На 20 април 1975 г. Виница става квартал на Варна

На днешната дата през 1975 г. – Село Виница става квартал на Варна. Населеното място, в годините назад е менило името си неколкократно. Със заповед на Министерски съвет от 1934 година село Кестрич е преименувано на Царево, заради близостта му с двореца Евксиноград. През 1947 година, новата власт преименува отново селото с името Виница, което носи и до днес. Названието е старобългарско. Причината е, че в района има много лозови насаждения. С указ от 1975 година селото е слято с Варна и става квартал на големия град.

Названието на селището е Кестрич до 1934 г., като според Васил Миков това е турцизирана форма на средновековния топоним Кастрици. През 1934 селото е преименувано на Царево, а от 1947 г. носи името Виница. В миналото е било населено изключително с гагаузи, говорещи гагаузки език, един от неразвилите се в литературен език тюркски езици. След Освобождението от 100 къщи 12 са били български, останалите – гагаузки. До Освобождението много жители на тогавашното село Кестрич са говорили само на гагаузки (близък до турския) у дома, а в училище – на гръцки. Причина за това е, че гагаузите са православни християни, но са били под върховенството на вселенския патриарх в Цариград. Покрай това църковните им служби са се водили на гръцки език. Така „официалният“ по онова време черковен език на общността е бил гръцкият, а всекидневният – гагаузкият. Именно заради училището и църквата за гагаузите по онова време е било нормално да се гърчеят. Националистките уклони в контакта на гръцките свещеници с простолюдието от гагаузки произход на българска територия води до разбирането у мнозина от тях, че е престижно гагаузинът да се представя като грък, да се черкува в гръцката църква и да говори на турски, когато отиде в града на пазар. Подвеждани от гръцките свещеници, гагаузите от селото организират демонстрация против преминаването на селото към Българската екзархия и въвеждането на българския език вместо гръцкия в училището. Това продължава за кратко и след Освобождението. По това време село Кестрич заедно с Варна е бил най-силният бастион на гръцкия митрополит Калиник. Тогава немалко семейства от района временно се преселват в Гърция, оплаквайки се от дискриминация и гонения от страна на българските власти. Факт обаче е, че не след дълго се връщат поради по-лошите икономически условия в Гърция по онова време.