В последно време всеки ден ставаме свидетели на жестоката война, която се води по пътищата на България. Варна също не изостава от черната статистика. Черната хроника показва, че стотици невинни хора стават жертва на безмилостни катастрофи. Много са нашите съвременници, които смятат, че е геройство да шофират все едно са на състезателната писта. Според някои анализатори този синдром е плод на модерното време. Но ако се заровим в архивите, ще попаднем на материали, които показват, че проблемът възниква още с появяването на първите моторни превозни средства по нашите улици.
В брой 91 на варненския вестник “Светкавица” от 15 февруари 1912 г. под заглавието “По циркулацията на автомобилите из града” четем следната любопитна гражданска позиция по въпроса за урегулирането на автомобилното движение в нашия град: “Употреблението на автомобили е нововъведение в града ни. Не ми е известно дали има за тяхната циркулация изработен правилник от респективната власт или не, но по всичко изглежда, че ще има проблем. За да мисля така, повод ми даде извънредно бързото каране на тези автомобили из най-многолюдните улици, като например по “Мусала”, “6 септември” и “Преславска”. По-нататък авторът, който се е подписал с инициалите С.Г.А., описва случаи на опасно придвижване на автомобили и предлага: “За да се избегне, прочее, каквато и да било случка от такова бързо каране, нужно е да се изработи и утвърди правилник, който да забрани бързото каране в града и нарушителите да се глобяват”. За да не ви се стори смешна тази активна гражданска позиция отпреди повече от 100 години, когато по улиците на Варна едва ли са се движели повече от няколко десетки автомобила, е важно да си припомним, че през 1898 година е отбелязан първият документиран рекорд за скорост на автомобил. Французинът Гастон дьо Шаслу-Лоба достига астрономическата за онова време скорост от 63,14 км/ч. Една година по-късно белгиецът Камий Женаци вече преминава скоростта от 100 км/ч.
През 1912 г. автомобилите за обществено ползване във Варна вече имат няколкогодишна история
Явно по това време назрява необходимостта от създаване на правила за движението на този нов тип транспорт
През 1912 г. софийските всекидневници отразяват и едни от първите сериозни пътни инциденти, предизвикани от автомобили, и варненци започват да се притесняват, че такива може да се случат и по улиците на морския град.
Ето две такива съобщения, публикувани във вестник "Нова балканска трибуна", съответно на 18 май и 27 август. В първото от споменатите произшествия потърпевши са арх. Лазаров и пътуващите в автомобила негови близки, а във втория случай виновник за катастрофата е автомобилът на Александър Киров (представител на марките Benz, NAG и Studebaker).
"ГРОЗНА АВТОМОБИЛНА КАТАСТРОФА. Вчера с автомобила на архитект Лазаров, идвайки от Банки за София, пътували жена му, двете му деца и тъщата му. Гумата на задното колело се спукала и изгърмява силно. Шофьорът се уплашва, смутява се и побърква управлението. Обръща се автомобилът. Стъклата стават на парчета и другите части се повреждат. Ръката на тъщата е счупена, едно ребро на детето строшено, на г-жа Лазарова счупена кост на китката, а на шофьора тазовите кости строшени. Ранените снощи бяха откарани в болница".
"КАТАСТРОФА С АВТОМОБИЛ. Напоследък катастрофите с автомобили зачестиха. До голяма степен това се дължи на шофьорите, голяма част от които или са неподготвени, или пък желаят да се перчат с изкуството си бързо да карат. Снощи около 5 и половина часа по шосето за ханчето на 4 км стана едно сблъскване на автомобил с велосипедист, което по случайност не грабна жертва велосипедиста юнкер. Към казаното време един юнкер от военното училище спокойно си карал велосипеда, идейки от казармите към Орловия мост. В това време изотзад се задал автомобилът на г. Ал. Киров, каран от шофьор чужденец с доста голяма бързина. В автомобила се намирали г-жа Кирова, придружена от друга една г-жа и един млад момък. Шофьорът дал сигнал, обаче вследствие на издигналата се буря юнкерът велосипедист, който карал на ляво, не могъл да го чуе. Автомобилът, който требвало да бъде каран на десно от шосето, според правилника, напротив каран бил също на лево и тъкмо срещу кавалерийските казарми настига велосипедиста, закача едното колело на велосипеда и се забива в трапа. Уплашените пасажери бързо наизскачали неповредими. Велсипедистът-юнкер бил повален и слабо контузен по левата страна, а велосипедът му останал под автомобила. При това положение сварили катастрофата случайно минуващите по това време от тук наши сътрудници. От обстановката те констатирали, че по една чудна случайност младият юнкер спасил живота си. Бързо надошли войници, които заедно със сътрудниците ни измъкнали автомобила, който бързо отлетя за София, като остави стражаря да се чуди кому да състави акт, а пострадалият юнкер да сочи с юмрук за отмъщение.”
Тези инциденти са причина през март 1912 г. в София да започне прилагането на първия "Правилник за движението на автомобилите в София" (ДВ, брой 71 от 30 март 1912 г.), според който "шофьорите са задължени да се подготвят за изпит от експертна комисия". Едно от особено важните изисквания в правилника гласи: "Автомобилът да има отпред и отзад номер, на който цифрите да бъдат написани с черна боя върху металическа бяла плочка, с размери: преден – 75/45 мм и заден – 100/75 мм". Допустимата скорост на движение е била 4 км/ч. "по многолюдните улици" и до 15 км/ч. по улиците с по-малко движение и по шосетата около София.
На 17 юли същата година във Варненски окръжен вестник е публикуван и “Правилник за движението на автомобили в гр. Варна и окръга”
Интересно е, че в чл. 16 на варненския правилник е обърнато внимание и на външния вид на водача: “Шофьора трябва да бъде порядъчно облечен при изпълнение на службата си. Той не може да бъде по риза, без палто или със запретнати ръкави”, а в чл. 20 е решен проблемът със скоростта по улиците на града - “Най-голямата скорост, с която един автомобил може да се движи по многолюдните улици на града, по мостовете, пасажите и завойте, е 4 километра на час. Допуща се обаче до 10 километра из улиците дето няма голямо движение, а по шосетата в зависимост от движението по тях. Забележка: По Евсиноградското шосе автомобилите се движат със скорост от 10 километра на час. Забранено е движението на автомобили от Евсиноградското шосе до “Св. Константин”.
След 1914 г. автомобилите в България започват да се облагат и с данък върху ефективната мощност. В чл. 9 от Закона за бюджета, приет през същата година, е записано: "Отомобилите в циркулация за добив и за търговска цел се облагат, независимо от данъка върху занятието, с три лева годишен данък върху всяка конска сила, а частните автомобили с по 5 лева годишен данък за всяка конска сила".
Така в първите години на ХІХ век се поставя началото на правилата за движение на моторни превозни средства и чрез урегулиране на скоростта още тогава управляващите и гражданите се опитват да предотвратят инцидентите по пътищата и особено по улиците на големите градове.
МАРИЦА ГЪРДЕВА