Непознатата история: Православният храм „Св. Николай” и празнуването на Никулден във Варна

След Освобождението, както и днес, на 6 декември отбелязвали един от важните православни празници – Никулден, посветен на Свети Николай Мирликийски, който се почита като избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите. В периода обаче от 24.00 ч. на 31 март 1916 г., когато  България преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1-ви настъпва 14 април, до 20 декември 1968 година, когато българската църква връща „стария стил“, т.е. Юлианския календар, празнували Никулден на 19 декември.

По принцип Никулден наистина се пада на 19 декември, но той е сред празниците, които се отбелязват по стар стил, а по „нов стил“ се празнуват само празници като Гергьовден и празника на св. св. Кирил и Методий.

Независимо от датата, на която гражданите на Варна отбелязвали този празник обаче, неизменно го свързвали с моряците, рибата на трапезата и храма „Свети Николай“. Старите варненци разказват историята за търговеца  Параскев Николаев, който попаднал в буря и дал обет да построи църква във Варна.

Църквата „Св. Николай Чудотворец“ е построена от варненския майстор Янко Костанди в изпълнение на завещанието на родения във Варна одески търговец Параскев  Николаев.

Истинската история за построяването на църквата „Св. Никола“,

е написана „на основание официалните документи, пазени в архива на Руския Свети синод“ от Иеромонах Инокентий Софийски и публикувана в бр.1, от 10 януари 1910 година на вестник „Известник“:

„През 1858 година се откри в град Варна руско вицеконсулство. Първият вицеконсул на руското правителство е бил А. В. Рачински, человек предан на делото и горещ защитник на българските интереси. Благодарение на своята умелост и тактика, той сполучи да извоюва правото, щото да се чуе славянското богослужение в една от църквите на гр. Варна, които през онова време са били в ръцете на силните през деня –гърците.“ Иеромонах Инокентий разказва по-нататък в материала, че макар отношенията на Рачински с тогавашния Варненски гръцки митрополит Порфирий да били добри, извоюването на тази привилегия му отнела цели две години. Първото богослужение на славянски език във Варна се състояло на 12 март 1860 година в църквата „Св. Великомъченик Георги“, а реакцията на населението и огромното множество, което се стекло на служението, амбицирали вицеконсула Рачински да се построи в града нова църква, в която богослужението да се извършва само на славянски език. Една година била необходима на руския дипломат, за да получи (на 11 март 1861 година) разрешение за построяването на руска църква в имота на руското вицеконсулство.

Българите във Варна искали да имат своя църква

Ето какво разказва за нейното построяване в същата статия Иеромонах Инокентий Софийски:

„Проектът за построяването на отделна българска църкване очаквано приел благоприятен характер. През същата година (1861) в гр.Варна се получило известие, че някой си български търговец в Одеса, Параскев Николаев, завещал след смъртта си 50 хиляди рубли, за да се построи православна църква във Варна. Според тогавашните условия сумата трябвало да премине в ръцете на гръцките чорбаджии и построената църква да се предаде на гръцкото духовенство. Рачински като е знаел, че работата стои така, съобщил в министерството на Външните работи и морала, щото сумата за построяването на църквата да се даде на българите, толкова повече, че завещанието било отворено в Русия.“

Рачински изпраща до Министерството заедно с писмото си и молба на българите от Варна. Писмото на Вицеконсула и молбата на гражданите получили утвърдителен отговор от руското министерство, което от своя изпратило писмо до Светия синод в Русия с молба да разреши на варненския вицеконсул да поеме грижите по построяването на църквата.

Ето какво отговаря прокурорът на Светия синод в писмо до Министъра от 27 юли 1861 година: „Тъй като построяването на предполагаемата църква в турския град Варна ще бъде въздигната макар и с дарението на руския поданик  (Параскев Николаев като търговец бил получил руско поданство), но в пределите на цариградския патриарх, Св. Синод намира, че от внимание към него, както за построяването на храма, така също и за поверяването надзора до производа на работата, която се възлага на руския вицеконсул във Варна, за това трябва да се изпроси съгласието на Вселенския Патриарх.“ Историята приключила с това, разказва Инокентий, че Вселенският Патриарх отстранил Вицеконсула от надзора на строежа и след построяването на църквата, наречена „Св. Никола“, в нея било въведено гръцко богослужение.

Едва през 1906 година в храма започнало да се служи на български език

Явно на гръкоманите това не им харесало и те побързали да обявят църквата за гръцка. Този факт провокирал Иеромонах Инокентий да разкаже историята на построяването й и да направи следното предложение: „От всичко изложено ясно се вижда, че черквата „Св. Никола“, за която гърците претендират, че е тяхна, най-малко не се потвърждава това. По аналогия с въпроса за църквата съдим и за болницата, защото и тя е построена  от завещаните суми на Параскева Николаева.

Като изнасяме тия неопровержими официални факти в печата, апелираме към почитаемия градско Общински Съвет, щото той, въз основа на писаното да направи надлежните постъпки където трябва, за да може да се отпуска от руското правителство лихвите от завещаната сума от П. Николаев за поддържане на църквата и болницата.“

Днес, както и преди повече от 100 години, православният храм „Свети Николай Чудотворец“ е един от символите на празника във Варна.

Самият празник в началото на ХХ век е бил тачен не просто като ден на моряка, а се е превръщал в тържество за целия ни морски град.

На Никулден полагали клетва да служат на България моряците от военния флот

Ето какво разказва за клетвата на матросите на кораба „Дръзки“ списание „Морски сговор“ от 1935 година: „Часът е 7 и 55 минути. Младите моряци са пред корабите, там са по-старите им другари, началниците им, цивилните и военни представители. Музиката изпълнява военни маршове. В 8 часа без една минута се чу рязката команда на командира на Дръзки: „За знамето мирно!“. Всичко живо, в целия район на флота, замря. Само дежурния пряпорец бавно се огъва, полюшван от слабия ветрец.

Точно в 8 часа същият командир заповяда: „Знамето вдигни!“. Всички мълчаливо снеха шапки. Музиката засвири. Към стожерните върхове тръгнаха стотици разноцветни пряпорци – корабите се разцветиха – а над кърмите, бавно и тържествено се заизкачваха към коронованите върхове на знаменните стожери, бойните знамена. „Наложи!“ „Шуми Марица“ и моряшко ура процепи въздуха над морето…

… Молебствието завърши. Свещеникът даде последните си предклетвени напътствия и клетвеното обещание започна: паднали на колене, с очи обърнати към небето, младите моряци се отричаха от себе си, близките си, от живота си, и цели се обричаха в дар народу…“

През 1924 г. за Никулден варненци се дивили на многоцветно светлинно шоу

Традиционно за празника се организирали празнични шествия, вечеринки и балове, но най-мащабното честване от този тип било през 1924 година, когато по повод на празника във Варна било организирано и невиждано до момента светлинно шоу. Ето какво пише за този невиждан спектакъл в бр.2, от 01 февруари 1925 година, на списание „Морски сговор“:

„На 19.ХІІ м.г. – Никулден, празника на всички моряци в света, обществото на морските офицери в гр.Варна уреди морски бал в салоните на Военния клуб за в полза на варненския клон на Б.Н.М.С. Салоните бяха украсени в морски стил. Два дни преди бала в центъра на града бе поставен светящ рефлектор, който отражаваше думите: „Морето е неизчерпаем източник на богатства“ в последователно меняващи се цветове от народния ни трикольор.

Вечерта на бала отразяваше знака на сговора в уголемен вид.“

1939 г. Съюзът на българските моряци организира панихида по случай патронния празник и 10-годишнината от трагично загиналите моряци на параход „Варна“.

Но както и да празнували гражданите на Варна Никулден, тържества неизменно започвали с празнична Света литургия в единствения в страната морски православен храм „Св. Николай Чудотворец“.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още Никулден е! Ден на моряците, рибарите и банкерите

Трапезата на Никулден