77 години от разстрела на Никола Йонков Вапцаров

Днес отбелязваме 77 години от гибелта на поета и революционер Никола Вапцаров.

Роден е на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 година в Банско. Учи в разложката гимназия (1924-1926). След това по волята на баща си учи в Морското машинно училище във Варна (1926-1932. Мечтата му е да учи литература, но материалното положение на родителите му налага друго. Постъпва във фабриката на "Българска горска индустрия" АД в село Кочериново - като огняр и после механик. Уволнен през 1936 година, след тежка безработица постъпва като техник във фабриката на братя Бугарчеви в София. После работи като огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж. През 1940 събира подписи из Пиринско, по т.нар. "Соболева акция". Заловен за това, съден, интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски. Арестуван заради тази работа, през март 1942 г., на 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер - разстрелян.

Вапцаров редактира в. „Литературен критик“ (1941). Публикува във вестниците „Кормило“ (1936), „Нова камбана“ (1937), „Светлоструй“ (1939), „София“ (1941), сп. „Занаятчийска беседа“ (1937 – 41) и др. През 1937 г. печели конкурс на сп.„Летец“ за художествено произведение със стихотворението си „Романтика“. Приживе Вапцаров издава само една стихосбирка – „Моторни песни“ (1940) – под името Никола Йонков. Освен това пише пътеписи, разкази, критика, произведения за деца и една пиеса. Някои от материалите са публикувани в периодичния печат, но най-много е издаван след смъртта си.

Получава посмъртно почетна Международна награда за мир (1952).

Във Висшето военноморско училище във Варна почетоха паметта на своя патрон с ритуал по полагане на венци и цветя.