но през 1901 година, когато светата обител минава под управлението на Постоянната комисия към Окръжния съвет във Варна, гостите оставали да нощуват в манастирското здание. Желаещите да почиват тук били много, настанявани били в стопанските сгради на манастира. Въпреки неудобствата - спане на сламени дюшеци, нуждата да си носят спално бельо и съдове за готвене и хранене, напливът бил постоянен. Цените на нощувките се определяли от Постоянната комисия и се публикували в местния печат за сведение на „желающите да прекарат летните горещини вън от града“, както пише в бр. 6 от 7 май 1905 г. на вестник „Свободен глас“. Вестникът представя и пълното решение на комисията: „С обявление №1877 от 29/ІV тя явява на интересующите се цените които ще трябва да се заплащат за времето от 1 Май до 1 Септември и които са както следва.
В старото здание:
1) За цялото здание, състоящо се от 4 големи, 1 малка стаи и 1 кухня, общо по 90 лв. 2) Отделно за всяка една от големите стаи по 20 лв. 3) За малка стая по 10 лв. В новото здание-начиная от южната страна. 1) За І-то отделение, състоящо се от 1 стая и 2 салона, общо по 80 лв. 2) Отделно само за стаята по 30 лв. 3) За ІІ-то отделение състоящо се от 4 стаи и 1 салон – общо по 100 лв. 4) Отделно за всяка стая по 30 лв. 5) За ІІІ-то отделение състоящо се от 4 стаи и 1 салон – общо по 100 лв. 6) Отделно за всяка стая по 30 лв. 7) За ІV-то отделение, състоящо се от 3 стаи и 1 салон, общо 75 лв. 8) Отделно за всяка стая по 30 лв. 9) От V-то отделение само за малката стая по 15 лв.
В новото здание над църквицата: 1) За цялото здание, състоящо се от 7 стаи и 1 кухня, общо по 120 лв. 2) Отделно за всяка стая по 15 лв.“
Явно интересът към летовището бързо нараства,
защото през 1910 година се налага над зданието при чешмата да бъде издигнат нов етаж с 12 стаи, а през 1911 година е построено ново здание до старата сграда на манастира на два етажа и още 12 стаи за летовници. Стефан Хъртев в пътните си бележки, публикувани в бр.15 от 28 юли 1912 година, разказва: „Част от по-заможните варненци изнурени от шумния градски живот, прекарват лятото тука, на това място, всред тая дивна обаятелна природа, всред тия хубави гъсти лози.
РЕКЛАМА ВЪВ ВЕСТНИК “Търговски фар”, бр. 398 от 14 юни 1912 г.
Тук човек се чувства някак по-друг, като че се възражда, бива бодър, весел, диша леко, сърцето се разширява и кръвта по-буйно тече по жилите. Като че нещо те подмладява и продължава с години живота.“
Всъщност гражданите на Варна и населението на околните села от години не пропускали да посетят манастира, ако не за да отдъхнат през лятото, то поне за храмовия празник, деня на светите Константин и Елена – 21 май. С разрастването на летовището някои от по-религиозните и патриархално възпитани граждани започнали да се възмущават от по-свободното поведение и развлеченията, на които се отдавали курортистите.
РЕКЛАМА В СПИСАНИЕ “Морски ратник”, бр. 8, 15 юни 1926 г.
Ето какво разказва за посрещането на храмовия празник в манастира „Св. Константин“ възмутен „Посетител“, публикувал впечатленията си във вестник „Известник“, бр.15 от 5 юни 1906 г.: „Още от вечерта срещу празника пристигаха много каруци и файтони пълни с посетители в Стопанството. Знаеше се от преди няколко дена, че касиера на Постоянната Комисия г-н Чехларов, правил постъпки пред дяда владика да допуснел сутринта да служел литургия там някой поп. Дали неговите псувни или други обстоятелства са спомогнали но ний действително останахме очудени като видехме това, в осъществяването на което не вярвахме (в този период варненската Община води дела с гръцката религиозна община за манастирските имоти – б.а.). Сутринта дойдоха не само един, но двама свещеника! – така, че единия, тоя който по право прибягваше там да служи – Кестричкия – останал дълбоко докачен от постъпката на колегата си.
Вярваме обаче, че дядо владика не би нарушил издаденото от него районно окръжно, ако знаеше: 1) че там няма вече спомен от манастира а от едната страна на дерето, гдето е останала за съжаление и черквицата, срещу която е и кръчмата, стаи за живеене и место за приятно прекарване на времето, а от другата стопанството, което се приготовлява за бъдещото училище. 2) Че там, собствено в дворът на черквицата стават всекидневни пиянства и разни съмнителни личности и феи си дават своите рандевута при асмата. 3) Че през време на литургията повечето народ пиеше и се веселеше в кръчмата, а много от селяните и селянките играеха в двора на хоро.“
Напливът от гости
принуждава Постоянната комисия да инвестира в удобства за гостите на курорта и през 1912 – 1913 година са построени нова фурна в услуга на летовниците, в която могат да се пекат гювечи, прасета, агнета, хляб, баници и др., и втори голям и хубав бюфет. Под “бюфет” трябва да се разбира буквално бюфет с кухня зад него и всичко необходимо. Храната и напитките се дават на бюфета, а се консумира върху градински маси и столове, наредени около бюфета. Така постепенно опитното стопанство се превръща в курорт.
Постоянната комисия едва ли съжалява за този факт, защото отдаването под аренда за експлоатация на опитното поле създавало много главоболия на управляващите. Всеки търг за отдаване под наем бил оглеждан под лупа и ставал повод за взаимни нападки между управляващи и опозиция още на следващите избори. Пример за това е и публикация във вестник „Свободен глас“ от 7 ноември 1909 г., която в материал със заглавие „Немарливости, или зла мисъл“ се опитва да „разнищи“ нарушения по процедурата от 1906 г.: „През 1906 година тогавашният състав на варн. Окр. Постоянна комисия е произвела търга за отдаване на експлоатация двете зеленчукови градини на окръжното стопанство при монастиря „св. Константин“ по 30-50 лева годишен наем на декар. Всичкото пространство е 300 декара. Търга е останал върху Иван Михов, надлежно утвърден. След време наемача се отказал от търга, вследствие на което произвели втори търг, останал върху Гено Кирчев за 13 лв. на декар. Понеже тая цена е малка, комисията вместо да разпореди трети търг и да даде голяма гласност на обявлението, тя взема още по 2 лв. на декар от Кирчева и поискала утвърдяването на търга от министерството. Търга бил утвърден и договорът сключен, но не за 300 декара, а за 237. Впоследствие се оказва, че първият конкурент бил в съдружие с втория“. Материалът завършва със съмнение, че комисията е действала в полза на наемателите на земята.
РЕКЛАМА ВЪВ ВЕСТНИК “Варненски новини”, бр. 630, 16 май 1915 г.
През 1925 година е поставено и началото на сега съществуващия парк около манастира от създателя на Морската градина във Варна Антон Новак. А през 1931 година агрономът С. Джартов, преподавател във варненското земеделско училище, довършва парка. Учениците провеждат тук практиката си, прокарват алеите и оформят парка около манастира. През 1937-1940 година по решение на общинската управа земята е парцелирана с широки прави алеи. Край тях са засадени явор, кестени, липи. Общата дължина на алеите е 6 км, а броят на засадените дървета – 1600.
През 30-те години на ХХ век в летовището започва строежът на първата почивна и гроздолечебна станция Станцията е открита на 10 септември 1933 година. Тя разполагала със 140 стаи с изглед към морето. Гроздолечението привлякло множество платежоспособни гости от цяла Европа. За съжаление, в началото на Втората световна война станцията била закрита.
След Втората световна война курортът остава под разпореждането на варненската община, без да бъдат осъществявани сериозни подобрения в него. Едва през 1955 година с постановление на Министерския съвет се взема решение да бъдат изградени два курортни комплекса край Варна – “Дружба” и “Златни пясъци”. Така през 1957 година започва изграждането на комплекс, наречен първоначално “Балкантурист”, а по-късно „Дружба“. Следва бурно строителство и курортът се превръща в самостоятелна стопанска единица.
37 години по-късно, през 1992 година, “Дружба” връща старото си християнско име Св. св Константин и Елена. И днес, 110 години след създаването му, курортът продължава да се развива и е запазил зеленото си очарование, като ежегодно привлича хиляди туристи с уникалното съчетание на морска и минерална вода, гроздолечение и СПА процедури. Той напълно заслужава определението, което наскоро гост от Русия бе публикувал за него на стената си в една от социалните мрежи: „Курортът Св. св Константин и Елена не е просто място за почивка, това е място, което изпълва сърцето ти и остава там за цял живот“.
МАРИЦА ГЪРДЕВА
Четете още Манастирът летовище „Св. Константин“ – І част
Манастирът летовище „Св. Константин“ – ІІ част
Манастирът летовище „Св. Константин“ – ІІІ част
Манастирът летовище „Св. Константин“ – ІV част