IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec
Варна 11°
Живот
08:57 | 5 февруари 2019
Обновен: 13:34 | 27 ноември 2020

Нeпознатата история: Провъзгласяването на Стамболов за почетен гражданин на Варна

Третото кметуване на Руси Матеев през погледа на Христо Мирски (част ІІ)

По материала работи: Слав Велев
Нeпознатата история: Провъзгласяването на Стамболов за почетен гражданин на Варна

Изглед от колодрума край Варна.

 

Руси Матеев бил горещ привърженик на идеята Варна да стане лятна столица на България. Макар че според Христо Мирски, той кметува три мандата, общото време, което прекарва начело на града, е около година ( януари 1893 г. – май 1894 г. и януари 1901 г. – юли 1902 г.).

 

Статия в бр. 50 от 27 юни 1892 г. на вестник „Черно море“.

 

 

За тези общо 12 месеца Руси Матеев успява да вземе доста противоречиви решения, които предизвикват както одобрение, така и доста критики по отношение на неговото управление.

 

От една страна той продължава благоустройствената политика на своите предшественици - застилане на улиците с каменна настилка, определяне места за площадите, изграждане на чешми в Морската градина и новите квартали, подобряване на водоснабдяването.

 

Особено внимание отделя на изграждането на тротоари, засаждането на дръвчета по централните улици и др. Той издава заповед, с която задължава всеки гражданин, собственик на новопостроена къща, да изгради пред нея тротоар и да засади пред дома си дръвчета.

 

Въвежда правилник за движение на файтоните в града, в който се фиксират и „стоянките за мющериите“. Издава редица заповеди, които регулират цените на хляба, работата на търговците и занаятчиите, качеството на храните във Варна.

 

Особено внимание Руси Матеев обръща на устройството на Морската градина.

 

От друга страна, само два месеца след избирането му за първи мандат той предприема един доста интересен ход за развитието на Варна като курорт, който предизвиква много противоречиви отзиви и дебати сред съвременниците му.

 

Като отявлен стамболовист Руси Матеев успява да убеди общинските съветници да вземат решение за "провъзгласяване на г-н Ст. Стамболов за почетен гражданин на Варна“

 

и да го помолят да приеме дар от общината едно празно място край морето

 

Целта на този акт, според кмета, е да се привлече политическият елит да прекарва повече време през лятото в морския град, но дарението не се възприема еднозначно от гражданите и Матеев е подложен на сериозни атаки от политическите си опоненти.

 

И макар в последните няколко месеца от управлението си Руси Матеев да прокарва едни от най-важните за своето управление решения, това не му спечелва уважението на опонентите и на 3 юли 1902 година Общинският съвет го отстранява. Ето как описва Христо Мирски тези последни месеци от управлението на Руси Матеев в бр. 287-288 от 1 октомври 1932 г. на „Варненски общински вестник“.

 

„На 5 IV 1902 год. било решено по принцип да се отстъпи на Варнен. Черн. Колоездачен клуб веледрума, находящ се в приморската градина за построяване на анфитеатрални седалища, но след като се представи предварително план и се удобри от съвета. Това решение било отменено на 8 VII 1902 г., като е предоставено на Колоездачния клуб да си избере друго подходяще место до стария канал между казармения път и Евксиноградското шосе.

 

На 5.IV с. г. е уважена молбата на Варнен. гимн. д-во „Черноморски юнак" да му се отстъпи общинското здание (бивше помещение на пожарната команда) срещу съборната църква за извършване на гимнастически упражнения и да се ползува за винаги от него, като предварително се представи проект.

 

На 28.V 1902 г. е предвидена помощ на църковното настоятелство за певчески хор, тъй като държавата била отказала даването помощ.

 

На същата дата е решено да не се позволява по улиците: Преславска, Цариградска, Владислав и Цар Борис ваденето пред  дюгените на стоки, маси и столове, за да бидели тротуарите свободни. Забранявало се и по другите видни места. Позволявало се само за през летния сезон за ул. „Сливница“ да се вадят маси в столове на 1 ½ м. разстояние от зданията.

 

На 12.VI 1902 г. са определени за градинарите местата пред окр. железарска работилница между ул. „Венчан“ и XXII линия, а на коларите и железарите — местата извън чертите на града между добришкото шосе и новата циганска махала.

На 11.VI 1901 г. е решено хлябът да бъде по хиляда грама, а цената му не е била фиксирана.

На 19.ІІІ 1902 г. по предложение на Д-р Ив. Басанович —

да се основе във Варна един музей,

в който да се събират:

а) археологически предмети (монети, надписи и пр.) от тракийско, гръцко и римско време;

б) материали за антропология и етнография. Музея да се наименува Варнен. градски музей.

 

Решено е арх. комисия да се състои от членовете на библиотечния комитет, в който да влизат Д-р Ив. Басанович и учителя Карл Шкорпил, на нея е възложено да се заеме с организирането на музея.

 

Сбирката от археологически предмети, която е собственост на града да служи за основание на музея. Решено е още да се поканят частните лица, които притежават старини, както и местната гръцка митрополия, в която е имало събрани много надписи и др. да ги предадат в градския музей. Задължени били архитектите и инженерите каквито предмети и черепи намерят при изкопите на здания да ги предават също в музея. Решено било да се помоли Министерството на Народната Просвета да благоволи и разреши временно музея да се помещава в Девическата гимназия.

 

 

 

На 5 VII 1902 г. се прочел от Д-р Ив. Басанович проекто-устава на Варненския Археологически Етнографически музей и съветът решил да се изпрати на Министъра на Нар. Просвета, като се иска и отпускането на две стаи от Девическата гимназия.

 

На 18 IV 1902 г. по случай 25 годишнината от встъпването на Н. Блаженство Екзарх

 

Иосиф I на престола за тържествата на 23 IV с. г. било решено да се изпрати Петко Ив. Бакърджиев в Цариград, за да представлява населението от Варна.

 

На 3 V с. г. е решено училището „Св. Наум“ да се преименува на „Иосифъ I“ и също и площада „Ченгене пазар“ в „Екзархъ Иосифъ I“.

 

Последното заседание на съвета е било на 10 VII 1902 г.

 

Руси Матеев завършил своето кметуване с изказване към него недоверие от съвета

На 3. VII 1902 г. съветът решил да го отстрани.

 

В протокола четем следните причини: „Кметът протежирал провинени в некоректност!“

 

На същата дата по предложение на Кръстьо Мирски (който, както знаем, е баща на автора на материала – б.а.) е решено да се направи проект от техническото отделение за раздаване общински места на бездомни варненски граждани.

 

По предложение на същия на същата дата е било решено да се посадят в най-късо време фиданки по улиците „Пиротска“ и „Фердинанд“, като в първата улица да бъдат 4 реда, а във втората един ред откъм морето, и то от Руската търговска агенция до хаджи Панако.

 

На 3 .ІV 1902 г. е бил удобрен представения от техническото отделение план за направа канала в ул. „Сандова“ от ул. „Фердинанд“ до морето. (Тук интересното е, че тези решения, взети няколко месеца по-рано, се поставят в хронологичен ред след отстраняването на Руси Матеев от кметския стол. С това разбъркване на хронологията явно Христо Мирски се опитва да омаловажи значението на Матеев за прокарването на важни за развитието на Варна решения. – б.а.)

 

На 4.IV с. г. била назначена комисия, която да определи пазарните улици и площади в гр. Варна.

 

На същата дата била назначена комисия от пом. кмета Загоров, Кр. Мирски и Д-р Ив. Басанович, която да се занимае и представи списък за наименование на новите улици.

 

На същата дата е решено да се даде нивелацията на града на търг;

на 3.ІV с. г. — да се доставят 400 здрави каменни стълбове нужни за нивелацията на града, защото е било в последствие решено да се извърши нивелацията по стопански начин.

 

На 8.VII с. г. по предложение на Д-р Басанович решено било още същата есен да се култивират всички празни места в приморската градина, като се образуват повече сенчести алеи за разходка, а в новоприсъединената част към градината да се образува гора.

 

На 13.ІХ с. г. било решено преди да се пристъпи към приложение на горното, да се искат мнения от техническото отделение и градинаря, защото по-горната власт е отменила решението на съвета.

Решения, които заслужават да се споменат, са още и следните:

На 22.ІХ 1901 г. съветът решил да се искат от кмета обяснения с подробни сведения за хвърлените върху него обвинения от излезлите от съвета общин. съветници, като се представи в съвета и самото заявление. Да се представи в 15-дневен срок списъка на всички кредитори и длъжници колко служащи има и всеки каква работа върши и кому колко се дължи до 30.IX с. г., както и да се представят ведомости на приходите и разходите от датата на приемането на общината от тричленната комисия, както и да се назначи една комисия, която да провери всички приходи и разходи.

 

От това решение виждаме, че обвинението върху кмета се състояло в некакви нередовности

 

На 24. IX с. г. по предложение на Кр. Мирски е било решено най-късно до 3.ІХ да се направи намаление на персонала, понеже бил превишен кредит и защото имало да се дължи на уволнени служащи, както и на такива, които били на служба.

 

На същата дата било решено да се съберат всички глоби, наложени по постановления.

 

На 26 IX с. г. да се спре всяко изплащане на платежни заповеди, докато не се събере в общинската каса наличност 3000 лв., която общинския съвет да разпредели!

 

На 15 II 1902 г. — да се сключи заем от 150 000 лв. за покриване дефицита по бюджета.

 

На 9 IV с. г. — да се печатат в първите дни на всеки месец в общинския вестник списъка на глобените хлебари, месари, млекари и пр. с означаване на нарушенията, както и имената на ВСИЧКИ назначени и уволнени чиновници.

 

На 25 IV 1902 г. било решено да се пристъпи към икономии и намаление на заплатите.

 

На същата дата е било прочетено проекторешението, изработено от Кр. Мирски за облекчаване финансовото положение на общината и по принцип съветът го възприел, но отложил подписания контракт от кмета Ранков (Руси Матеев застава начело на тричленната комисия, а по-късно е избран за кмет на Варна за втори мандат, след отстраняването на Коста Ранков от поста му - б.а.) за сключване 4 милионния заем за  недействителен.

 

На 29 IX с. г. — Едногласно бил прогласен за кмет Петко Ив. Бакърджиев, но скоро се разтурва съвета и фактически новия кмет не е встъпил в длъжност.“

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

 

Още по темата:  

Коментари

Новини Варна