Непозната история: Киро Меразчиев кметува точно 45 дни

На 2 август 1887 г. в Търново пристига новият княз на България Фердинанд. В залата на Великото народно събрание той полага клетва като княз на България. На 21 август същата година Стефан Стамболов е назначен за министър-председател и съставя новия кабинет. В него влизат и другите двама регенти - Сава Муткуров и Георги Живков (заменил П. Каравелов), водачите на консерваторите Константин Стоилов, Григор Начович, а също и един от лидерите на Либералната (казионна) партия в Източна Румелия – Георги Странски. 

Новото българско правителство е съставено от хора, изразяващи интересите на онази част от българското общество, която стопански и политически е ориентирана към Централна и Западна Европа. То обединява силите както на старата, създала се по време на турското правителство буржоазия, така и на замогналите се след Освобождението хора. 

Персоналният състав на кабинета не обещава нищо добро за българо-руските отношения. Чрез него се търси сближаване със западните индустриални държави и Турция. 

През есента на 1887 г. са проведени избори за Пето обикновено народно събрание, които са съпроводени от истински въоръжени бунтове. Правителството съзнателно се стреми да не допусне до изборните урни своите политически противници и за целта действа неоправдано жестоко и безкомпромисно. В политическия живот на България се утвърждава още една отрицателна тенденция - изборите да се печелят от партията, която е на власт.

За да усмири противниците си, правителството на Стамболов прибягва до насилие и терор 

Широко разпространена мярка става т. нар. екзекуция на селата, които проявяват непокорство. В набелязаното село се изпраща за определено време войскова част, която селяните са длъжни да снабдяват с храна и квартира. 

“Екзекуциите” се налагат съгласно Закона за изтребление на разбойниците. Насилия се вършат и в градовете. Политическите противници на правителството са подлагани на арести и изтезания. Обект на насилия често стават и представители на интелигенцията. Типичен е случаят с кап. Петко Киряков (Петко войвода), който заради своето русофилство е смазан от бой в затвора във Варна.

В такава политическа обстановка се провеждат изборите за общински съветници във Варна на 4 октомври 1887 г. При доста спорни обстоятелства за кмет е назначен Киро Меразчиев, родом от Казанлък, „фукария“ (както го определят политическите му противници), който очевидно е подкрепял политиката на Стамболов, но (според свидетелства на свои съвременници) е единственият кмет на града ни без професия, занятие и сигурни доходи. Тези му „качества“ го превръщат и в най-кратко кметувалия – общо 45 дни. Киро Меразчиев сяда на кметския стол във Варна на 12 януари 1988 г. и напуска безславно мястото на 26 февруари същата година след демонстративна оставка на общинските съветници, за което научаваме от публикувани в бр.13 от 23 януари 1888 г. на вестник „Нова България“ декларация и протокол, подписани от общинските съветници: С. А. Паница (банкер, акционер и член на управителните или контролните съвети на застрахователните дружества "Балкан – живот" и "Балкан – пожар", "Орел", "Балканско транспортно акционерно дружество", "Български меркур" и др. в София, "Никотеа" и "Строеж" в Пловдив, "Българско търговско параходно дружество" във Варна и др.), Хр. Стоянов, Г. Чирпанлиев, Илия Кирчов, Ахмед Зюрмюев, Ахмед Бейджан Кереетедки, Селим Хаджи Ахмедов, Мадатия Сукязиян и Г. Домуечоолу, който по това време е в Лондон и подава оставка по телеграфа, а по-късно във Варна получават и собственоръчно подписаното му становище.

ЧИНОВНИЦИ във Варненската община след Освобождението

Новоизбраните общинари изразяват протеста си срещу терора 

на правителството на Стамболов по време на изборите и заявяват: „Какво има да повреди една община, в тия опасни времена, ако се избере свободно? Предатели, слава Богу, нямаме ни в градовете, ни в селата, а който каже че има, лъже и клевети народа. Със свободни избори например, във Варна ще се наберат калени патриоти, известни от десетилетие с честността си към отечеството и в сметките си, а при натиск, както го направи местната власт във Варна, избират се двулични хора, без всяко доверие, срещу които се подават сега вече десетина протести от членовете на съвета, че им нямат доверие, ето копия от най-последните заявления от новоизбрания общински съвет към общинското управление:

Протокол 

Днес, осемнадесети Януари, хилядо и осемстотин и осемдесет и осма година, ний, долоподписаните, считани за членове на Варненския Градски Общински Съвет, като забелязахме, че новоизбраният Варненски кмет, Господин Киро Меразчиев, който е приел делата, сметките и управлението на Варненското Градско Общинско Управление още на 12-й този месец, не свиква и няма намерение да свиква първата редовна сесия на Общинския съвет, съгласно чл.65 от закона за Общинските Управления и телеграмата на Господина Министъра на Вътрешните Дела под номер 12212 от миналата година, и с това да ни даде възможност да си дадем оставките на почитаемия Съвет, съгласно чл.36 от същия закон, на които оставки още на 2-ри Януари тази година сме заявили на тогавашното Общинско Управление, събрахме се днес, на брой осем души и като взехме предвид:

1)    Че неможем да имаме доверие у новоизбраний Кмет Господин К. Меразчиев, понеже е избран въпреки 3-та алинея на чл24 от закона за Общинските Управления – не притежава никакви недвижими имущества или да е имал някакво самостоятелно занятие преди изборите.

2)    Че неговите другари, Господа Никола Провадалиев и Ахмед Хадърчалж са неграмотни и са също така избрани, въпреки 1-та забележка на чл.21 и 4-та алинея на 21-й член от същия закон.

3)    Че не искаме да бъдем отговорни за действията на такъв състав за Общинско управление по чл.51 и 74 от закона за надзора и събиране на даждията,

Постановихме:

1)    Да си дадем оставките, като отхвърлим от себе си всякоя отговорност за действията  на настоящето Градско Общинско Управление в лицето на кмета Господин К. Меразчиев и неговите помощници.“

БР.13 ОТ 23 ЯНУАРИ 1888 ГОДИНА на вестник „Нова България“

Изявлението на съветниците завършва с обръщение към гражданите на Варна: „Срам го е човек да гледа чужденците като ни се смеят за такъв избор. Освен това, назначеният кмет не е за това важно място, според простотията си, като не познава никакви чужди езици, освен влашки, а в тоя първи нам крайморски град има чудо чужденци, има чужди агенти и да излезе един управител да се разговаря с мимика, а кмета с телодвижения, цяла пасмина!“

След оставката на по-голямата част от общинските съветници, Варненската окръжна постоянна комисия не признава изборите и ги касира. Киро Меразчиев  кметува точно 45 дни. На 6 март 1888 г. са насрочени нови избори. Така варненци откриват, че образованието и професионализмът на избраниците им са от голямо значение. На тези избори за втори мандат е избран Харалан Ангелов. 

Вторият мандат на поета полиглот също е твърде кратък, малко повече от два месеца. Политическата обстановка го „освобождава“ от длъжността му на кмет през април 1888 г. След краткия си втори мандат Харалан Ангелов се отдава на творчеството си и просветителската си дейност. Печата стихове и статии в сп. “Читалище”, “Градинка”, “Звездица”, в. “България”, “Ден” и др. По-голямата част от онова, което написва, остава непубликувано. Умира на 25.VІІ.1904 г. в Шумен. Посмъртно е публикувана книгата му “Стихотворения. Уредба, бележки и увод от Б. Йоцов” (1934).

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Още по темата:Непознатата история: Местното самоуправление и управлението на Варна