Приказните кътчета по света

Съществуват кътчета по света, сякаш излезли от приказките. Някои от тях са сътворени от природата, други са изваяни от човешка ръка, но всички са вълшебни. Трудно е да повярвате в съществуването им, ако не се убедите лично с очите си. Руският сайт bigpicture.ru представя селекция на някои от най-впечатляващите пейзажи и обекти по света.

Катедралата “Св. Василий” в Русия
Боядисана в пъстри цветове, катедралата “Св. Василий“ в Москва прилича на дворец на приказна фея. Стотици хиляди туристи всяка година пътуват до Червения площад само за да се снимат с нея. В момента храмът е филиал на Държавния исторически музей на Русия. Включен е в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Катедралата „Св. Василий“ е сред най-известните забележителности на Русия, а за много чуждестранни туристи е символът на Москва. Катедралата е строена през 1555-1561 г. по заповед на Иван Грозни по случай превземането на Казан. Съгласно легендата архитектът на храма е ослепен от владетеля, за да не може да направи втори подобен. Храмът се състои от 8 параклиса, разположени около издигащата се над тях девета църква. Над всеки параклис има купол с различни шарки. Всичките 9 църкви са обединени от обща основа, обходна галерия и вътрешни преходи. През 1670 г. е построена 65-метровата камбанария.

Кристалната пещера в Мексико

Кристалната пещера е разположена на дълбочина 300 м под мексиканския град Наика. Тя е уникална с гигантските си образувания от селенит (разновидност на гипса). Тук се намират едни от най-големите кристали, известни на учените, а общият брой на откритите в пещерата е над 140. Най-масивният сред тях е наречен "Син". Той е с 11,4 м дължина, 4 м ширина и 55 т маса. Температурата в пещерата достига 58°C, а влажността там е между 90% и 100%. Тези фактори силно затрудняват изследването ѝ. Вътре се допускат малко хора. Човешкият организъм не може да поддържа терморегулацията си, тъй като заради високата влажност потта не може да се изпарява и да го охлажда. За влизане в пещерата трябва да се използва специално оборудване, което да предпазва от хипертермия и инфаркт. Даже и с него престоят в пещерата обичайно не превишава 20 минути. Кухината е разделена на няколко зали, като всяка носи име на оприличените в нея интересни карстови формирования. Те са „Окото на кралицата“, „Пещерата на свещите“, „Пещерата на мечовете“ и други.

Живописният град Колмар във Франция

Живописният френски град Колмар впечатлява със запазените си красиви старинни квартали, които потапят в атмосферата на Средновековието. Има и сгради, построени по време на Възраждането. През града минават реките Ил и Лош. Колмар се споменава за първи път през ІХ век. В края на Средновековието и през Ренесанса се развива с бързи темпове. След Тридесетгодишната война влиза в границите на Франция. Анексиран е от Германия през 1871 г., а при примирието след Първата световна война през 1918 г. е върнат на Франция. Колмар е вторият по големина на културното наследство град в историческата област Елзас. Той се нарежда след Страсбург и преди Селеста. В града могат да се видят една съборна църква, множество манастири и къщи, датиращи от периода на Средновековието. В Колмар се намира музеят “Унтерлинден”, къщата музей на Бартолди (създател на Статуята на свободата в Ню Йорк и родом от Колмар), Природно-исторически музей, Музей на играчките и др. Благодарение на своето разположение в центъра на лозовите масиви на Елзас, на благоприятния си климат и на близостта си до Вогезите, Колмар е известен като „столица на елзаските вина“.

Феноменът Памуккале в Турция

Феноменът Памуккале е едно от геоложките чудеса на Турция. Известен е със своите красиви бели склонове. В превод от турски език „памуккале“ означава „замък от памук“ и наистина приумицата на природата сътворява неповторим пейзаж – планина, досущ като от памук. И всичко това на фона на искрящата зеленина на близката гора.
Феноменът Памуккале по необясним начин прилича на замръзнал водопад, който ти се иска да докоснеш. Белотата на скалите, които се простират по протежение на около 3 км, привлича ежегодно хиляди туристи от цял свят.
Ако не бяха горещите извори на Памуккале, „замъкът от памук“ нямаше да съществува. Те извират от недрата на планината Кал Даъ в Западен Анадол, Турция. Температурата на водата е 35 градуса и излиза, клокочейки, изпод земята. Каскадите, които образува, се спускат надолу досущ като водопад и живописно създават около 100 тераси и малки басейни. Водата в повечето от тях е лазурносиня или кристално бяла.
Изворите на Памуккале са лечебни – историята е запазила свидетелства, че много владетели посещавали този район, за да се лекуват.

Версайският дворец във Франция

Версайският дворец във Франция вероятно е най-известният замък в Европа. Освен с красивата си архитектура и интериор той впечатлява и с парковия си комплекс. Свързан е с живота и управлението на краля Слънце Луи ХІV. Той имал в двореца си Огледална галерия, дълга 73 и висока 13 м. Срещу нейните 17 прозореца, които гледат към парадната част на парка, симетрично са разположени кристални огледала. Целият таван е в стенописи, величаещи живота на монарха. Тук кралят посрещал точно в 11 часа представителите на народа, които му връчвали петиции. За да се достигне до този огледален рай, се минава през Залата на мира или Залата на войната. Във Версайския дворец са подписани редица международни договори. Той е образец за големите дворци в Европа.
Най-ранното споменаване на името Версай е в документ от 1038 г., отнасящо се до село Версай. През 1575 г. феодалното владение на Версай е купено от Албер де Гонди, натурализиран флорентинец, който поканил Луи XIII на няколко ловни излета в горите около Версай. Доволен от мястото, Луи ХІІІ нарежда изграждането на ловна хижа през 1624 г. Осем години по-късно кралят получава феодалното владение на Версай от семейство Гонди и започва да разширява замъка. Тази структура ще се превърне в ядрото на новия дворец. По време на управлението на наследника на Луи XIII, Луи XIV, дворецът се превръща в един от най-големите дворци в света. При избухването на Френската революция дворецът понася значителни щети, възстановени частично след завършването й̀. През ХІХ – ХХ век дворецът е основно възстановен с търсене на максимална прилика с първоначалния му вид.

Мавзолеят Тадж Махал в Индия

Мавзолеят Тадж Махал се намира в индийския град Агра. Построен е от владетеля Шах Джахан в памет на любимата му съпруга Мумтаз Махал. Смятан е за най-бляскавия паметник на моголската архитектура, съчетаваща ислямски, индийски и персийски елементи. През 1983 г. е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Възприема се като една от най-красивите сгради в света и е известен като символ на вечната любов. Въпреки че централната сграда с известния си бял купол е най-популярният образ на Тадж Махал, съоръжението представлява много по-голям комплекс от функционално свързани сгради. Строителството започва около 1632 г. и е завършено около 1653 г., като в него участват хиляди строители и занаятчии. Изграден е под прекия надзор на владетеля.
Като млад принц Кхуррам, третият син на император Джахангир, се жени за красивата принцеса Арджуманд Бано Бегум, с която имат 14 деца. През 1628 г. Кхуррам заема императорския престол под името Шах Джахан (господар на света), а съпругата му е наречена Мумтаз Махал (възвишената в двореца). Мумтаз Махал придружава съпруга си при всички негови военни походи. Тя умира по време на военна кампания през 1631 г. при раждане на 39-годишна възраст.
В последните мигове преди смъртта си Мумтаз Махал моли съпруга си да й построи най-голямата и величествена гробница в света. Той трябвало да посещава гробницата всяка година на датата на смъртта и Шах Джахан удържал на думата си. Строителството на мавзолея започва през 1633 г., след приключване на двегодишния траур. За място на храма е избрана голяма градина на брега на реката, а целта е той да се вижда добре от дворците в Червената крепост. Главният архитект на строежа се казвал Иса. Куполът на Тадж Махал бил направен с форма на сълза, която според Иса била сълзата на Аллах. Главна помощница на Иса била Джаханара – най-възрастната дъщеря на Шах Джахан. Бракът ѝ, сключен по политически причини, носел само нещастие на принцесата и в процеса на съвместната си работа между Джаханара и Иса се родила истинската любов. След 21 дълги години труд на 20 000 работници Тадж Махал бил завършен. Той олицетворявал истинската и чиста любов на Шах Джахан към съпругата му, но и любовта на Иса към Джаханара.
Комплексът Тадж Махал е дълъг 580 метра и широк 300, като в ограденото с висока стена пространство освен мавзолея и джамията са разположени конюшни и ханове за видни гости. Портата на комплекса, завършена през 1684 г., е висока 30 метра, като целта е гробницата да не се вижда, преди да се мине през портата.
Тадж Махал привлича между 2 млн. и 4 млн. посетители годишно. Замърсяващият трафик не е позволен в близост до комплекса и туристите трябва да стигнат до него или пеша от паркинга, или c електрически автобус.

Манастирът “Паро Такцанг” в Бутан

Известният будистки манастир “Паро Такцанг” е разположен на скала над долината Паро в Бутан. Обвит в облаци и мъгла, той изглежда мистичен. В превод името му означава “леговището на тигъра”. Храмовият комплекс е построен през 1692 г. около пещерата Такцанг Сенге Самдуп, където Падмасамбхава медитирал в продължение на три години, три месеца, три седмици, три дни и три часа през VIII век. За Падмасамбхава се смята, че е внесъл будизма в Бутан и е покровител на страната. Днес “Паро Такцанг” е известен с тринадесетте пещери, където той е медитирал. „Храмът на учителя с осем имена“, както също е наричан, е елегантна сграда, построена от Тензин Рабджи и превърнала се в културна икона на Бутан. Популярният фестивал “Цечу”, провеждан в чест на Падмасамбхава, се състои всяка година от март до април в долината на Паро.
Според легендата Падмасамбхава прелетял до това място от Тибет на гърба на тигрица от Кенжапонг. Мястото било осветено, за да опитоми демона на тигъра. Легендата за манастира “Такцанг” допълнително е украсявана с историята за Тензин Рабджи, който построил храма тук през 1692 г. Според някои автори през VІІІ век Падмасамбхава се е превъплътил пак, под формата на Тензин Рабджи. На 19 април 1998 г. избухва пожар в основната сграда на храмовия комплекс, където се съхраняват ценни картини, артефакти и статуи. Предполага се, че пожарът е предизвикан от електрическо късо съединение или от маслени лампи, които са подпалили висящите гоблени. Един монах умира по време на пожара. Работите по възстановяването започват при оценени разходи за 135 милиона нгултрума.
Манастирът се намира на 10 км северно от Паро и виси на опасна скала, 3120 м над морското равнище и около 700 м над долината Паро. Наклонът на скалите е много стръмен, почти вертикален, а сградите на манастира са построени в скалите. Въпреки че изглежда недостъпен, комплексът е достъпен от няколко места. Освен по пътеката от юг той може да се достигне и по горска пътечка от северозапад или по скалистото плато от север. През много дни в годината облаци покриват манастира, придавайки му усещането за изолираност.
Манастирските сгради представляват 4 основни храма и жилищни заслони, проектирани да напасват перфектно гранитните скални ръбове и пещерите. От осемте пещери четири са сравнително лесно достъпни.
На 15 април 2016 г. херцогът и херцогинята на Кембридж, принц Уилям и Катрин Мидълтън, предприемат 3-часов поход към манастира по време на престоя си в Бутан. През 1998 г. бащата на Уилям – принц Чарлз, се опитва да изкачи пътя, но не успява поради контузия, получена по време на поло. Вместо това той изрисува картина с водни бои на манастира.