Импулсивността се наследява

Склонността към невнимателно и импулсивно поведение не се дължи на особености във възпитанието и индивидуалния характер, а на генетични фактори, твърдят учени в статия, публикувана в сп. Neuropsychopharmacology.За последните години учените са установили няколко особености в работата на мозъчните клетки, гените и хормоналната система, които водят до развитие на импулсивност и допринасят за развитието на наркомания и алкохолизъм. Например през ноември тази година учените са установили, че специфична мутация в серотониновия ген 5-HT2B прави европейците по-импулсивни и склонни към агресия при опиянение.

Андрей Анохин от Вашингтонския университет в Сент Луис (САЩ) и неговите колеги открили още едно свидетелство, че импулсивността в поведението се предава по наследство от родителите на детето, като наблюдавали поведението на 600 близнаци тийнейджъри и деца. Учените се интересували от една особеност в поведението на децата и тийнейджърите, която психолозите наричат "предпочитание по време". Под този термин се разбира склонността на човека да не чака и да избира по-малко ценната награда или благо точно сега, жертвайки възможността да получи по-голямо преимущество след известно време.

Като цяло малките деца по-зле умеят да се сдържат и по-често вземат малката награда тук и сега, отколкото възрастните или тийнейджърите на възраст 16-18 години. Но както показало сравнението на ДНК на близнаци, склонността да се постъпва така с 50% се обяснява с генетични фактори. Анохин и колегите му успели да установят няколко десетки "гена на импулсивността", които са свързани с проявата на тази особеност в поведението на човека. Много от тях, съдейки по данните от предварителния анализ, отговарят за събирането на ензимите, произвеждащи молекули серотонин, едно от ключовите социални вещества в нашия мозък.

Тази връзка между серотонина, серотониновите рецептори и импулсивното поведение принципно може да се използва за борба с наркоманията и алкохолизма, като се притъпява импулсивността на страдащите от нея хора. И все пак, предупреждава Анохин, подобни клинични експерименти може да се провеждат само след потвърждение на съществуването на тази връзка с по-голяма извадка близнаци.