Непознатата история: „Слугинският въпрос“ - един от най-важните за града, „тормозещ всяко домакинство“

ПО ДИМИТРОВДЕН ПОСРЕДНИЦИТЕ – ДРАГОМАНИ, СЪБИРАЛИ ДЕВОЙЧЕТА от селата и ги довеждали „да се цанят“ за прислужници във Варна.

Още в първите години след Освобождението Варна дава заявка, че ще се превърне не само в един от най-важните  търговски, пристанищни и индустриални центрове на Княжеството, но и в негова морска столица. Само за няколко десетилетия от типичен ориенталски град с мръсни и тесни криволичещи улици Варна се превръща в първостепенно пристанище на България, летовище и културен център, любимо място за почивка на княжеското семейство и представителите на властта.  

Увеличава се и населението, като успоредно с бежанците от Одринска Тракия, Добруджа и Македония във Варна се установяват и адвокати, културни дейци, предприемачи, индустриалци, военни и политически дейци, които привнасят и много от европейските маниери, поставяйки началото на модерното градско общество в морската столица.

Да стане човек част от този елит било немислимо, ако не разполага в къщата си с необходимата прислуга.

В някои от „най-уредените“ домове слугите били облечени с униформи – „по европейски образец“, имало задължителен салон за визити с приемен ден, салон за вечеринки с музика, все новости в още ориенталска Варна. Домакините вече не се занимавали с кухнята и къщната работа, а се отдавали на визити и благотворителност, ставайки част от новосъздадените женски дружества.

Набирането и управляването на персонала в един дом било основно задължение на господарката му, а взаимоотношенията между слуги и господари не се регламентирали по никакъв начин. Единствено женските списания, като притурката на сп. “Женски свят“ – „Домакиня“, давали практични съвети относно правилния подбор, възпитанието и отношенията със слугите („Избор на слугиня“, бр. 7 от 10 юли и бр. 8 от 10 август 1897 г.), а други като „Семейно огнище“ в статията си в бр. 7 от 1 юли 1895 г. - „Някои от причините защо слугини не се намират“, разглеждали морално-етичната страна на проблема. Като цяло обаче всеки работодател предлагал заплащане и условия на труд по своя преценка. Много често някоя или друга „кадърна“ прислужница ставала причина за раздори, защото се намирали недобросъвестни посредници, които да я „отвлекат“ да работи за друго семейство.

През 1885 г. вестник „Здравие“ в броя си от 15 август поставя ребром

„въпросът за слугите и слугините, както в другите големи градове, има и за Варна голямо значение“.

Ето какво предлага авторът на статията: „Гражданите, които живеят в отличителни от селяните условия, не могат да се обхождат без слуги, а пък здравието на последните и нравствеността им не се подлага на никакъв надзор. Ако не се лъжем, преди няколко години е бил изработен закон за надзора върху слугите, но той не се прилага на практика. Между това организирането на някакъв контрол върху слугите е лесно възможно, ако местното градско управление би поискало да направи тази добрина на Варненското градско население. За това се изисква наемане на един особен писар при градското управление, регистрация на всички слуги в града, изследване на здравето им и издаване на слугите на нужните книжки, в които стопаните да записват и за поведението на слугите. Разноските по този предмет са съвършено малки, а нашето градско управление не е бедно.

Когато се правят подобни предложения за уреждане на града, винаги се чува отговор, че за веднъж всичко това не е възможно, че то ще стане „лека-по-лека“ и т.н. Но ако нямаме енергия нещичко да направим, то и лека-по-лека нищо не ще да стане“.

През 1889 година е приет и първият

Правилник за слугите в град Варна,

публикуван в бр. 20-21 от 12 октомври с.г. на „Варненски общински вестник“, който бил по-скоро в защита на работодателите и не регламентирал отношението на господарите към персонала.

Според този правилник задължително било „снабдяване на слугите с необходимите документи“, но и това не се спазвало от всички, както разбираме от издадената от кмета на града Руси Матеев „Заповед N 112 от 23 Априлий 1901 год.“, публикувана в бр. 6 от 31 май с.г. на „Варненски общински вестник“. 

Не били редки случаите на физически тормоз и даже на сексуални посегателства върху персонала, за които разказват вестниците, а през 1913 г. Сава Г. Амуджиев, подначалник на Телеграфопощенската и Телефонна станция във Варна призовава в бр.10 на „Християнски свят“ за „Справедливост и учтивост към слуги и слугини“.

ДНЕВНИ НОВИНИ, „Свободен глас“, 01/07/1908, No. 26. 

Този въпрос не се разрешава и с приетия през 1905 г. от 13-ото обикновено народно събрание „Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения“. Сферата на приложното действие на закона била ограничена само по отношение на труда на жените и децата единствено на работещите в индустриалните заведения, като по този начин останал извън приложното поле на закона „домашният труд“, т.е., трудът на домашната прислуга.

След края на Първата световна война настъпили дълбоки промени в държавно-политическия, стопанския и културния живот на българското общество. В условия на тежка икономическа криза, след наложените от подписания на 27 ноември 1919 г. Ньойски мирен договор задължения на България, наличието на прислуга в една къща започнало да се смята за неоправдан лукс.

Варненската община взела решение да санкционира този лукс, като първоначално, според публикуваното в бр. 35 от 14 юни 1922 г. на „Варненски общински вестник“ обявление, това било обвързано с наличието на „способен член от женски пол“ на съответното домакинство:

„Всеко домакинство, което държи: слугини или слугиня, требва да заяви за това на общинското управление. Всяка държана втора слугиня в домакинството, ще се облага с годишна такса от 500 до 1000 лева и до 300 лева ще се облага всека първа слугиня, ако в домакинството има способен член от женски пол, който може да извършва домашната  работа. Таксата плаща господаря“.

В тарифа за събиране на годишна такса от 1938 г. (бр. 3-4 от 1 април на „Варненски общински вестник“ )

таксите, които господарите заплащали за правото да държат слуги, били изравнени с тези за кучетата:

„За всеки пръв прислужник, слугиня, домашен слуга, ратай, шофьор и пр.

1) В домакинството с един от следните домашни помощници: прислужник, слугиня, домашен слуга, ратай, шофьори пр. господарят заплаща — 100 лева.

2) За всеки кой да е последующ от горните, господарят заплаща — 500 лева.

Прислужник, слуга, домашен слуга, ратай, шофьор и пр. се счита всеко лице, което срещу известно възнаграждение извършва физическа работа в едно домакинство.

Не плащат такса:

а) Чистачки, перачки и др., които работят периодично в дадено домакинство и получават само надница т. е. немат постоянна заплата или възнаграждение.

б) Домакинствата на дипломатическите консули, но не и почетните и търговски такива.

в) Пазачите на кьошковете, вратарите на съжителските домове и

г) домакинствата, които са дошле през курортния сезон в гр. Варна заедно със слугините и пр., или пък дошлите през годината от други градове и представят квитанция, че са заплатили таксата си“.

Според  публикуваната в същия брой на вестника „Тарифа за събиране такса от стопаните на луксозни кучета“ за тях се заплащало:

„1) От стопаните на всички луксозни кучета в гр. Варна (луксозни са всички кучета от каквато и порода да са — чл. 285 от правилника за прилагане закона за градските общини) — годишно 100 лв.

2) От стопаните на ловни кучета (гонче), по стари от една година, не членове на ловната организация — 500 лв. годишно.

3) От стопаните на хрътки по (чл. 26 от закона за лова) — 1000 лв.“

На 24 март 1933 г. с решение No 171160 е приет новият „Правилник за слугите в гр. Варна“ (бр. 311 от 8 май с.г. на „Варненски общински вестник“), в който най-обстойно са разписани всички правила за отношенията между слуги и господари, забранени са частните посредници, наричани драгомани, и е създадена специална служба към общината, която да се занимава с проблема.

Правилникът обаче не успява да заработи

и през 1938 г. в бр.11 от 4 март на вестник „Варненски кореняк“ отново е повдигнат „Слугинският въпрос“ като един от най-важните за града и „тормозещ всяко домакинство“:

„Всички знаем, какви неприятности изпитват семействата към Гергьовден и Димитровден, когато се главяват къщни прислужнички - слугини.

 Дохождат драгомани с орляци слугини, които ги настаняват по лично усмотрение, без всекакъв контрол по цена каквато те желаят, без да държат сметка за работоспособността на слугинята, нейната добросъвестност и здравословно състояние.

Предава слугинята на нуждаещите се без легитимация, медицинско свидетелство и др. документи, по които все може отчасти да се съди за тая прислужница. Често попадаме на болни — страдащи от заразна болест, лъжкини, крадли и др. порочни качества. Такива слугини заразяват децата и целото семейство, без да се знае източника на заразата.

Крадат, каквото им попадне незабелязано и предават на свои близки съселянки, тоже слугини, които ги укриват до изтичане срока на договори и си отиват на село.

За всеки работник, чиновник и какъвто и да е служащ има задължително служебен лист, в който се вписват сведения за службата им. По тоя лист се вижда акуратността, похвалата и целата дейност на служителя. За домашните помощници (слугините) такива книжки не са задължителни, макар че за форма съществуват, и при главяването не се предават от драгомана или слугинята.

ДНЕВНИ НОВИНИ, „Свободен глас“, 14/12/1908,        No. 50.  

От тук следват и големи куриози. Драгоманът предава слугинята на семейството срещу възнаграждение от 100 - 200 лева, като не поема никакъв ангажимент за нейното добросъвестно служене. След една - две недели, драгоманът заминава и слугинята избегва в друго семейство, където й е дадено 20 - 30 лева повече месечно.

Административната власт не е в положение да задължи слугинята да се върне на първото си место, защото тя скроява некакви измислици (бой, тормоз) и по този начин нема кой да отговаря за даденото възнаграждение на драгомана и лишаване семейството от прислужница, макар че тя е необходима в тази къща, поради болест в семейството, стари и немощни съпрузи и др.

В столицата този въпрос е уреден по начин, че са гарантирани правата и задълженията и на двете страни (господар и прислужница). Там по всеко време може да се намери слугиня от специално бюро за това. Във Варна плащаме ежегодно по 100 лева на предприемач, че имаме слугиня в къщи. Обаче, и до сега недоумяваме кому и защо плащаме тая сума, когато никой в нищо не ни е ослужил в тая привилегия, нито пък можем да прибегнем към тоя откупчик, когато имаме нужда от слугиня!

Варна, като трети град по население и положение на курортен с всички нюанси на благоустроен, требва да намери своя правилно разрешен и слугински въпрос. Общинската управа требва да учреди едно бюро, занимаваше се и с тоя въпрос. Всички драгомани и слугини да се отправят към бюрото с всички надлежни документи, от където гражданите ще си вземат слугини срещу заплащане на известна такса.

От същото бюро ще се издават и слугински книжки, в които господарите да вписват усърдността на прислужницата, месечното възнаграждение, здравословното състояние и проявени пороци.

Така ще се тури край на тоя толкова важен въпрос и ще се спасят стотици семейства от ужасен тормоз“.

След рая на Втората световна война и наложената от новата власт идеология за равенство проблемът с домашната прислуга отпада от дневния ред на обществото.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още

Непознатата история: Превръщането на „Барон хиршовата гара“ във Варна в спирка

Грипът дойде във Варна

Дай, Държаво!

Откъде идва водата във Варна

Замръзналото море край Варна

Коледата и коледарите във Варна

Боза с наркотик е произвеждана във Варна

Злото във Варненската община

Кметът крадец и кметското отмъщение

Защо кметът на Варна наби фотограф в Морската

Тротоарите във Варна се построяват от и за сметка на гражданите