Зика вирус - защо е толкова опасен

Вирусът Зика е част от семейство Флавивириде вируси и от рода Флавивирус. При хората вирусът е причина за развитието на заболяване известно като Зика треска или болестта Зика, което още от далечната 1950 г. е известно с разпространението си от Африка до Азия.

През 2014 г., вирусът се е пренесъл през Тихия океан до територията Френска Полинезия, след което завладява бреговете на Великденски остров, а през 2015 г. има регистрирани случаи в Централна Америка, Карибските острови и Южна Америка, където Зика предизвиква развитието на пандемия.

Вирусът се свързва с развитието на денга, жълта треска, японски енцефалит и вируса на Западен Нил. Характерното на този тип инфекция е, че лечението се провежда в покой, тъй като за момента няма въведени лекарствени средства с доказан директен противовирусен ефект срещу Зика или ваксина. Според учените съществува и директна връзка между инфекцията с вируса Зика и микроцефалия в новородени бебета от инфектирани майки, както и неврологични смущения на инфектирани възрастни пациенти и директното развитие на синдрома на Гилен - Баре.

През януари месец на 2016 г. центърът по контрол и превенция срещу опасни заболявания в Съединените Американски Щати издаде туристически гид за инфектираните страни, включващ мерки за защита от инфекция и строги препоръки за отлагане на планирани почивки на бременни жени. Други правителства и здравни организации взеха по-сериозни мерки, препоръчвайки на жените, правещи опити да забременеят, да отложат щастливите си мигове за по-напред във времето, докато бъдат взети достатъчно сериозни мерки и бъда проучени всички рискове. За момента с тези си сериозни рестрикции са характерни Колумбия, Ямайка, Ел Салвадор, Доминиканска република и Еквадор.

Каква е вирусната характеристика?

Наред с други вирусни представители от фамилията, вирусът Зика е изграден от единична верига на позитивен РНК геном. Според учените, вирусната молекула по своя си състав е най-близка до Спондуени вируса. Вирусът Зика за първи път е изолиран през април месец на 1947 г., от маймуна Макак, затворена в клетка в гората Зика в Уганда близо до Езерото Виктория. Вирусът за пръв път е бил проучван от учени от института за борба с Жълтата треска, основан през 1936 г. В последствие през 1948 г. вирусът Зика е бил изолиран за втори път от Тигров комар. Учените са открили първосигналните прояви на инфекцията, наблюдавайки ефектите на вируса върху Макаковата маймуна. Веднага след развитие на първите клинични белези в маймуната-пациент, вирусът е бил изолиран от кръвния серум, като през следващите няколко години е бил подложен на сериозни проучвания и така през 1952 г. получава своето име във вирусологичната номенклатура - Зика вирус. В международната класификация на болестите - МКБ-10 е описан под кодовото название А92.8.

През 1968 г. вирусът е бил изолиран за пръв път в хора от Нигерия, като първите сведения за съществуването на вируса и първите писания за развиващата се клинична картина са били вписани в медицински издания в Централна Америка, Египет, Габон, Сиера Леоне, Танзания и Уганда.

Патогенезата на заболяването започва с инфекция на дендритните клетки в близост до мястото на инокулация на вирусните единици, последвано от широко разпространение по лимфните възли и системния кръвоток из тялото. Вирусите от рода Флавивирус се размножават в цитоплазмата на клетките, но характерното за техния член вируса Зика е, че той се развива в клетъчното ядро. Според учените, след множество проведения изследвания, съществуват два основни клана от поколението на вируса Зика - африкански и азиатски клан. Филогенетичните проучвания показват, че вирусът, който се разпространява в САЩ е най-близък или абсолютно същия като този, който обитава територията на Френска Полинезия. В последствие открития на учените са показали, че вирусът се е модифицирал под формата на безструктурен протеин с единичен кодон, което значително увеличава възможността на вируса за развитие в човешката клетка.

Зика вирусът се пренася от комари, които проявяват своята активност през светлата част на денонощието и е изолиран от множество комари - A. aegypti, A. africans, A. apicoargenteus, A. furcifer, A. hensilli, A. luteocephalus и A. vitattus. Проучванията показват, че инкубационният период на вируса Зика е около 10 дни. След което вирусът може да се разпространи при други хора чрез сексуален контакт, особено мъж и бременна жена, когато директно навлиза и се инокулира за плацентата и по този начин заразява все още нероденото дете.

Инфекцията, която предизвиква вируса Зика, основно може да обхване хората и маймуните, като комарите са единствено преносители на болестотворния патоген. Сериозен риск от разпространение на инфекцията има, само ако се разпространява вирусната инфекция през хора и комари от районите с нормално обитаване към европейския континент. Това може да стане с болни хора, пристигащи от Африка и Америка или директно навлизане на комари от заразените райони.

Какви са основните клинични белези?

Основните клинични симптоми на инфекцията със Зика вирус са силно главоболие, макулопапуларен обрив, треска, конюнктивит и ставни болки с възпалителни ставни промени. Първият и най-добре описан случай с клинични белези на вируса Зика е от 1964 г. Той е протекъл със силно главоболие и прогресиращ макулопапуларен обрив, висока телесна температура със септични стойности и болки в гърба, коленете и тазобедрените стави. Характерното за пациента с инфекцията от вируса Зика е било това, че в рамките на три дни треската е отшумяла спонтанно, а обривът в рамките на още няколко дни е бил наличен, когато настъпва спонтанна резорбция. Именно заради учените в днешни дни не могат да дадат точни прогнози за протичане на вирусната инфекция и категорична терапия.

Според Световната здравна организация, най-ефективни средства за момента остават стандартните нестероидни противовъзпалителни средства, каквито са парацетамол, аспирин, ибупрофен и други. Според специалистите по инфекциозни болести, предвид сериозния денга-синдром, приложението на аспирин трябва да бъде под строг хемостатичен контрол. Лекарите препоръчват сериозен постелен режим на лечение и прием на много течности, предимно чиста вода.

Характерни са някои неврологични нарушения при инфекция с болестотворния патоген при възрастни. Известно е, че виновник за развитието на синдром на Гилен - Баре може да бъде именно вирусът Зика. Със сериозен риск от развитие на микроцефалия и сериозни мозъчни увреждания са бременни в първия триместър, заразени с вирусната инфекция. За момента ефективна ваксина срещу вируса Зика не е произведена. За нейната разработка е отворен проект в Националния институт по Алергии и Инфекциочни болести, воден от д-р Антъни Фауци.

puls.bg