Непознатата история: Халил Ефенди

Наскоро една позната възмутено ме попита: „Защо във Варна има улици с турски имена? Толкова ли нямаме известни варненци, на които да си кръщаваме улиците, че опряхме до Халил Ефенди, и то в центъра на града!“ Тази дама и нейното изказване са перфектният пример за това как хората, водени от блаженството на собственото си невежество и чувство за безкрайна правота, са готови да правят изводи единствено въз основа на първичната информация, която имат. За нея и за всички, които, минавайки по тази малка уличка в центъра на Варна се чудят на кого е кръстена, е днешната непозната история.

Мюлязим Халил Ефенди Афуз Мехмедов е роден през 1811 г. Родът му идва във Варна от село Тюрк Арнаутлар, Провадийско (днес селото се нарича Белоградец и е част от община Ветрино). Високообразован за времето си, Халил Ефенди след 25- годишна военна служба става търговец, и то много успешен. Ползва се с огромното уважение на съгражданите си не само заради общественото си положение и богатството, което натрупва с бързите си търговски успехи, но и заради голямата си човечност и отношение към хората. Благодарение на това преди Освобождението е издигнат за кмет на Варна. Той прави първите опити за планиране на града и изграждане на Морската градина. Строи със собствени средства чешми и обществени сгради, по негова инициатива е построена през 1860 г. и сградата на сегашния Държавен архив на ул. „Преслав” № 52. В тази сграда след Освобождението на втория етаж се настанил варненският губернатор, а сградата била наречена Правителствения дом.

Халил Ефенди спасява християните в града от безчинства и грабежи по време на Освободителната война

А как се случило това, научаваме от разказа на архимандрит Инокентий, публикуван в бр. 6 от 1 октомври 1927 г. на вестник „Варненски Кореняк“. Забележително е с какво уважение и неприкрито възхищение протосингелът на Варненската митрополия пише за турския управител на града:

„Една от крупните личности, през време на освободителната война, личност която се е отличавала със свойте човеколюбиви чувства, това е Мюлязим Халил Ефенди Афуз Мехмедов.

Баща му Афуз Мехмед Ефенди Мустафов е бил родом от с. Тюрк Арнаутлар, Провад. Околия. Още в юношески години се изселил в гр. Варна, където се оженил и останал на постоянно местожителство. Синът му Мюлязим Халил Ефенди се родил във Варна около 1811 год. Първоначалното си образование е получил в тогавашните основни Мохамедански училища. Като навършил годините за отбиване на военната повинност, взели го за войник в крепостната артилерия, в която служил цели 25 години.

УЛИЦА „Халил Ефенди“.

Благодарение на природните си способности, постоянно бил повишаван във военни чинове, докато стигнал до чин поручик. Прослужил достатъчно години по военното ведомство, уволнил се в запас и се предал на търговия. Със своята сръчност и пъргавина в търговските предприятия, той в скоро време забогатял. От майчиния му баща, сиреч дядо му, останали вакъфските  имоти. През време на войната 1828 г. част от имотите били опожарени, част изпосъборени. Когато вече забогатял като търговец, той отново се заел да възстанови загубените през време на войната вакъфски имоти. Това го много издигнало пред очите на неговите съграждани и последните го избрали за кмет на града. 

През неговото кметуване е било построено сегашното общинско управление и се почнало първото планиране на града 

Ценейки високо просветата, той се наел да построи и Руждие . За целта събирал доброволни помощи от богатите турци и като продал някои изпосъборени и негодни вакъфски имоти, построил тогавашното Руждие.

ДО СРЕДАТА НА XIX ВЕК РАЙОНЪТ НА ДНЕШНАТА МОРСКА ГРАДИНА Е БИЛ ГОЛО ПОЛЕ, извън крепостните очертания на града. Имало само няколко кавака, под които пладнувал махленският добитък. При Ени куле табия (в района на днешния Военноморски музей) имало лозя и една малка градина, наречена кървавата (канлъ бахча), защото там бил убит един градинар. Над Али бей табия, в дерето (алпинеума), била една от скотобойните на града. По-нагоре (под Пантеона) били френските гробища, където били погребани покосените от холерата френски войници през 1854 г., след тях и старите градски гробища. А сметта от града се изхвърляла по целия бряг. 

Първообразът на градска градина за обществено ползване възникнал през пролетта на 1862 г. С подкрепата на мюлиазима (кмета) Халил ефенди и турския комендант на Варна Саид паша Хафъз Еюб, председател на местния търговски съвет, наредил да се заградят с плет от храсти десетина декара и да се направи общинска градина (белидие бахча). В началото тя представлявала зеленчукова градина, там където сега е входът колонада, а по-късно на още 4 декара били посадени вишневи дръвчета. Постепенно били засадени нови овошки, липи и кестени.
 

Обявяването на Руско-турската война през 1876 г. го заварва на длъжността член в Окръжната Постоянна Комисия. Градът през това време е имал доста голямо число християнско население, което се увеличавало с прииждащите бежанци. Страхът на това население е бил голям пред ужасите, които е очаквало да го сполетят, особено от башибозука. Трябвало да се вземат мерки, за да се предотвратят всякакви изненади на сеч, безчинства и грабежи на християнското население. В това именно отношение заслугите на Мюлязим Халил Ефенди са неоценими. Ползвайки се с авторитет и голямо влияние пред турските власти, господари тогава на положението, той можал да запази християнското население от ония ужаси на войната, които изпитали Ст. Загора, Батак, Перущица и др. градове и то, не само в града, но и в околията. За целта той издействал от правителството стража, която била разпратена по близките села в околията, която да предпази и тамошното население от сеч, безчинства и грабежи.

След освобождението на България той останал в града
 
Отличавайки се със свойте миролюбиви чувства и благ характер, винаги е съветвал турското население да бъдат верни поданици на своя Господар (българският княз – б.а.) и да живеят в мир и любов със своите съграждани християни. Като добър български гражданин той и бивал избиран за член на Общинския съвет и Окр. Постоянна Комисия.

Освен горните си качества, които е притежавал, той е бил и човек на благодеянията. Със свои средства той е построил две големи чешми под селото Тюрк Арнаутлар: едната на пътя за гр. Добрич, а другата на шосето за Варна. Други такива е построил в селата Ала-Клисе (днес с. Църква, община Балчик – б.а.), Куюджук-Юртлугу и Чукурово, Балчишка околия (днес с. Прилеп, община Добрич – б.а.).

Във Варна е построил джамията „Теке Джамиси“, близо до новата гара.

Мюлязим Халил Ефенди се е поминал на 7 юли 1897 година, като оставя след себе си достойни дела и пример  за подражание…“

Години по-късно благодарните варненци кръстили една малка уличка на този човек с огромно сърце. И макар периодично да се намират „ентусиасти“, за съжаление, някои от които демонстриращи и претендиращи за сериозни познания на българската история, готови да преименуват тази отсечка, винаги ще се намерят хора, знаещи и помнещи кой е бил Халил ефенди и какво е направил за нашия град.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още: 

Непознатата история: За старите имена на някои квартали и курортни комплекси в община Варна

Непознатата история: Едно ненадминато увеселение за варненските летовници