Пластмасовите боклуци образуват нов вид скала

Разтопени пластмасови боклуци по бреговете могат да се смесят със седименти, фрагменти от базалтова лава и органични отпадъци (като черупки) и да образуват нова скала, съобщи "Лайв сайънс".
Новият материал, наречен пластигломерат, ще остане завинаги в скалната история на Земята и в бъдеще може да служи като геоложки маркер за въздействието на човечеството.
Такава скала е открита на хавайския плаж Камило. Възможно е пластмасови конгломерати да са намирани и на други места, но никой не го е съобщавал. Замърсяването с пластмасови отпадъци е проблем по целия свят.
Засегнати от него са всички реки, езера, морета и океани.
Пластмасата, чието производство започва през 50-те години на миналия век, не се разгражда лесно и се смята, че може да остане в околната среда стотици до хиляди години. Тези отпадъци са леки и затова не могат да бъдат затрупани естествено.
В пластигломерат тя може да се превърне, ако бъде запалена на брега.
Плажът Камило на хавайския Голям остров е признат за един от най-замърсените в света, защото там вълнението изхвърля отпадъци и от океана.
Пластигломератът е открит от кап. Чарлз Мур, океанограф от института за морски изследвания Алгалита, и изследван от геолози на университета на Западен Онтарио. Той е в две разновидности.
Халоценът, епохата през която живеем, е започнала преди 12 000 години. Учените обсъждат от години дали официално да бъде призната нова геоложка епоха антропоцен, която да бележи времето на значима промяна на земния физически, химически и биологически пейзаж от човек.
Те обаче не могат да постигнат съгласие кога да започва тази епоха. За човешкото въздействие върху планетата ни има няколко групи доказателства. Едната е започнала с Промишлената революция и изхвърлянето на парникови газове в атмосферата.
Преди 8000 години пък земеделието значително променя използването на почвата и води до освобождаване на метан и въглероден двуокис в атмосферата. Следи за това са запазени в трайната ледена покривка, пише БТА.
Профилът на почвата в тресавищата показва, че минното дело и горенето на бензин с олово са довели до увеличена концентрация на оловото през последните 300 г.