Перлата на Юга – Петрич, или където живее духът на пророчицата Ванга

Когато се каже Петрич, веднага изниква в съзнанието името на Ванга – великата пророчица не само на България, а и на света. Но тя повлича в емоционална и асоциативна вълна и други имена, свързани с перлата на Юга Петрич. Тук са родени и живяли популярните и обичани от поколения българи артисти Катя Паскалева и Виолета Донева, примабалерината на Националната опера Вера Кирова, първите звезди на баскетбола в България – Надка Голчева и Атанас Маламов, виртуозният цигулар Кирил Стамчев, зевзекът хуморист Шкумбата, преживе превърнал се в класика на любовната лирика Евтим Евтимов и великолепният разказвач на истории и драматург Димитър Гонов, театралната критичка Ана Иванова, народните певци Димитър Коларов и Стоян Андонов. От Петрич тръгна и Ансамбълът за народни песни и танци “Пирин”…Изпускам сигурно още знакови имена, тръгнали в житейския си и творчески път от най-южния град на България, но и за тях ще стане дума по-късно.

Петрич събужда асоциациите и за кестени, 
за смокини, за фъстъци, за единствените насаждения с киви…

Петрич беше и градът на милионерите – така тръгна приказката, предизвикана от първите 10 кредитни милионери. Но годината беше 1991-ва.

Петрич е люлка и на първия фестивал на градската песен “Златен кестен”, както и на първия фестивал на частните театри, на първия фолклорен фестивал “Южен гердан”. Тук се ушиха първите български дънки. Първата фабрика за водомери и велосипедни спици, но и консервна фабрика “Петричка праскова”, заводът за нивомери и разходомери “Беласица”, първата трикотажна фабрика за пуловери “Биляна”…Красиво и динамично минало, което в голяма степен измени структурата в южния град и й придаде национално значение. Но голяма част от това безотговорно бе затрито от новата ни демократична действителност…

А преди години, по време на социалистическия рай,  Петрич се посещаваше само с граничен лист. Той беше втора гранична зона и в него се влизаше само с такава “бележка” , или на паспорта ти трябваше да е изписано Петрич или близките до него села. Двете граници - с Гърция и бивша Югославия, бяха изкушаващо място за бягство към другата “действителност” и зорките очи не позволяваха подобни “екскурзии”. А тогава името на баба Ванга привличаше като магнит. 

Кой не искаше среща с пророчицата –
било от здравословна или психическа нужда, било от чисто любопитство. Легендите за нейните предсказания нямаха граница и покой. Опашките й пред дома бяха всекидневно явление. И тогава имаше шарлатани, които записваха в списък срещу някаква сума, и когато дойдеше ред за среща със сляпата пророчица, въпросният списък изчезваше заедно с парите, дадени наивно, но и с оптимизъм. И тогава се злоупотребяваше с личността на Ванга, както и днес от нови пророчици и гадателки, автори на нейни житиета и т.н. 

Още преживе баба Ванга пожела да направи не параклис, а черква на това свято място, Рупите, в подножието на малката планина Кожух, където е единственият в България изгаснал вулкан преди стотици години. Изригнал и унищожил всичко по пътя си, той оставя чудодейни извори, които продължават и до днес да бликат и да лекуват какви ли не заболявания. 
 

Големият български художник Светлин Русев изрисува със съвременни икони новата черква на баба Ванга, а великата актриса и приживе икона на българското кино и театър Невена Коканова направи със свои средства неповторимия иконостас на черквата. В това богоугодно дело се включи не само неповторимата треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, но и местното население. Не останаха безразлични и комшиите от Македония, където е родена баба Ванга, както и много чужденци, открили в нея не само нов духовен храм, а и опора, упование, надежда…
 

Днес към църквата има огромен парк, в който се открояват не само гробът на пророчицата, но и паметникът, сътворен от скулптора Емил Попов, музейният комплекс, манастирската обител, която още не функционира по предназначението си, декоративният християнски кръст, издълбан във вулканичните скали над изворите. Преди години, когато се създаде фондацията на нейно име, имаше проект за пешеходна пътека - стъпала до върха на изгасналия вулкан. И там да се монтира голям светещ християнски кръст. Трябваше да се построи цех за бутилиране на тази уникална за пиене вода. Имаше идея да се възстановят оранжериите, в които по време на соца произвеждаха храна от водорасли за космонавтите…Така си и остана нереализирано. Помня един огромен капител, все още изложен във фоайето на НЧ “Братя Миладинови” в Петрич, открит на мястото на изчезналия древния гръцки  град Петра ,чиито разкопки се опитват да докажат, че това е другият Помпей на територията на нашата страна, но или не достигат парите за необходимите разкопки, или иманяри са сторили нещата непоправими. Още преди 30 години баба Ванга беше предрекла, че край Кожух се намира друг древноримски град - Хераклея Синтика, където бил убит царски син...Тук ви давам възможност  да си пофантазирате, драги читатели, представяйки си Перперикон, Старосел, Сиракуза...Иначе в огромния парк на църквата на баба Ванга – “Св. Петка”, спокойно и философски се разхождат всевъзможни пернати екзотични птици тип кокошки…А зад оградата на парка е  комплексът с водни басейни, в които температурите са различни, а в два от тях има от тези живителни водорасли, които отнемат и болка, и напрежение…За тях се влиза с входни билети. Другите гьолове са достъпни 24 часа от денонощието. А парата, която се вдига от тях, събужда космическо чувство. И усещаш не само духа на мъртвия град, но и този на пророчицата Ванга, която не случайно избира това място за среща с мъртви и живи…А човекопотокът не стихва през годината. За него няма сезони.

Следва продължение.

КИРИЛ АСПАРУХОВ