Чужденците за Варна: Тя е светлият бисер на Черно море

„Както в Австрия, така и в Чехия, и в Германия срещнах най-ласкави отзиви за нашия курорт. Мнозина, които миналата година са го посетили, са просто очаровани от него и се готвят наново в идущата година да го посетят. Те се възхищават от хубавия плаж, от хубавите бани, от хубавия бряг и от хубавото слънце, за което в Чехия едно високопоставено лице с въздишка ми каза: „Ах това хубаво слънце“. Немците, привикнали на по-студен климат, изпитват страх от голямата горещина. Но достатъчно е обяснено, че крайбрежието ни има такава прохлада, че страхът от големи горещини е неоснователен.“ Това е част от статията на Никола Попов, кмет на Варна, която той публикува на 3 декември 1927 година във „Варненски общински вестник“. Статията е написана по повод обиколката му  в чужбина, по време на която кметът си бил поставил няколко важни цели: „Моята задача беше на първо място да се запозная с курортите на ония европейски народи, които са или ще бъдат клиенти на нашия курорт и условията при които същите курорти се развиват, какъв е вкуса на тия наши клиенти, какви са техните цени и т.н. На второ място как се гледа в средата на тия наши клиенти на нашия курорт и какви достойнства и недостатъци намират в него и с оглед на това да вземем мерки и да се приспособим“.

Казано на езика на ХХІ век, кметът прави маркетингово проучване на европейския туристически пазар и какво е мястото на курорта Варна на него. Един от основните приоритети на кметуването на Никола Попов е издигането на града ни на нивото на европейските морски курорти и той взема важни управленски решения, като инициира строеж на казино в Морската градина, на нов фонтан със скулптурна композиция, изграждане на тенис игрище. Варненската община дори започва да издава рекламно албумче и отделя за реклама нечуваните до момента 300 000 лева годишно. В града започват и градоустройствени мероприятия - благоустрояване на Гръцката махала и Морската градина, покриване на улици с асфалт и павета. Строят се северните бани със стълбището серпентина, водещо към тях, засаждат се трайните насаждения и се изграждат укрепванията по тяхното протежение. Никола Попов инициира ремонт на Летния театър, Рибните хали, пощенските станции и много други. 

Благодарение на положените усилия, само две години по-късно в чуждия печат започват да излизат изключително ласкави публикации за курортния град, а броят на чуждите туристи чувствително нараства.

През 1929 г. в „Берлинер Тагеблат“ излиза обширна статия за Варна 

Това е бил един от най-четените в Европа немски вестници. По това време изданието е под редакцията на Теодор Волф и е достигнало своя публицистичен връх. В периода между 1906 и 1933 г. „Берлинер Тагеблат“ се превръща във вестник с международно значение, който е цитиран и четен в цяла Европа и разполага с обширна мрежа от кореспонденти. 

„Берлинер Тагеблат“ е основан през 1871 г. от рекламния магнат Рудолф Мосе, който полага чрез него  основите на издателския клон на своя медиен концерн. Създаден като регионално издание, вестникът се превръща под редакцията на главния редактор Артур Левинсон в един от най-сериозните представители на „пресата на мнението“ в Германия. В политическо отношение „Берлинер Тагеблат“ подкрепя външната политика на Бисмарк, а спрямо вътрешната политика отстоява идеите на либерализма, за разширяване на пълномощията на парламента, за свободата на мнението. Редакторите на „Берлинер Тагеблат“, твърде рано усетили залеза на партийната преса, създават вестник, който предлага четиво за широката образована публика, а не само на определена класа или партия. Изданието се откроява с добро познаване на културата, тъй като за него пишат едни от най-талантливите писатели и театрални критици на времето. Затова и излизането на публикация в това престижно издание, посветена на курорта Варна, и то с положително звучене, било изключително добра реклама за града ни. 

В материала на д-р Георг Щрелакер от 2 август 1929 година в „Берлинер Тагеблат“ се говори за „особеностите и хубостите на черноморския бряг – български и румънски – за неговото пъстро население, за неговия плаж, който по своята хубост и пъстрота надминава дори Ривиерата и слънчевите брегове на Далмация, така много славени и възпявани…“, а за Варна и българския бряг докторът споделя: „Варна и нейната околност – тук трябва да възникне „Лидо“ на бъдещето. (Лидо ди Венеция, или както са го наричали просто Лидо, по това време е най-престижният и посещаван курорт в Европа. Разположен само на 12 км площ,  той разделя венецианската лагуна от Адриатическо море. Курортът и днес е много посещаван и любим за руските туристи. Не бива да се бърка с Лидо ди Йезоло, място, което е познато на любителите на автобусни екскурзии до Италия. Обикновено там нощуват групите, чиято обиколка включва посещение на Венеция, което започва своето развитие значително по-късно, някъде към 50-те години на ХХ век - б.а..) 

Не завиждаме, продължава своето повествование д-р Щрелакер, на способните българи, които не без основание ги наричат „прусаци на Балканите“. Те градят и работят с твърда воля и ограничаващи културните си нужди за въздигането на своята страна, създадоха от своето все повече западащо от световната война насам военно пристанище един морски курорт, един морски курорт с наистина голям размах.

Въпросната дума за срещането на Ориента със Запада тук има своето оправдание. В старата част на Варна владее настроение от 1001 нощ, дървените пантофи на забулените туркини тропат, тропат върху калдъръмите, като в древните времена, а нощно време безброй котараци мяукат.  Но само няколко крачки настрана се издига един напълно европейски град, прошарен с широки улици и сенчести алеи.

Перлата на Варна

нейната най-голяма гордост е морската градина – един грандиозен парк, който се простира покрай брега и ни дава един разкошен изглед върху малкия залив. Тук стават предобедните разходки, тук свири музика, тук се танцува при лунна светлина, тук се намира също общинското бюро за гостите, което по всички въпроси охотно ви дава сведения и съвети. Тук се намира и главния привлекателен обект – импозантната, едва преди три години завършена морска баня, с особени басейни с топла морска вода.

Не е нужно да се остане непременно във Варна, понеже в близката околност на града са разположени много, малки, живописни заливчета с чуден пясъчен плаж, пригодни за посещения, като заливчето при Галата и оня очарователен земен ъгъл, в който се надига един изобилен с растения парк, лятната резиденция на цар Борис, дворецът Евксиноград.

От десет хиляди и повече курортисти, които всеки път посещават Варна, повечето са от българската столица, но и числото на чужденците расте с всяка година, които ако един път посетят Варна, охотно идват втори път.

Българските държавни железници правят за посетителите на курорта намаление от 30 на сто

Най-хубаво е тук през пролетта или през късната есен, когато местността около Девненското езеро тържествува в един пъстър разкош, който не е в състояние да предаде никой художник.

Разноските по пребиваването отговарят на тези в Далмация. Хотелите са чисти, стопаните любезни и услужливи. Съвършено в тишината израсна там един рай, чиято хубост тепърва ще се развие по света.“ (Материалът е публикуван на български език и в бр. 211 от 20 август 1929 г. на „Варненски общински вестник“.)

Д-р Георг Щрелакер е един от многото европейци, посетили Варна, които пишат с възхищение за красотата и предричат светло бъдеще на младия български курорт. Във втората част на „Чужденците за Варна“ ще видим какви отзиви са публикували за града ни по същото време други два немски вестника – „Дойче Алгемане Цайтунг“ и „Шлезише цайтунг“.

Следва продължение.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още Знаете ли къде е Аспаруховата кула във Варна?