Православната църква чества днес Възнесението Господне по-познат в народните традиции, като Спасовден. Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден. Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек.
На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Ерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден. В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях – Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.
Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия през нощта росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Народните вярвания гласят още, че, ако на Спасовден вали дъжд, годината ще е богата, а реколтата – обилна.
На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска.