Шевната машина, която даде права на жените

Ежедневно срещаме най-различни реклами за стоки и услуги. Рекламният сектор отдавна се е превърна в онзи малък глас, който ни подсказва коя марка продукт да избереш в магазина.

Много по-различно значение е имала рекламата през ХІХ век, когато светът се модернизира, а новите изобретения са пътят към модерния свят. Едно от тези изобретения - и по-специално рекламата на това изобретение, повежда една нова революция – тази на жените и техните права.

Още през 1850 г. социалните промени са вълна, която тепърва ще превземе целия свят. Няколко години по-рано американката Елизабет Кади Стантън предизвиква спор относно правата на жените, като призовава да им се разреши да гласуват. Междувременно в Бостън един неуспял музикант се опитва да натрупа богатство като изобретател - Айзък Сингер. Упорит и безскрупулен, Айзък е познат като женкар и човек, който не зачита жените като равни. Той наема малко помещение, в което да развива и разработва своите изобретения. След редица неуспехи Сингер решава да демонстрира последното си творение - шевната машина.

Опитите за създаване на шевна машина до този момент  били почти неуспешни и това е неговият шанс да пробие като изобретател – да спести поне част от времето за създаване на една риза, която, шита на ръка, отнема 14 часа.

Сингер патентова изобретението си и започна да продава машината - първата, която наистина работи. С нея жените могат да ушият една риза само за час.

По време на т. нар. война на шевните машини през 50-те години конкурентните производители изглежда са били по-заинтересовани от това да се съдят един друг за нарушаване на патент, отколкото да продават шевни машини. Съсредоточен върху амбицията си да забогатее обаче, Сингер упорито работи по машината. Произвежда ги на ръка, а частите си купува от обикновени железарии.

Сингер и неговият бизнес партньор Едуард Кларк жънат успехи не само заради самата машина, а благодарение и на добрия маркетинг. Шевните машини по онова време са скъпа придобивка. Цената на една машина се равнявала на дохода за няколко месеца на семейство със среден стандарт на живот.

За да увеличат продажбите си, Кларк и Сингер предлагат машините под наем, а семействата, които наемат по-дълго машината и успеят да я изплатят чрез вноските, я задържат за постоянно. Но това средство не е единственото, което му помага при продажбата на машините. Бизнесът на Сингер зависел от това да предложи машината като уред, чрез който жените да шият по-бързо дрехите си. За тази цел наема витрина на Бродуей и млади жени, които да демонстрират машините му. Демонстрацията била успешна и продажбите започнали да се увеличават. Рекламите на Сингер представяли жени, които имали право да вземат собствени решения. По този начин неговите реклами подтиквали жените към финансова независимост. Те започнали сами да произвеждат дрехи, които след това продавали. По този начин една жена можела да си докарва печалба от 1000 долара годишно! Въпреки че целта му  била само и единствено печалба, дейността на Сингер е малка крачка към правата на жените.

vesti.bg

Четете още: