Пелин – лечебно растение, което засилва апетита

Пелинът (лат. Artemisia absinthium) многогодишно тревисто растение от семейство сложноцветни (Asteraceae). На височина стъблото му достига 120 см, разпространено е в цяла Европа, Северна Азия, Северна Африка и Америка. У нас се среща по тревисти и каменливи места, из храсталаци, покрай огради и пътища из цялата страна. Пелинът е дълбоко свързан с народната медицина и вярвания. Смятало се е, че възстановява хармонията с природата, а най-добрият начин за използване на пелина е да се закачи в дома.
 

В рода Пелин влизат доста видове, едни са лечебни, други се използват за подправки, трети са важна част от пасищни култури. Обединяваща черта на всички видове пелин е, че имат изключително горчив вкус.
 

Действие и приложение. Пелинът и полученото от него масло имат апетитовъзбуждащо действие и подобряват храносмилането. Билката се прилага под форма на екстракт и тинктура. Използва се при гастрити, а също и при чернодробни жлъчни заболявания. При продължителна употреба на дрогата настъпват някои нежелани ефекти като запек. Туйолът и туйонът са фитохимикали в състава на пелина, които са токсични и предизвикват виене на свят, спазми, хиперемия в тазовите органи и бъбреците, епилептични гърчове и др. Описани са случаи на отравяния при консумация на някои алкохолни напитки (вермут, ликьори и др.), съдържащи екстракти от пелин.
 

Отварата от пелин лекува паразитни инфекции, но също така стимулира жлъчната секреция, която до голяма степен определя здравословното ни състояние. Пелинът се използва още и при липса на тонус и енергия, при анемия, менопауза или болезнена менструация.
 

Пелинът намира приложение и като репелент, той отблъсква бълхи и молци. Много често билката се използва и в алкохолната промишленост. Добавя се като овкусител на вино и бира. Аперитивът вермут е напитка на базата на вино, овкусен с ароматни билки, включително и пелин.
 

Химичен състав. Дрогата съдържа до 2% етерично масло. Горчивият вкус на дрогата се дължи на сесквитерпеновите лактони от групата на гваянолидите – абсинтин и анабсинтин. Съдържат се още флавоноиди, танини, органични киселини, витамин С, В6, каротен и др.
 

Дрога. Използва се надземната част, в която се включват фрагменти от листата. Дрогата притежава характерна миризма и силно горчив вкус. Тя се събира по време на растеж.

 Puls.bg 

Четете още: Куркумата подобрява храносмилането и засилва апетита