Лодз – непознатият град на Полша (СНИМКИ)

Улица „Пьотковска“ (Pitrkowska), най-дългата улица в Европа. Снимка: Wikipedia

Всички са чували за полските градове Варшава, Краков и Гданск, докато Лодз е останал скрит в сянка. Всъщност със своето население от 682 000 души той е третият по големина град в северната страна и средище на културен живот. Макар днес за него да не се знае почти нищо извън Полша, градът определено има с какво да бъде споменаван.

Историята на града започва през 1337 г., когато на мястото на града е основано селище. През 1423 г. селището прераства в град, но дълги векове Лодз е просто градче за търговия. Неговият бурен възход започва в началото на XIX век, когато градът е част от Варшавското княжество, пряко подчинено на Руската империя. Благодарение на своето географско местоположение Лодз става притегателен център за инвестиции от немските държави, най-вече от Кралство Прусия. Така благодарение на руските ресурси и немските капитали

градът се превръща в индустриална столица на полските земи,

а най-голям е броят на текстилните фабрики. Първото предприятие за преработка на платове е основано през 1820 г., а към края на века в Лодз действат 677 фабрики, които са осигурявали препитание на 66 800 души. Тези показатели дават основание на експерти да нарекат Лодз „Полският Манчестър“. В наши дни след всички политически превратности текстилната индустрия продължава да се развива, а в нея са заети над 31 000 жители.

Не икономиката обаче създава образа на един град. Всеки посетител на града би забелязал, че Лодз е

един от най-зелените градове

на континента, който разполага с 40 градски парка, ботаническа градина и гора, разположена на границата с града. Площта от 1205 хектара на гората „Лагиевники“ я прави най-голямата европейска гора, намираща се в град, като по-голямата част от нея е резерват със свободен достъп за посетители. Именно в нея се намират и най-старите сгради в района - параклисът „Св. Антоний“ и параклисът „Св. св. Рош и Себастиан“.

Недалеч от гората „Лагиевники“ се намира и

най-голямото еврейско гробище в Европа

Основано е през 1892 година. То е изградено върху парцел, който местният индустриалец от еврейски произход Израел Познански решава да продаде на лодзката еврейска общност срещу символичната сума от 1 руска рубла, като поставя условие да бъде погребан на конкретно място в огромен мавзолей.

Еврейската общност приема предложението и новото еврейско гробище се превръща в най-голямото в цяла Европа. Днес посетители от всички страни на света го посещават, за да видят два световни рекорда – най-големия еврейски надгробен паметник в света и най-голямата надгробна мозайка.

Далеч от идиличната зеленина, градът поддържа и

светски образ,

който е причината ежегодно Лодз да приема около 4000 чуждестранни студенти от цялото земно кълбо. Центърът на града, улица „Пьотковска“, е средище на нощния живот, а оттам – едно от любимите места на младежите. Всъщност „Пьотковска“ е дълга 4,2 км, което я прави най-дългата улица в Европа, и нощният живот е просто една малка част от нея. Из целия център могат да бъдат видени паметници на исторически личности и графити. Уличното изкуство се толерира от местната власт. Именно защото неговият меценат е общината, уличното изкуство е спечелило на града още един прякор – „Полската столица на графитите“.

Отново на централната градска улица през 1996 г. по предложение на актьора Ян Паговски е създадена местната Алея на славата, на която могат да бъдат прочетени имената на 65 знаменитости с принос за развитието на полската кинематография. 10 години по-късно недалеч от „Пьотковска“ е открит и най-големият търговски център в Полша – „Мануфактура“, изграден върху бивш индустриален комплекс.

Въпреки забавленията, които предлага Лодз, местните напълно оправдават схващането, че

Полша е една от най-религиозните страни в света,

в която всяка неделя църквите са препълнени с миряни. Без значение дали храмът е католически, протестантски или православен, той се радва на все по-нарастващ интерес от страна от местните. Макар Полша да е изконно католическа страна, в Лодз действащите православни храмове са три, като най-известният от тях, катедралата „Св. Александър Невски“, е бил издигнат в средата на XIX век от местни индустриалци като подарък към все по-нарастващата православна общност в града.

Машините, на които са работели заетите в текстилната индустрия през XIX век, могат да се видят в Музея на текстилната индустрия.