Как детето ни да има добро самочувствие?

За децата е важно да имат добро самочувствие, за да могат да се справят с предизвикателствата. Да познават силните и слабите си страни, да се чувстват добре със себе си, им помага по-лесно да се справят с конфликтите и да устояват на негативни влияния. Както и да са позитивни и оптимистични за живота. Обратно децата с ниско самочувствие приемат предизвикателствата с тревога и безпомощност. Тези, които имат ниско мнение за себе си, по-трудно решават проблемите. Имат критични мисли за себе си – „не съм добър“, „нищо не мога да правя добре“, водещи до пасивност, резервираност и депресия. Когато се изправят пред предизвикателство първоначалната им реакция е – „не мога“.

Самочувствието означава чувство за себестойност – колко човек цени себе си, и се развива от детството през целия живот. Самочувствието може да се дефинира и като усещането да си способен и обичан. Дете, което е доволно от постиженията си, но не се чувства обичано, може да развие ниско самочувствие. Както и дете, което се чувства обичано, но не е сигурно в способностите си. Здравословното самочувствие е свързано с баланс. Важно е ранното детство, тъй като когато човек е възрастен е по-трудно да промени начина, по който възприема себе си.

Децата опитват, провалят се, опитват отново и накрая успяват и развиват идеи за собствените си способности. Те създават образ за себе си на база на взаимодействието с другите хора. Затова е важно родителите да им помагат да имат точни и здравословни образи за себе си. Важно е да се окуражават децата в много области, вместо да се фокусират само в една.

Кои са признаците на здравословно и нездравословно самочувствие? Самочувствието на децата се променя докато растат и зависи от преживяванията им. Децата с ниско самочувствие може да не искат да пробват нови неща и да говорят негативно за себе си – „аз съм глупав“, „никога няма да се науча да правя това“, „какъв е смисъла, на никой не му пука за мен“. Могат да се разочароват бързо от себе си, да се отказват лесно, да чакат някой друг да се заеме със задачата, да са свръхкритични към себе си. В тях преобладава песимизма и възприемането на временните неуспехи като постоянни и нетърпими прояви. Затова има риск от прекален стрес и умствени проблеми, както и трудности при решаването на различни проблеми и предизвикателства.

Децата с добро самочувствие обичат да взаимодействат с другите. Чувстват се комфортно в социална среда, обичат групови активности и индивидуални задачи. При предизвикателства могат да работят за намиране на решение и да негодуват, без да омаловажават себе си. Вместо да кажат – аз съм идиот, биха казали, че не разбират. Те са оптимисти и знаят своите силни страни и приемат слабите си страни.

Какво да направят родителите?

Внимавайте какво говорите. Децата са чувствителни към думите на родителите и на другите хора. Признавайте на детето не само добре свършената задача, но и усилието което е положило. Бъдете честни и оценявайте труда и усилието, а не резултата. Вместо да кажете – „следващия път ще се постараеш повече и ще успееш“, кажете – „този път не успя, но аз съм много горд от усилията които положи“. Понякога е нужно да помагате на детето да се справи с разочарованието и да научи в какво се справя добре и в какво не толкова. Учете детето да оценява своята уникалност.

Бъдете позитивен пример. Ако вие сте много сурови със себе си, песимисти или нереалистични за способностите и ограниченията си, детето ви ще ви подражава. Поддържайте добро самочувствие, за да сте пример за децата.

Идентифицирайте и пренасочвайте неточните убеждения. Помагайте на децата да са по-реалистични в себеоценката си и да имат здравословни вярвания за себе си, като идентифицирате погрешните убеждения за перфектност, външен вид, способности и др. Това е важно, защото погрешните вярвания стават реалност за децата.

Бъдете спонтанни и изразявайте привързаност. Родителската любов помага на децата да развият самочувствие. Прегръщайте ги и им казвайте, че се гордеете с тях когато виждате че полагат усилия за нещо или се справят с нещо, с което преди не са могли. Хвалете децата често и честно, но без да прекалявате. Прекалено раздутото его и самочувствие води до чувство за превъзходство над другите и до социална изолация.

Давайте позитивна и точна обратна връзка. Помагайте на децата да се справят с изблиците си на емоции, като ги учите да казват какво искат, вместо да викат или да удрят. Признавайте емоциите на децата, и изборите които правят като ги окуражавате да направят добър избор и следващия път.

Създайте подкрепяща и безопасна семейна среда. Децата които не се чувстват в безопасност у дома или са обект на насилие, са в най-голям риск от ниско самочувствие. Децата, които са свидетел на чести скандали и разправии между родителите, развиват чувство, че нямат контрол над средата си и стават безпомощни или депресирани. Наблюдавайте за признаци на проблеми в училище, насилие и друго фактори, които могат да влияят върху самочувствието. Насърчавайте децата да говорят за проблемите, които са прекалено големи, за да не ги решат сами.

Помогнете на децата да придобият полезен опит. Дейностите, които насърчават сътрудничеството, вместо конкуренция са полезни за развиване на самочувствие. Например, когато по-голямото дете помага на по-малкото да научи нещо –да чете, да рисува, е много полезно и за двете деца.

Потърсете помощ. Ако виждате, че детето има ниско самочувствие и не се справяте сами, се обърнете към специалист - психотерапевт или класически хомеопат.

puls.bg