Може ли Ню Йорк да устои на покачване на морското равнище?

На югоизток, на полуостров Рокауейс, близо до летище "Кенеди" и на юг, в Статън айланд, двата района, които бяха най-тежко засегнати от Санди, бяха издигнати 15 километра дюни, милиони тонове пясък бяха изсипани, за да се укрепят плажовете на Рокауейс и Кони айланд в Бруклин.

Няколко милиарда долара бяха вложени за защита на електропреносната мрежа и метрото, необходими за движението на 8,5-те милиона нюйоркчани.

Стени, направени от контейнери с пясък, специално проектирани срещу наводнения, се появиха в няколко квартала, по-специално в Бруклин и в Манхатън, близо до Уолстрийт - временна мярка за защита за пет години в очакване на по-трайни укрепления, които да предпазят историческия и финансов център на Ню Йорк.

Според официалните прогнози 37 процента от сградите във финансовия квартал на Манхатън ще бъдат изложени на буреносни вълни до 2050 г. и 20 процента от улиците рискуват да бъдат ежедневно наводнявани до 2100 г.

Работата по най-амбициозните планове все още не е започнала. Кметството трябва да започне през 2020 г. тригодишни строителни дейности, за издигане на по-голяма височина на големия парк покрай Ийст ривър в Южен Манхатън.

Кметът демократ Бил де Блазио представи през март проект за защита на финансовия квартал на Манхатън, където са съсредоточени 10 процента от работните места в града. Зоната ще бъде защитена от ивица земя, която ще позволи да се спечелят 150 метра земя от Ийст Ривър и да се "абсорбира енергията на евентуална буря", обяснява Стив Коен, експерт по екологичната политика в Института за земята към Колумбийския университет.

Но тези работи ще отнемат години, ще струват до 10 милиарда долара и финансирането е несигурно.

Освен тези проекти, касаещи отделни квартали, инженерният корпус към американската армия проучва планове за територията на цял Ню Йорк.

Сред проектите, които трябва да бъдат доизпипани до 2020 г. и чиято стойност варира от 15 до 120 милиарда долара, най-скъпият - и най-невероятен - предвижда система от подводни бариери в естуара на Ню Йорк. Този план ще предотврати с 92 процента рисковете от наводнения, но може да задуши екосистемата.

В другата крайност, за сумата от 15 милиарда долара, стои един по-класически проект за крайбрежни диги и бариери, които намаляват риска от наводнение само с 25 процента.

Решението ще бъде взето, като се отчете и мнението на градските власти и на гражданите, но едно нещо е сигурно: работата по тези планове се очертава продължителна, а глобалната сума от 20 милиарда долара, която беше първоначално обявена, вече е само частица от цялата сума, според общината.

Което кара някои нюйоркчани да се притесняват.

"Седем години след Санди все още говорим за чували с пясък като основно средство за защита срещу големите бури. Трябва да се събудим, преди да стане прекалено късно", казва Джъстин Бренън, общински избраник от най-изложените на риск квартали на Бруклин и председател на общинска комисия, отговаряща за подготовката на града за справяне с последиците от климатичните промени.

"Има огромна пропаст между това, което град Ню Йорк можа да направи и това, което трябваше да е направено", подчертава също Роланд Луис, председател на неправителствената организация Уотърфронт алаянс, която действа активно по всички проблеми, свързани с нюйоркското крайбрежие. "Ние сме един от големите градове в света, ние сме много богати и при все това не сме способни да се защитаваме пред новата климатична действителност", допълва той.

Подобно на много представители на местната власт Луис изразява съжаление от крещящата липса на съдействие от страна на федералните власти - правителството на Доналд Тръмп, скептично към климатичните промени, не само че не помага финансово на града, но "действа активно в обратната посока", казва Луис. Той посочва като пример решението на правителството да премахне по-специално някои закони, целящи намаляването на американските емисии на парникови газове.

Въпреки всички препятствия и рискът градът да бъде връхлетян от нов ураган, преди да бъдат завършени всички укрепителни съоръжения, Стив Коен от Колумбийския университет остава оптимист. "Разбира се, хората биха искали проектите да напредват по-бързо", допълва той. "Но онова, което може да им прилича на протакане, е всъщност анализиране и планиране. По-добре е да направим нещата както трябва, вместо да допуснем грешки", казва той.

Dnes.bg