Последен ден за уроци по фламенко във Варна

И днес варненци ще могат да се насладят на танцовия семинар на големия фламенко танцьор и хореограф Маноло Пунто. Маноло бе в морската столица от 15-и ноември, по покана на Академия Фламенка, и взе специално участие в трите дни на отворени врати, които белязаха и началото в дейността на новата танцова академия с духа на Андалусия.

Маноло Пунто гледа първия фламенко спектакъл, когато е на 12 години, а да танцува започва на 16-годишна възраст. По-късно печели стипендия и влиза в легендарната фламенко школа „Amor de Dios“ в Мадрид. Днес той преподава там, заедно с други големи имена като Антонио Рейес, Адриан Галиа, Мануел Линан, Доминго Ортега, Алехандро Гранадос, Маркос Флорес и др. В кариерата си на солист Маноло Пунто се качва на големи сцени във Франция – театрите Dejazet, Déchargeurs, Café de la Danse, Ménilmontant, Reine Blanche Flamenco. В Испания участва в програмата на редица известни „таблаос“ – кафенета с автентична фламенко атмосфера – Las Carboneras, Al Andalus, El Juglar, La Garrocha в Мадрид.

Преди девет години създава собствена компания – Manolo Punto Flamenco Company. Веднага след основаването й трупата му привлича изявени френски и испански фламенко артисти – деветима други танцьори, сред които Аурелиа Видал, Алехандра Гонзалес, Фани Aра, Кармен Иниеста; 13 фламенко певци и осем музиканти. Спектаклите им са оценени високо и от публиката, и от критиката. Маноло е хореограф на фламенко не само в Испания и във Франция, но също така в Австрия, Италия, Гърция, САЩ, Мексико, Канада. Негови колеги определят стила му като уникален: съчетаващ сила в техниката на движения и в същото време изящна мекота.

За танца Маноло Пунто споделя: " Фламенкото предлага на публиката и на артиста, който го практикува, една палитра от всички човешки чувства (любов, омраза, радост, тъга, ода за живота, страданието от смъртта и т.н.) , но според мен то развива тези чувства по начин, който е силен, интензивен и без превземки. Това позволява да се изживеят усещания по директен и силен начин, без заобикаляне. Според мен именно представянето на чувствата в суров вид позволява на всеки да ги почувства като нещо много лично. Не е нужно да имате специална нагласа, за да практикувате фламенко. Танцувайки го, чрез силата си то ни налага по неизбежен начин да живеем много интензивно и в този смисъл позволява на всеки да излезе от ежедневната рутина. Във фламенкото човек открива в себе си екзалтации, които може би не усеща в ежедневния ритъм. В сътворяването на танца, аз намирам своята свобода.“