Нарушено равновесие и слух – на какво може да се дължи?

Органите на слуха и равновесието се разполагат в близост един до друг и често при наличие на инфекциозен процес или травма се засягат едновременно.

Екзогенни фактори като различни медикаменти – аминогликозиди, диуретици, професионални отрови, както и отравяне с тежки метали могат да нарушат в различна степен функцията на тези органи.

При наличие на хронични заболявания като диабет, чернодробна недостатъчност, заболявания на бъбреците, хипертония и други – слуха и равновесието също могат да бъдат засегнати. Най-често симптомите се изразяват в усещане за шум в ушите, постепенно намаляване на слуховите възприятия, както и затруднение в запазването на равновесие в изправено положение.

При прилагането на аминогликозиди – венозно, се препоръчва следенето на слуховата функция периодично – това се осъществява най-точно чрез измерване на слуха с аудиограма. Ако вследствие на лечението се установи засягане на слуховата чувствителност се препоръчва преустановяване на терапията, тъй като намаляването на слуха в голяма степен е необратимо.

Някои инфекциозни заболявания като грип, морбили, паротитният вирус, както и коксаки- и аденовирусите също имат афинитет към органите на слуха и равновесието и могат да доведат до увреждане на функцията им в различна степен.

Болестта на Мениер се изразява в пристъпни прояви на шум в ушите, нарушено равновесие в различна степен, както и загуба на слух, съчетана със поява на световъртеж. Тези пристъпи са познати още под наименованието „Мениерови атаки”. Характерно за тях е, че настъпват ирегулярно , без да има някаква определена последователност.

Прогнозата на заболяването е в пряка връзка с честотата на поява на пристъпите, както и тежестта им. С всеки пристъп прогресивно намалява слуховата чувствителност, като същевременно има опасност за засягане функцията на равновесния апарат.

Ако лечение не се предприеме своевременно, проявяващите се пристъпи могат да доведат до пълна загуба на слуха, както и до тежки поражения върху равновесния апарат. Заболяването се проявява със симптоми, които наподобяват клиничната картина при неврином на слуховия нерв. Но при него обикновено симптомите са едностранно проявени, според това, от коя страна е туморното образувание.

По отношение на протичането се наблюдават две основни форми на заболяването.

Едната е така наречената абортивна – след няколко поредни пристъпи – заболяването напълно отзвучава и изчезва.

За съжаление втората форма на болестта на Мениер е много по-честа, тя се изразява в поредица от пристъпи, през кратки интервали от време, които често водят до пълна загуба на слух, както и смутено в различна степен равновесие.

Някои заболявания на кръвообращението – циркулаторна недостатъчност на съдовете, осигуряващи достигането на кръв до ухото също могат да бъдат причина за увреждане на функцията на равновесието и слуха. Освен това при този тип заболявания към клиничната картина е възможно да се включват зрителни смущения и кратковременни нарушения в съзнанието.

След 50-годишна възраст започват процеси на така нареченото възрастово намаление на слуха. То се дължи на дегенеративни изменения в органите – натрупване на холестерол и липиди, което води до образуване на холестеролни плаки.

Добре е да се изключат екзогенни фактори като продължителна експонация на висок шум, която може да доведе до временно намаление на слуха и постепенно той да се възстанови.

Някои травми в областта на главата могат да засегнат и слуховия и вестибуларния апарат. Поради тази причина ако травмата е получена в близост до тях е препоръчително да се изследват функциите им.

www.puls.bg