129 години от битката при Сливница

Битката при Сливница е едно от най-героичните събития в българската история. Наскоро освободената България показва на целия свят, че не случайно е отхвърлила оковите на робството.

Войската ни преодолява трудностите и накрая успява.

Историците са на мнение, че битката при Сливница е и бойното кръщение на младата българска армия. С тази победа българите успяват да защитят по възможно най-категоричния начин Съединението.
Притеснен от засилването на българското влияние на Балканския полуостров след акта на съединение между Княжество България и Източна Румелия, сръбският крал Милан I заповядва на армията си да нападне България.
Докато българската войска е на турската граница и очакваща евентуално нападение от Османската империя, западните ни съседи нахлуват в българските земи. Целта им е да достигнат до столицата София, която тогава  е на по-малко от 50 километра от сръбската граница. Отделно сръбски части атакуват и северозападната граница на България, целейки да превземат Видин. Боеве се водят и край Ниш и Пирот.
Българското командване правилно преценява, че трудно малобройните части в Драгоман и Цариброд ще успеят да спрат сръбската армия. Разликата в числеността на моменти е много голяма, като край Царибродските позиции тя достига до съотношение 7:1 в полза на врага. Това принуждава българите да започнат да отстъпват, целейки да достигнат до Сливнишката отбранителна линия, която предоставя най-добри условия за отблъскване на сръбската атака.
Отбранителната линия е построена от италиански работници, голяма част от които се записват като доброволци в българската армия при започването на боевете. Позицията е изградена от три части, командвани съответно от капитан Михаил Савов (ляв фланг), капитан Андрей Блъсков (център) и капитан Атанас Бендерев (десен фланг).
Съотношението в армейските части е 12 000 българи срещу 25 000 сърби.
Сутринта на 5 ноември започва решителното Сливнишко сражение. Към 9 часа сърбите напредват, но батареята на капитан Георги Силянов ги отблъсва бързо и без да даде жертви.
Българите започват контраатака при село Мало Малово, както е наредил княз Александър І Батемберг, и скоро сръбските части са принудени да отстъпят. Сражението се води предимно на този фланг, като сърбите извършват постоянни нападения, но без успех.
В битката българската артилерия помага много на пехотната войска, чрез усилен огън, но въпреки това десният български фланг се изтегля до укрепените позиции поради липса на боеприпаси.
Докато битката при Сливница е в разгара си, сръбската Моравска дивизия превзема Брезник и се насочва към левия фланг на българските позиции в Сливница. Шумадийската дивизия се съединява с Дунавската и Дринската при сливнишките позиции.
На левия фланг положението не е толкова добро за българите. Шумадийската и Моравската дивизия настъпват от юг и югозапад. Срещу тила на моравците, чийто щаб се намира в Брезник и които настъпват към Гургулят, са изпратени 1950 души под командването на капитан Стефан Кисов.
Въпреки че в крайна сметка е разбит, българският отряд забавя цялата Моравската дивизия в придвижването й към Сливница, където се решава изхода на войната, и заставя сърбите да отделят два батальона за прикритие от юг.
На 7 ноември, след нови попълнения и в двете страни, сърбите достигат 40 000, а българите 32 000. В ранната сутрин на 7 ноември капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон и ги разгромяват в Битката при Гургулят.
По това време сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов - командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака - „На нож“, като сам повежда бойците си и загива в боя.
По-късно Бдинският полк е подкрепен от плевенските дружини и една батарея. Развихря се ожесточена борба за надмощие, но сърбите не успяват да издържат и обръщат в бяг, от тук нататък ходът на сражението е решен. По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление.
Отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия, като с това приключва битката при Сливница.Картичка от сражението. Българите побеждават съперника и с щикове.

Общо за трите дни българските жертви са 1800 убити и ранени, а сръбските – 2100. Целта обаче е изпълнена и в следващите дни българите обръщат напълно хода на войната и от защитаващи своите позиции преминават в настъпление.
Напредват толкова бързо, че скоро навлизат дълбоко в сръбската територия, но намесата на Великите сили не позволява на млада България да довърши победната война.

Радостта от победата.