Състоянието на крайбрежните морски води се определя като умерено, според обобщените резултати от приключилия миналогодишен мониторинг, които бяха отчетени пред МОСВ неотдавна. Това заяви за в. „Черно море” доц. д-р Валентина Тодорова, ръководител на секция „Биология и екология на морето” в ИО - БАН. Наблюденията се извършват от Института по океанология по силата на ежегодно рамково споразумение, което сключва с Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Оценката за качеството на крайбрежните води, която е национален ангажимент пред ЕК, се прави върху определени биологични елементи (в едномилната) и химични (в 12-милната зона), заложени в Рамковата директива за водите. От следващата година ще започне мониторингът по Рамковата директива за морска стратегия, който обхваща цялата изключителна икономическа зона на България в Черно море, каза доц. Тодорова. По нейните думи разликата с Рамковата директива за водите е не само в много по-голямата морска територия, обхваната с наблюдателни пунктове за събиране на данни, но и в увеличения брой на показателите за състоянието на околната среда.
Наблюденията досега обхващаха задължително биологичните елементи фитопланктон (планктонните водорасли), макрофитобентос (дънните макроводорасли и морските треви) и макрозообентос (дънните животински организми).
Оценката за тяхното състояние варира в различните (общо 12 на брой) пунктове, които са разположени в 13 водни тела (част от тях не бяха включени в програмата за мониторинг през 2015 г.). Екологичното състояние се оценява на по 5-степенна скала: отлично, добро, умерено, лошо и много лошо. В мониторинга за миналата година, като обобщена за нашето крайбрежие се дава оценката за „умерено състояние”. Тук е важно да се отбележи принципът за определяне на крайната оценка, заложен в Рамковата директива за водите. Само един от елементите, ако не отговаря на изискванията за добро състояние, тогава качеството на водното тяло се определя с дадената най-лоша оценка, независимо че на останалите тя е по-висока, тоест не се прави осредняване, обясни ръководителят на секция „Екология и биология на морето”. Или, с други думи, качеството на нито един от наблюдаваните елементи не бива да е критично ниско, за да имаме отчетено сравнително добро състояние. Оценката, която се дава с ежегодния мониторинг, е изключително важна за ефективните управленски мерки. А да не говорим, че прилагането им е свързано с големи разходи, за да бъдат намалени негативните последици от човешката дейност върху околната среда, подчерта доц. Тодорова. Става дума за изграждането на скъпоструващи нови пречиствателни станции, за туризма като цяло, за селското стопанство, където се използват различни видове торове, и т.н. Тя не скри, че тази оценка е въпрос и на правилно изведени класификационни системи и индикатори, които допреди 10-15 години не са били на висота. Миналата година приключил процесът на интеркалибрация (уеднаквяване) между България и Румъния или, казано по друг начин - сравняване на системите за оценка, за да могат двете съседни страни да докладват реално съпоставими данни пред ЕК. Станахме първите на регионално европейско равнище, които успяха да приключат с процеса на интеркалибрация в рамките на общността, допълни доц. Тодорова. В момента тече проект, който се осигурява със средства от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г. (т. нар. норвежки гранд) за подобряване на програмите за мониторинг по Рамковата директива за морска стратегия, продължи океаноложката. Той щял да им даде възможност да наберат допълнителни данни и да изведат още по-добри класификационни системи за оценка на състоянието на морските води. За съжаление, преди 10-15 г., когато започнали да прилагат изискванията, поставени на национално и европейско равнище за определяне на тези системи, данните били много ограничени. Причината била в недофинансирането на морските изследвания. Нещо, което се променя особено през последните години. В момента се налага да запълваме много празноти в базата от данни, без които в науката няма как да се правят анализи и оценки. В тази насока продължаваме да търсим всевъзможни нови източници на финансиране - национални, по европейски проекти, трансгранично сътрудничество и др. И така да си подобряваме научното познание за процесите и явленията, които протичат в морето, каза още доц.Тодорова.