Негативни следствия от замърсяването на въздуха

Човешките активности причиняват отделяне на субстанции в атмосферата, концентрацията на които надвишава естествения капацитет на околната среда да се справя с тях. Най-често срещаният вид замърсител е отделянето на частици от горенето на изкопаеми горива, но не трябва да се подценяват и вредни газове като серния диоксид, въглеродния оксид и азотните оксиди, чиито химични реакции допринасят за образуването на смог и киселинни дъждове.Систематичното излагане на подобни замърсители е неминуемо свързано със здравословни проблеми като сърдечни заболявания, инсулт, рак, астма и хронично обструктивно белодробно заболяване, а наскоро проучване от Washington University School of Medicine добави и бъбречните болести към списъка.  

Замърсители в затворените помещения.

Обикновено мислим, че замърсяването на въздуха е нещо, на което се излагаме, когато прекарваме време на открито, обаче въздухът в нашия дом или офис също може да бъде замърсен. Източниците в този случай включват мухъл и полен, тютюнев дим и домакински продукти, пестициди и газове като въглероден моноксид, материали като азбест, формалдехид и олово.Въпреки че със съвременния начин на живот замърсяванията във външната среда са почти невъзможни за избягване, можем да намалим ефекта от тези в затворените помещения, използвайки пречиствател за въздух.

Следствия за когнитивните способности.

Систематичното вдишване на мръсен въздух обаче не уврежда единствено човешките органи. То може да доведе и до когнитивен спад, по-конкретно - влошаване на математическите способности и езиковите умения. Проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences и провеждано в Китай върху близо 32 000 души в продължение на четири години, откри връзка между когнитивното представяне на субектите и влошаващото се качество на въздуха в града, в който живее всяко от изследваните лица.

Следствия за хранителните вещества.

Отделни данни предвиждат, че до 2050 г., когато въглеродният диоксид в атмосферата се очаква да достигне около 550 ppm, 75 милиона души биха могли да страдат от недостиг на цинк и около 122 милиона – от дефицит на протеини. Причината за това е, че нарастващите нива на въглероден диоксид влияят негативно върху съдържанието на хранителните вещества в някои продукти като ориза и пшеницата. Поради съответната връзка, проучването на Harvard T.H. Chan School of Public Health посочва, че най-потърпевши ще са жителите на Индия.

puls.bg

Четете още: Сълзици с течен шоколад