Непознатата история: Четвърт век бил необходим за създаването на Аквариума във Варна

Датата е 22 октомври 1906 г. Целият варненски хайлайф се събира на поляната край морския бряг „между къщата на Асарето и градината“, за да присъства на полагането на основния камък на Аквариума във Варна. „По този случай се отслужи молебен в един разкошно украсен павилион със знамена и цветя“ – съобщава в броя си от 29 октомври с.г. вестник „Свободен Глас“ – „Актът се извърши доста тържествено. Присъствуваха: Князът с майка си (Княгиня Климентина – б.а.), сестриницата си и децата си. Придружаваха го цивилната и военна свита, министрите Петков (на вътрешните работи – б.а.) и Шишманов (на просветата – б.а.) и капитана от І ранг Пишов. Присъствуваше също и дипломатическото тяло, местните граждански и военни власти и множество народ. Полагането на основния камък се предшествува от речите на княза и министрите Петков и Шишманов, в които речи се изказваше високото значение на аквариума. В издълбания основен камък туриха монети, старини, акта по тържеството и др., между които и три броя от нашия вестник „Свободен Глас“. При полагането на камъка князът изговори следните думи: „Благословията на всевишния за тържеството и триумфа на българската просвета.“ Министър Петков допълни: „Като гранитна скала да стане славата на България и нашата династия.“

Според историята, която разказва за създаването на Морската зоологическа станция с аквариум във Варна (публикувана в бр. 1, от 1 януари 1932 г. на списание „Морски Сговор“) д-р Георги Паспалев, който от 1929 до 1934 г. е бил уредник, а от 1934 до 1938 г. и пръв директор директор на Морската биологическа станция, 

идеята за построяване на Аквариума във Варна принадлежи на цар Фердинанд, 

който, след като посетил морските станции и аквариуми в Европа, на „една интимна вечеря в двореца “Евксиноград” в началото на м. януари 1906 г.“ възлага на д-р Парашкевь Стояновь да започне работа по основаването на морска станция, като обещава пълната си подкрепа. След като се съветва с европейските светила в тази област проф. Дорн, основател и уредник на подобна станция в Неапол и проф. Кори, тогава уредник на австрийската морска станция с аквариум в Триест, планът за строежа на сградата е „съставен от варненския архитект Дъбков. И ентусиазъма, с който това дело бива подето, се възнаграждава: средства за започване на постройката биват намерени“ и се осъществява церемонията по полагането на основния камък.

„За жалост зла съдба попречва за бързото довършване на започнатото“, разказва по-нататък в изложението си д-р Паспалев. „Зданието на станцията бива привършено едва през 1912 г. и предстои обзавеждането му. Но настъпилите събития – злополучната Балканска война – превръща новопостроения храм на науката в жилище за прокудените от родината тракийски бежанци, а и след това – до преди година – злата участ продължава: зданието преминава от ръка на ръка и служило за всичко друго, но не и за целта, която е поставена при изграждането му.“

За тази „зла участ“ говорят в речта си по повод двадесетата годишнина на Варненското археологическо дружество и братята Херман и Карел Шкорпил (речта е публикувана в Известия на Народния музей – Варна, бр. 1, от 01 януари 1921): „За изучаване на морската фауна построено било в града ни особено здание (аквариум). Постройката не функционира. Вотиран бил кредит от Народното събрание за инсталация на зданието. Кредитът остана неизползуван. Втори път гласуване. Историята се повтори. Трети път събранието отпусна сумата. Повтори се същото (1913 г.). Зданието издигнато, но неизползувано! Похарчени няколкостотин хиляди лева!

Тонирана в цвят, печатна покана за редовно събрание на `Научна дружба` от 6.30 ч. (вечерта) в салона на Аквариума. Беседа на тема: `Природата извън пределите на нашите чувства` ще чете Ив. Арякчиев - добавено в ръкопис. С клеймо 4.02.1935 и марка на Българска поща (Библиотека Варна)

За изучаването на черноморската фауна основана била в Русия зоологическа станция в гр. Севастопол. В горния етаж на станцията стават изучавания на фауната, а в долния са поместени басейни (със стъклени стени) за живи морски животни (аквариум). През 1911 г. изпратена била от станцията експедиция за изучаване на фауната край бреговете на Румъния и България.“ По-нататък в изложението се изброяват проучванията, извършени от руските учени в различни точки на света и във връзка с техните постижения братята задават въпрос към властите: „Севастополската станция е поместена в едно великолепно здание. Питаме защо нашето правителство създало нова станция (аквариум) на Черно море? 

Варненският аквариум е било необмислено и прибързано дело!“

Д-р Георги Паспалев е на съвсем противоположното мнение по темата за необходимостта от подобно научно съоръжение: „Каква нужда е предизвикала замислянето и реализирането на нашата морска станция? Нуждата! – тя има преди всичко психологична основа: това е неудържимо стремление на довчера тормозения  в робство народ – да се просвети, да научи онова, което другите отдавна знаят, да вложи своите духовни усилия и материални жертви за всестранно изучаване и опознаване на своята родна страна. Това е разбирането, правилното разбиране от страна на цар и интелигенция за влиянието на научните институти при издигането на културното ниво на нацията и за всемирното значение, което работата на същия институт има. Наред с това стои предвидливостта относно благата, които морето би дало на народното стопанство, когато то е добре изучено, опознато и използвано“.

През 1923 г. „Софийският университет в съгласие с Министерството на земеделието – рибарското училище“ предприема стъпки за „възстановяване и уреждане на Варненския аквариум.“ (бр. 7, от 1 май с.г., на списание „Морска библиотека”). Назначена е комисия за изработка на план за водната инсталация на сградата, както и за ремонт на същата. Отпуснат е и кредит за целта. В размер на 200 хиляди лева. Идеята е „научната работа на аквариума да бъде ръководена с цел да се задоволят нуждите на риболовството пред нашите брегове“.

СНИМКАТА Е ПУБЛИКУВАНА в списание „Морски сговор“, бр. 8, 01 октомври 1938 г.

Девет години по-късно, през 1932 г., се състои „Едно културно тържество“ (бр. 9, от 1 ноември с.г. на списание „Морски сговор“), на което 

цар Борис III открива официално Морската биологическа станция 

Пръв директор на станцията е д-р Георги Паспалев, тогава асистент по зоология в СУ “Св. Кл. Охридски”, а впоследствие професор и чл. кор. на БАН. Ето какво пише той по повод откриването: „Откриването на станцията стана тържествено на 17.VІІ. лично от Негово Величество Царя. На тържеството присъстваха Негово Царско Височество Принц Кирил, съветникът на Н. В. Царя г. Груев, г. Скутунов, ректорът и няколко професори от нашия университет, проф. Антипа от Букурещкия университет, представител от Министерството на просветата, такъв от Министерство на земеделието, а от Варна управата на станцията беше поканила освен кмета на града и представители на всички официални учреждения, но и всички професори от търговската академия, всички учители от средните училища, директорите на прогимназиите, главните учители на основните училища, както и видни семейства и лица от града.

Молитвите за освещаването на станцията и нейното преуспяване бяха прочетени от Негово Преосвещенство Великият Епископ Андрей.

Н. В. Царят прочете следната реч:

„Ваше Преосвещенство, Господа!

С радост присъствам на освещаването и откриването на още едно културно дело в страната, издигнато на китния наш черноморски бряг. С ентусиазъм към хубавата идея се положиха преди 1/4 век основите на този институт. За жалост преживените тежки години попречиха за неговото навременно привършване и едва днес нашата морска станция отваря широко своите врати за неуморните труженици на младата ни наука, вложили всички свои сили и познания в полза на родината.

СНИМКАТА Е ПУБЛИКУВАНА в списание „Морски сговор“, бр. 8, 01 октомври 1938 г.

Морската зоологическа станция с аквариум иде да попълни една празнота в редицата научни институти, рожба на нашия университет. Но сред тежката стопанска криза, която изживяхме заедно с всички други народи, ние, българите, не спряхме да отделяме от скромния си залък за наука и просвета, чрез които да творим нови блага и да внасяме своята скромна дан в съкровищницата на общочовешката култура…”

Във вестибюла на станцията е поставена мраморна плоча с надпис „Съградена бе тая сграда в 1910 г. по почин и пристояване на Н. В. Цар Фердинанд І.

Открита бе, за да послужи на науката, народното стопанство и просветата на 17.VІІ.1932 г. при царуването на Негово Величество Борис ІІІ, Цар на българите.“

За разлика от 

Фердинанд, който след полагането на основния камък на сградата на Аквариума във Варна повече не стъпва там, 

явно разочарован, че реализирането на идеята се спъва от поредица „злощастни обстоятелства“, цар Борис често посещава Морската зоологическа станция. По този повод д-р Паспалев пише в бр. 8 от 1 октомври 1938 г. на списание „Морски сговор“: „Интересът на Негово Величество към станцията не свършва само с откриването й. Почти при всяко идване във Варна. Той не пропуска да посети станцията, за да се осведоми за нейното развитие и да се порадва на морските и сладководни обитатели в аквариума“. Царят използвал всеки повод да покаже съоръжението както на членовете на семейството си и на близкото си обкръжение, така и на чуждестранните си гости, както и да помогне за разрешаване на проблемите, които възниквали в процеса на работа и управление на научното учреждение.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още Непознатата история: „Варна – международна баня“