Непознатата история: Варна по време на Кримската война – част трета

Много малко е писано по въпроса колко образовани са били варненци преди Освобождението. В историческите справки и изследвания за развитието на образователното дело в България Варна, за съжаление, почти не се споменава. А историята на образователното и училищното дело в нашия град заслужава внимание, защото те имат огромно  значение за развитието на града. И ако се позовем на доклад, публикуван в „Известия на Варненското археологическо дружество“ от 1911 година, то във Варна още от ХVІІ век е имало училища за християнското население. В тях се преподавало на гръцки език. Докладът се позовава на спомените на „старци, бивши ученици от 1790 година“. Според същите тези „старци очевидци свидетели след 1790 година, поради обстоятелствата, някогашното по-свободно движение на просветата се спира потаено и ограничено само в семействата, но и оттам почнало да изчезва по причина, че през 1812 година, с падането на Бесарабия под руска власт по Букурещкия договор, много турци от Бендерската и другите тамошни крепости се преселиха и установиха във Варна. Броя на тия Отоманци бил такъв, че на всяка християнска къща било заповядано да поддържа и храни не по едно, ала по две и по три отомански семейства и то в продължение на повече от десет години, след което част от тия турски семейства заминали и се установили вън от града по околията и част оттогава останала в града. Според същите старци, свидетели на туй обстоятелство се дължало надмощието на турския език и на другите чужди обичай“ в навечерието на Кримската война.

През 1853 г. във Варна имало две гръцки училища –

първоначално и класно. И двете училища, според спомените на Стефан Кабакчиев, се помещавали в каменно двуетажно здание, построено през 1845 г., намиращо се до Митрополията. В първоначалното училище се преподавало по Бел-Ланкастърския метод, известен още като взаимоучителен метод. „Ланкастеровата метода“, както я нарича Кабакчиев, е метод за обучение, кръстен на британските педагози доктор Андрю Бел и Джоузеф Ланкастър, които го прилагат независимо един от друг, е образователен метод, който придобива световно разпространение в началото на ХІХ век, включително и в българските земи. Пътешественикът Делла Вал го открива в Индия около 1623 г. Самостоятелно до него стигат някои германски училища в средата на ХVІІІ век, както и в Болницата на милосърдието в Париж през 1747 г.

Методът е базиран на това по-способните ученици да се използват като помощници в предаването на информацията, която знаят, на другите ученици. Методът днес е известен като учене чрез преподаване.

ВАРНА в края на ХІХ век – акварел.

Бел-Ланкастърският метод е използван от преподавателите през ХІХ век, тъй като е лесен начин за разширяване на основното образование сред по-широки слоеве на населението там, където няма разгърната мрежа от народни училища. Методологията е възприета от Католическата църква в Англия и Уелс, а по-късно и в британската образователна система.

През 1825 г. взаимните училища са забранени в Швейцария и почти отпадат като практика в Централна и Западна Европа, но в българските училища продължава да се практикува и много след това.

В Класното училище основно се изучавали старогръцки език и литература. През 1853 г. в тези две училища се обучавали около 300 християнчета от различен етнически произход, деца на богати родители. Учениците били само момчета. В двете училища било строго забранено да се говори на друг език освен на гръцки. Стефан Кабакчиев разказва, че на останалите учебни предмети „освен езика, не се обръщаше внимание. Аритметиката не надминаваше първите четири действия“.

Дъщерите на някои от богатите и по-напредничави варненци също се обучавали на четмо и писмо

От 1850 до 1860 г., според спомените на стария учител даскал Стефанаки Пападопуло, това се случвало в къщата на черковния певец Хаджи Теодораки, който преподавал на момичетата четене, учел ги малко да пишат и да смятат.

Момичетата от турски произход също имали възможност да получат образование в едно от 11-те „Енорийски елементарни училища“, разкрити към джамиите. За тяхното обучение отговаряла специално наета учителка. Младежите мюсюлмани имали възможност да продължат образованието си в „Руждие“. В „Руждие”-то обучението било доста светско за онова време. Изучавали се освен Корана граматика на арабски и персийски, политическа география, аритметика, въведение към логиката от Аристотел, краснопис и т.н. Учениците били само момчета и всяка година полагали публични изпити.

ЛАНКАСТЪРСКАТА СИСТЕМА НА ОБУЧЕНИЕ в България (групово четене).

Всъщност практиката на публичните изпити била въведена във всички училища, независимо дали в тях се обучавали мюсюлмански или християнски деца. В края на учебната година децата се явявали пред местната общност и учителите си. Всеки от присъстващите имал право да задава въпроси от учебния материал към всеки ученик…

Ако се осланяме на статия, публикувана в годишника на цариградския вестник „Неологос“ през 1881 г., можем да се пренесем за малко във варненското гръцко училище от този период: „Училищните заплати били скромни и месечни. - Зимно време всяка сутрин учениците носили по едно дърво за печката. – На разпущане всяка вечер учениците декламирали на гръцки бавно и единогласно:

„Баща си почитам коленопреклонно, майка си уважавам, послушен съм на всяка заповед на първия си брат и сестра и баща. Обичайте се взаимно, бъдете богоязливи, почитайте царя, показвайте страхопочитание към свещениците. Човек неграмотен безплодно е дърво. Учението е по-ценно от злато и сребро. Лека ти нощ, благи ни учителю. И който утре не дойде рано, на малките по 12 пръчки, на големите 24 и на протосхола (първи ученик дежурен и заместник на учителя) 48 и още 2 отгоре за благопожеланието всичко 50. Амин“.

Класове в училището нямало. Всеки ученик, според успеха си, съставлявал отделен за себе си клас – с довършването на една книга и подменянето й с друга ученикът него ден триумфално се придружавал от училището до бащината му къща от протосхола и съучениците си, които вкъщи го поставяли на един стол, вдигали го от там три пъти, викайки „аксиос“ (достоен), и го пущали на земята. После майката на ученика награждавала прилично протосхола, слагала трапезата и угощавала всички, като своевременно приемала сърадванията на посетителите съседи и роднини. Другият ден на учителя се пращаха подаръци от по-богатите костюм дрехи, от по-бедните петел или друго подобно нещо. Това било и се свършваха изпитите и наградите за успехите.“

След Кримската война и икономическия подем на града етническият му състав се променя и през 60-те години на ХІХ век във Варна със свои училища се сдобиват всички представители на различните етноси, които съставляват населението на града. През 1862 г. отваря врати и първото българско училище.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още Непознатата история: Варна по времето на Кримската война– част първа

Непознатата история: Варна по време на Кримската война –част втора