От табелите от соца до постовете във фейсбук

Ели Маринова

Ще се посмеем на тези табели. По-младите читатели ще се чудят що за доброволно оглупяла култура са тези метални лозунги и откъде сме ги изкопали. По-зрелите (да ги наречем така) хора обаче знаят и помнят. Надписите са част от миналото им, а някои от тях са приемали за даденост, виждайки ги пред очите си всеки ден. Била съм дете по времето на социализма и съвсем нямам за цел да правя анализ на този отрязък от развитието на страната ни. Подбрах дори такива табели, които са по-скоро битови и смехотворни отколкото политически. Голяма част от лозунгите по металните парчета история днес ще ви се сторят забавни, просто защото са извадени от реалния си контекст, в който тогава са били разположени. Стотици са абсурдните фрази, които са се натрупали през 45-те години социализъм у нас. "Да не оставим неодрусана слива в нашето село" е сред любимите ми бисери на соца. Подобни лозунги висят на най-неподходящи места в годините преди 1989-а. Те са се създавали за всеки вид дейност и институция.

Семейство: “Един допуснат брак е беда за целия колектив!”, „Повече деца във всяко българско семейство – повече млади сили за Родината!“, „Във всяка къща - говедо!“

Хигиена: Хигиената също се оказва водеща тема на плакатите след 1944 г. "Въшката е най-опасен враг на Родината. Унищожавайте я!". "Събличай се бързо, и други чакат след теб!", гласи призив в обществена баня. "Хигиенизацията е враг на бактериологическата диверсия", пише на някои от табелите. Агитационен плакат за чистотата дори е описван в рими: "Мечката се мие, чисти във потоците сребристи. Има ли за тебе пречка да постъпваш като мечка." „Мухите са враг на хигиената! Граждани, убивайте мухите!“ — улична табела в малко градче.

На работа: "С всички сили - пет за четири", според лозунг за бързото изпълнение на петилетката. "Всички комунисти - под земята", призовава надпис в мина. "В чест на 9 септември да озъбим целия български народ", пише в социалистическа стоматология. “Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма”, виси на стената в консервната фабрика в Пазарджик. „Да покрием навреме младите кобилки! „Другарю, помни, че всяка изгубена минута струва 0.05 стотинки!“ „Селянино, изми ли си яйцата?“ (надпис в АПК). „Във всеки дом – добитък!“. В каменна кариера пък директно призовават - "Повече камъни за народа!". Всички пожарникари са призовани: "Дръж маркуча си в изправност!" „Не давайте бакшиш на теляка - той е достоен!“ — табела от стените на обществените бани. „Турското кафе е виетнамско“ - в кафе-сладкарницата.

Зад волана: „Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, а после – цял живот мъртъв.“

В цирка: Циркът несъмнено е мястото, където може да се видят най-смешните соцлозунги: "25 години народна власт - 25 години цирк", е изписано на купола на цирк по случай 25-ата му годишнина. Друга годишнина на същото увеселително заведение предизвиква още по-комична игра на думи: "20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България".

В психодиспансера: Лудницата също предизвиква подобни двусмислици. “Всички луди - на борба за мир”. "Всички луди - на борба за мир и комунизъм!" на агиттабло в друга психиатрия. Психичното и физическото здраве също става обект на сатира след падането на режима благодарение на лозунга "Всички десетокласници, които желаят да ходят на бригада, да се прегледат при лекарката!"

В училище: “Взаимният другарски контрол предпазва от нещастни случаи.” Това в превод значи – „Натопи другарче, за да няма инциденти“. „При директора се влиза само по голяма нужда“ — надпис на вратата на директор.

Голяма част от нелепите ситуации се получават от това къде точно е била поставена дадена табела. "Час по-скоро да приберем хляба на народа!" – гласи табела в ТКЗС. Бележка на вратата на библиотека пък сочи: "Днес цял ден е санитарен полуден".

Убитият в Лондон български писател Георги Марков се спира на проблема с безсмислените призиви. В "Задочни репортажи за България" той пише: "Понякога ми се иска да направя каталог от пълни безсмислици, от мегаломански фрази, от ужасно неинтелигентни изрази на всички тия бивши и днешни божества. Но пък си мисля, че режимът съзнателно настояваше да повтаряме глупости, просто за да убие и последната съпротива на собственото достойнство“.

Според медийния експерт Георги Лозанов лозунгите най-напред се появяват като част от авангардно течение в началото на ХХ век и тогава имат революционна насоченост. По-късно вече имат за цел да не оставят човека сам да мисли, а да му предлагат безапелационно някаква мисъл, която да промени неговата. „Звучат екстравагантно като заклинания и не те оставят да мислиш за нещо друго освен за това, което ти дават. Това е част от липсата на свобода на мненията - ти нямаш право на собствено мнение, а мнението е едно и то ти е дадено от официалната власт чрез лозунга. Целта е да загубите вашата гледна точка, за да се създаде една обща. Лозунгът трябва да бъде сведен до едно просто изречение, а това е предварително, доброволно оглупяла култура“ – допълва медийният експерт.

Поглеждам към лозунгите от времето на соца не за друго, а защото и днес в социалните мрежи срещам ежедневно картинки с напечатани „мъдрости“, които се лайкват и споделят безпрекословно. Някои от тях са наистина мъдри и ни оставят замислени. Други са изпразнени от съдържание. А трети са направо обидни за интелекта на всеки средно интелигентен човек. Цитирам произволно засечени лозунги от фейсбук с големи букви върху цветни картинки: „Обичам хората, които ме ценят такава, каквато съм и на които мога да има доверие. Останалите са без значение“. Или: „Син - единственият човек, който не можеш да спреш да обичаш“. Смешно ли ви е? А станахте ли по-умни? Защото това са новите лозунги, които сами допускаме да цапат страницата на новия ни ден.