Древните маи са познавали комикса?

Съвременният свят е резервиран към комиксите. Когато се опитваме да признаем техните достойнства, ние най-често го правим неискрено. Писателят Нийл Гейман споделя пред Би Би Си как негов почитател му казал, че поредицата „Пясъчен човек“ трябва да се разглежда като „графичен роман“, а не като „комикс книжки“.

Ако Гейман беше художник от народа на маите, той вероятно би се радвал не по-малко на подобен комплимент. Съдовете, които древната цивилизация е използвала в периода от VІІ до ІХ век, са били украсени с картинки и текстове, които имат сюжет.

„Това са били произведения на изкуството от най-висша степен, за каквито днес трудно може да се говори“ – разказва Сьорен Вихман, лингвист от университета на Лайден в Нидерландия.

На една графика виждаме как учител поправя грешките на учениците си. Тънка линия се извива от неговата уста към написаната с йероглифи фраза. Според изследователи художественият похват се използва за пръв път около 650 година и е близък до „балоните“ с пряка реч при съвременните персонажи на комиксите.

На друга графика виждаме как заек е откраднал дрехата на стареца, който стои пред него, произнасяйки думите „Мириши своята пот, израстък на магьосник!“. „По всичко личи, че неговите думи нямат общо с историята, те са предназначени да разсмиват“, смята Вихман. Древните художници от цивилизацията на маите са използвали същия похват на преувеличаване на пропорциите, който се използва в съвременните комедийни комикси от рода на Гарфийлд и Бъгс Бъни.

Нийл Кон от Калифорнийския университет в Сан Диего отбелязва, че комуникацията с помощта на визуални средства в повествованията е естествена, както и устната реч, и че този акт трябва да се разглежда като форма на езика.

Визуалните средства се срещат по цял свят. Кон е открил, че създателите на американските комикси и японските манга поредици следват ясни правила при създаването на своите истории.

Макар рисунките на маите да наподобяват съвременните комикси, те притежават и своята самобитност. По този критерий комиксите и сериите рисунки на маите не са едно и също.

Нийл Кон бил поразен от това, че визуалните метафори и до днес се използват за предаване на определени емоции. „Гневът при маите бива асоцииран с пламък. Съвременната устна и рисувана реч дава информация за това как стигаме до същите абстрактни идеи“, отбелязва ученият.