Силвия Кацарова: Танцувала съм с бай Тошо на „Бяла въздишка“

Тя не се нуждае от представяне. Достатъчно е да я зърнем или да чуем името й, за да затананикаме „Топъл дъжд“, „Големият кораб минава“ или „Обещай ми любов“. Песните й са любими на поколения българи, запяват се лесно, лесно се запомнят. Текстовете са съдържателни. Поведението й на сцената завладява – умее да омагьосва публиката, да я увлича и да я пренася неусетно в един по-красив и по-истински свят – света на музиката. Силвия Кацарова. Гостува преди дни в редакцията на в. „Черно море“. Отделяме минутки за разговор, макар че с нея може да се беседва часове. Изключително земна по характер, Силвия си признава: „... Не съм си водила статистика за концертите. Той животът е толкова кратък, кой ще се интересува от мен, като си отида от този свят? Дъщеря ми Теди постоянно ме натиска: Мамо, направи книга! Наистина, животът ми е бил много интересен и динамичен и нещата ще са интересни за днешния читател“.
Неотдавна Силвия Кацарова пя пред жителите на „Аспарухово“. Както самата тя казва, по един много тъжен повод – една година от потопа в квартала, който взе и жертви. Поканата за това участие дойде от нейния състудент Николай Бинев.
„Приех, защото исках заедно да почетем паметта на жертвите и да благодарим на доброволците. Честно казано, бях доста притеснена как ще пея, дали е удачно да ги веселя в такъв момент. Но концертът мина прекрасно, с три биса, децата бяха на сцената, а на финала изпях една песен, на която и аз почти се разплаках – „Пак съм у дома“. Тя явно докосна хората с текста...“, споделя Силвия.

- Лятото е сезонът на турнетата за певците. Планирате ли концерти в страната и във Варна?

- За съжаление, малко се уморих от организация на концерти. Концерт не се прави лесно, трябва да имаш трима души минимум екип, който да обикаля градовете, да се продават билети, а това е трудно. Животът е наситен с културни събития в почти всеки град. Пътувала съм много, наистина мисля, че няма друга държава с толкова кипящ духовен живот. Трудно е да напълниш зала, без спонсори да съумееш да се разплатиш с музикантите. Имах едно турне след 30-годишния ми юбилей с Драго Драганов. Теди си дойде от Швеция и тя се включи, беше много хубаво. Във Варна също бяхме. Понеже аз не обичам да ощетявам хората и се разплащам коректно, дори давам повече пари, като се разплатих след края на това турне, се оказа, че аз и Теди сме работили без хонорар. Дори се шегувахме с нея, че не ни остава друго, освен да вземем да плащаме и на публиката, че да идва да ни гледа. Затова който иска да ни чуе, ще ни види по такива участия като във Варна. Иначе  е много трудно в днешни условия.

- Вашите песни са сред най-обичаните в българската музика, няма да е пресилено да се каже, че всичките Ви парчета са хитове. Как си обяснявате успеха им през годините?

- Една моя приятелка казва: Имаш репертоар от София до Варна само с хитове. Има нещо такова. Може да си ги слушате от София до Варна. Може би е така, защото лесно се запяват, лесно се запомнят. Има обаче и друг момент. Днес например аз чувам една песен за първи път и тя въобще не ми харесва. Чувам я още два пъти – пак не я харесвам. Ама като ми я пуснат десет пъти, вече си я запявам. Това е стратегията. Това е световна практика, ние не сме я измислили. 

- Говорите така, но нашите радиа не пускат българска музика, или ако го правят, се случва рядко. Това ли е все още голямата болка на родните изпълнители?

- Ще Ви отговоря с въпрос: А Вие кои радиа слушате и къде чувате новите ми песни? Истината е, че няма радиа, които да пускат българска музика. Още повече новите ми песни. Сега направих един юбилеен концерт, Теди пусна нов албум. За кого го правим в крайна сметка? За десет души, да им подарим диска ли? Вече ни омръзна от тази антибългарска линия, поета от българските медии. Вижте националното радио. Когато почина Борис Гуджунов, пътувахме и слушахме 4 часа националното радио. Не пуснаха нито една негова песен, само западни. Обидно е. Как може да не уважиш един толкова хубав, кадифен глас. Този човек умря обиден и с мъка в сърцето, че не е приет и признат от българската публика.

- Не съм много съгласен с Вас, защото мисля, че българската публика ви обича и иска да ви слуша...

- Прав сте. Аз съм слушала на живо радиопредавания, в които в ефира хората казват: Моля ви, пускайте повече българска музика. От радиото отговарят: Да, да, да. И продължават със западната. И поздравяват баба еди-коя си от еди-кое село със супернеизвестен хард рок хит. Дори да е рокаджийка бабата, пак няма да е чувала тази песен. 

- Как си обяснявате тази политика на радиата?

- Докато има музикални редактори в нашите медии, които лично те не ни харесват, няма да има култура в тази държава! Вече си мисля, че е нарочна тази програма, за да се унищожи всичко българско – традиции да се унищожат, музиката да се затрие. Добре, аз вече съм на една възраст, на която, грубо казано, не ми дреме дали ще ме пускат, или не, защото хората ме знаят. И малките деца ме знаят и ще има работа за мен. Но младите изпълнители трябва да бъдат подкрепяни.

- Има едно радио, което пуска само българска музика...

- Да, но какво върти това радио? Пет души млади изпълнители подкрепя. Защо не дава шанс на всички? На два часа едно и също слушаш. Налагат едни и същи имена. Само че това за мен е нож с две остриета. Не може да слушаш един певец пет пъти на ден – след това ти се повръща от него. Няма да искаш да ходиш и на негов концерт. Пускайте ги всички млади, нека да бъде разнообразно. Публиката да бъде водещата и тя да каже - аз харесвам този певец, харесвам онзи. А и много от тези, които налагат, съм ги гледала на живо. Съжалявам, но това са медийни звезди. На живо не струват.

- Понеже стана дума за звезди, та да Ви питам. Вие сте земен човек, никога не сте се мислила за звезда, макар че с творческия път зад гърба си и с кариерата си имате пълно право да го твърдите. Какво мислите за ония днешни млади изпълнители, които демонстрират самочувствие на звезди?

- Скоро бях на откриването на сезона в Слънчев бряг. И понеже аз съм по-малката звезда, а той е голямата, новата, беше след мен в програмата. Няма да казвам кой е. Звезда номер 1 на България. Какво се случи? Целият контингент публика в Слънчев бряг ми знаеха песните, танцуваха, аз пях един час, после два часа се снимах с хората. Новата звезда излезе след мен, хората си тръгнаха. Не могат да разберат, че излизането след мен няма да им е от полза – по-добре излез преди мен, защото хората стоят заради мен. Що се отнася до самочувствието, нека да го имат, но чак такова демонстриране... Не е това начинът – да си платиш на медиите да те въртят. Първо, трябва да обиколиш страната, хората да те видят, да те чуят на живо. Нашето поколение певци обиколихме България, преди да ни видят по националната телевизия и да ни чуят по радиото. Пътят е много труден и дълъг, за да спечелиш любовта на публиката. Особено сега.

- След толкова успешна кариера назад във времето, след спечелената обич и признание на публиката има ли нещо, за което съжалявате?

- Не. Аз съм доволна от съдбата си и че съм живяла в две системи.  В оная система израснах. Не мисля, че настоящата ми е дала някакво духовно израстване. Да, вярно е, тогава нямахме възможност да четем. Аз например се увличам от езотерична литература, а преди нямахме достъп до нея. Ние обаче пътувахме и помня, че когато правихме турнета до скандинавските страни, се връщахме с кашони книги. Научиха ни да четат. В старата система всяко дете можеше заедно с малко по-заможното да ходи да учи, да следва. Аз бях от бедно семейство и имах шанса да тръгна съвсем само момиче, да отида в голямата столица и имах късмета да не попадна в лоши среди, в каквито сега се озовават младите хора. Да не казвам, че тогава под строй ни караха и на театър, и на опера. Колкото и да говорим, бай Тошо искаше да създаде традиции. Както един виенчанин израства с музика и ние се възхищаваме: Ах, колко е изискан. А ние правим ли нещо днес нашите деца да израснат изискани? Какво прави обществото ни днес? От 6-годишно вече е гледало порно, пяло е едни мръсни песни с грозни текстове...

- Споменахте бай Тошо. Пяла ли сте на бившия Първи?

- Да, два пъти съм пяла на Тодор Живков. Дори съм танцувала с него на „Бяла въздишка“. Беше с LZ. Слязох от сцената, те свирят, аз долу танцувам с него и пея. Трябва да кажа, че не съм изпитвала тогава някакво неудобство или страх. Той умееше да предразполага хората. Имаше този вроден чар... 

ЮЛИЯН АТАНАСОВ