Градове на вода: Великденски остров – тайната среща на ветровете от Пасифика

Ще отидем днес далече, далече – на едно обвито в тайни малко парче земя на другия край на света. Великденският остров запленява и озадачава любопитния свят дълго след своето „откриване“ от холандска Западноиндийска компания. Тази земя често се използва в образователни игри и кръстословици, придружена с въпроса – откъде идва името й. Толкова е различна, че трудно можем да намерим паралел с нашата морска Варна. Освен със солената вода, която я заобикаля. Великденският остров, наричан още Пасха (на местния полинезийски език рапа нуи), е най-югоизточната точка от т. нар. Полинезийски триъгълник в Тихия океан. Другите два, с които прави условна триъгълна форма на картата, са Хавай и Нова Зеландия. Владение е на южноамериканската държава Чили от 1888 г., а за пръв път е посетен от европейците на Великден, 5 април 1722 г. Името Пасха е дадено от нидерландския мореплавател Якоб Рогевеен, който e ръководил експедицията. Самото местно население се нарича рапа нуи, със същото име е и езикът им. Заобиколен от милиони квадратни километри вода на Тихия океан,

това е най-отдалеченият обитаем остров в света

– над 1900 км от най-близкия си обитаем съсед – остров Питкеърн. Наречен „Пъпът на света“ от ранните заселници, Великденският остров е древен музей по естествознание на открито с площ 130 кв. км, на който се намират едни от най-ценните археологически съкровища. Той е най-често идентифициран днес със своите прочути моаи, над 600 огромни, страховити, издължени каменни фигури, които гледат втренчено без очи към далечния хоризонт. Много от тях са 9 до 15 метра високи и тежат до 250 тона. Те са издялани от вулканичната туфа на острова, транспортирани са на километри и след това са изправяни върху грамадни каменни олтари, наречени аху.

Местни къщи.

Тези безмълвни фигури могат най-добре да бъдат видени в своето първично великолепие в Аху Тонгарики, най-големия изкопан и възстановен монумент в Полинезия. Дали те са замислени и издялани от полинезийци, които идват за първи път на острова около 500 г., или от каменоделци от Перу, още отпреди инките? Все още няма отговор. Радио-въглеродният анализ показва, че статуите са направени между ХІ и ХVІ век. Всъщност статуите имат и торс освен глави, но в повечето случаи торсовата част е затрупана от почвата в резултат на естествени процеси и само главата е останала видима. Не всички статуи, намерени на острова, са изправени. Едва около 1/4 са били транспортирани и изправени по крайбрежието. Близо половината от фигурите са намерени в района на кариерата Рано Рараку, а останалите са били "разпиляни" по различни части на острова. В близост до повечето статуи са намерени гробове и обилно количество червен пигмент. Учените са на мнение, че по време на погребални церемонии рапа нуй боядисвали статуите в червено, като погребвали хора близо до основите им. Има предположения, че всяка статуя е принадлежала на различно семейство. На най-долното ниво от скулптурите археолозите открили сложни коридори, помещения и писменост, които все още се изследват.

Всъщност статуите имат и торс освен глави, но в повечето случаи торсовата част е затрупана от почвата в резултат на естествени процеси и само главата е останала видима.

Има множество хипотези за предназначението на статуите и причината, подтикнала хората да ги направят. Привържениците на идеите за палеокосмически контакт дори са склонни да ги смятат за дело на извънземни цивилизации.

Най-доброто време за посещение е ноември -април

Въпреки че е на повече от 3500 километра от континенталната част на Чили, този очарователен остров със своите забележителни каменни скулптури остава най-известната атракция в страната. В географско отношение това е един от най-изолираните населени острови. Най-близката суша с постоянни жители е британското владение Питкерн, разположено на 2075 км в западна посока. Площта на Пасха е около 164 кв. км, а най-високата точка – 507 м. На острова живеят около 6000 души, а главен град е Ханга Роа. Островът е с вулканичен произход, като геологията му е сходна с тази на Галапагоските острови. Изолираността е причина за своеобразната природа, характерна с висока степен на ендемичност. Привнасянето на чуждоземни животински видове е причина за сериозни екологични проблеми в миналото.

Великденските острови били обитавани от полинезийско население. Предполага се, че хората доплавали до острова с канута, което само по себе си е удивително, като се има предвид отдалечеността на островите. Когато пристигнали, те започнали да дълбаят гигантските каменни статуи и отсекли почти всяко дърво на острова, за да си помагат за конструирането на статуите. Според изследователите изсичането на дърветата довело до унищожаване на природата на острова, а от там и до упадъка на местното население.

По материала работи ЕЛИ МАРИНОВА