Комисар Тихомир Тотев: Ранната есен е опасен сезон, не си палете къщите сами

Комисар Тихомир Тотев, началник на службата за противопожарна охрана и защита на населението от бедствия и аварии

ЛИЛЯНА ТРЪНКОВА

- Г-н Тотев, според статистиката през последните два месеца
почти всеки ден леки коли се палят в движение. Каква е причината и колко е опасно?
- Опасно е, разбира се. Дори може да бъде много опасно. За късмет, досега няма пострадали хора. А основните причини са, че караме старите коли на хората и всеки се прави на майстор и сам си прави нещата, или ходи при познати на познати. Повечето от нас нямат финансовата възможност да ползват услугите на специализираните сервизи и гледат да се оправят сами и често това си има последици. Напукват се бензинопроводите най-често, пръска се маркучът и огънят тръгва.
- Предстои така нареченият сезон на горските пожари. Достатъчно подготвени ли са екипите ви?
- Още от февруари започва подготовката за справянето ни с горските пожари. Прави се обща програма с Агенцията по горите и нашата главна дирекция. В средата на март от столицата проверяват нашата работа. На тази база се съгласуват действия с областния управител и съобразно метеорологичната обстановка се обявява пожароопасен сезон. За тази година той е обявен включително до октомври за нашата област. Преди десетина години се палеха умишлено горите заради нерегламентирания изтос на дървесина. Продаваха на по-ниски цени обгоряла дървесина. Но службите успяха да пресекат тази практика. Сега пожарите в горите са причинени само от човешка небрежност. Недоизгасен огън след пикник, изхвърлен недоизгасен фас в сухите треви, всичко това може да предизвика голям пожар. За късмет, във Варненско няма пожар, при който да е имало безвъзвратно унищожена гора.
- Овладян ли е и проблемът с палежите на стърнища?
- Проблемът със стърнищата значително намаля след бума преди няколко години. Държавата се усети. Който си позволява да пали, се лишава от европейски субсидии и вече имаме значителен спад до два-три пожара годишно. До момента имаме само 20 дка изгорели, което на база на целия фонд е нищо.
- Най-горещите летни дни отминаха, това означава ли, че опасният сезон е преминал?
- Сега предстои друг опасен сезон - ранната есен. Хората трябва да бъдат много внимателни и да не палят къщите си сами. Безразборно се палят огньове в дворовете и един миг невнимание може буквално да ви подпали къщата, особено ако има лек вятър, който да разнесе огъня бързо. В повечето такива случаи няма материални щети, но нашите екипи винаги реагират и става въпрос за много пари на данъкоплатеца – разхожда се техника, хора, харчат се пари. Говорим с пастири, стопани, правим листовки, раздаваме ги по селата. Но всяка година имаме такива пожари. Има и случаи, в които умишлено се пали огън, когато духа лек вятър, за да се изчисти бързо мястото, но пък вятърът разнася бързо пламъците и някога белите стават големи.
- Какво е техническото състояние на базата и автомобилите ви?
- Проблемите с техниката ни се решават с времето. Буквално миналата седмица получихме чисто нова 30-метрова стълба, очакваме да получим и 42-метрова. Имаме две стари стълби, амортизирани, но още работим с тях. Около 40 процента от техниката ни вече е обновена. Отскоро имаме нови 6 автомобила за гасене на горски пожари. Дълги години пожарната беше пренебрегвана, но вече нещата постепенно се нормализират. Докараха ни три лодки за водолазната група, ново оборудване, имаме специални камиони, които да превозват контейнери, получихе фадроми, багер. Някои от машините все още не се използват, защото в момента екипите, които ще работят с тях, минават специално обучение.
- Достатъчно ли са хората, които работят във Варна?
- Ние сме третият град в България, но не можем да се сравняваме с Пловдив. Тук сме много по-малко като числен състав. В цялата област средно на денонощие дежурят около 45-50 човека, което в определени моменти е твърде малко. Това са в 8 районни служби, летище и ТЕЦ “Варна”, което прави средно по 5 човека на служба. В това число влизат и спасителните екипи на “Гражданска защита”. Налага се да викаме свободни от дежурство колеги.
- А спасителните екипи на “Гражданска защита” достатъчно ли са?
- Организацията в България е такава, че със спасителните операции се занимава БЧК. Ние действаме при сигнали за издирване, вадим трупове. Нашите водолазни екипи са обучени. Групата ни трябва да е по щат 4-ма души, но сега са двама. Имаме колеги пожарникари, които са обучени водолази, те помагат доброволно. Няма обявен конкурс за щатните бройки, а има нормативни изисквания за минимален брой водолази... изобщо много е объркано.
- Трагедията в „Аспарухово“ мина буквално през ръцете на вашите спасителни екипи, как се чувстват момчетата?
- В „Аспарухово“ беше ад. Истински ад. Няма как да забравим „Аспарухово“. Няма как да забравиш как водата край теб влачи тела на хора. Няма как да забравиш детските трупчета. Предложено беше от ръководството на главната ни дирекция и института по психология на МВР да се направи дебрифинг, но никой не се отзова. Това е едно робуване на остарели представи, че трябва да сме корави. Всеки един такъв инцидент влияе. Миналата година, когато гръмна цистерната в Езерово, имаше групова терапия, но след „Аспарухово“ никой не пожела. А там вадихме трупове, ние ги транспортирахме, ужасно беше, имаше и деца, трагедията беше пълна.
- Има ли много фалшиви сигнали?
- Да, много са, с 58 сигнала повече от първите 8 месеца на миналата година – 141. След въвеждането на тел. 112 мислех, че нещата ще се решат, защото разговорите се записват и хората го знаят, но това не ги спира. В ромската махала ни пратиха на фалшив адрес преди броени дни – линейка, полиция и пожарна. Явно са стояли встрани и са гледали сеир, но три служби бяха ангажирани с фалшив сигнал.
- А сваляте ли котенца от дърветата като по филмите?
- Сваляме и котенца от дърветата. Вадили сме кучета от шокъровия канал. Осем часа спасявахме огромно домашно куче, паднало от скалите над Провадия. Все още ни занимават с оси и змии, въпреки че не е наша работа. За това има лицензирани служби с обучени служители. Ние нямаме нито лиценз, нито правомощия, но го правим. А и по неизвестни причини от тел. 112 предават сигналите към нас. Ние не сме преминавали специално обучение. По света има зоополицаи. Ние работим на база проба - грешка, но нямаме никакви специални съоръжения. Направили сме си собствени приспособления. Не дай боже някой от колегите да пострада, ще започнат тогава въпросите – кой ви прати, защо ви прати...
- Подавали ли са жалби срещу ваши действия, след като сте спасили човек или сте изгасили голям пожар?
- Да. И то неведнъж. На ръба сме да ни съдят за това, че помагаме на хората, без да ни влиза в задълженията. Възможно е да ни съди фирма, която има лиценз, а ние сме свършили нейната работа, без да имаме такъв. Имало е случаи, когато са ни викали да режем опасни дървета и сме отказвали и са подавали жалби срещу нас, че сме отказали. А никой не знае, че ние трябва да действаме само в критични ситуации, когато е застрашен човешки живот. Оплаквали са се от нас и хора, на които сме помогнали. Три случаи има такива. Една жена се оплака, че сме изпратили пожарна, която не успяла да стигне до горящата й вила, защото пътят там е тесен. Как да обясниш на подобни хора, че противопожарните автомобили са един размер, нямаме по-малки и по-големи коли. А това, че във вилните зони пътищата са тесни, е проблем, но той пак е предизвикан от хората. Вместо да направи оградата си на метър примерно по-навътре в имота, за да може да стигне до там пожарна или линейка, българинът се чуди как да вземе 20 см от пътя. Налагало се е да носим техника и всичко на ръка именно поради такава причина. Това забавя действията ни многократно.
- Има ли доброволци и помагат ли в критични ситуцаии?
- Доброволчество, както е в развитите европейски страни и САЩ, няма. За момента има само наредби. Доброволчеството е малко объркана тема. Нашето съзнание все още не е стигнало до там. В Западна Европа, в малките градове – до 40 - 50 000 души, нашата дейност се извършва само от доброволчески отряди. Но те са специално обучени. А у нас тепърва се полагат основите на едно такова движение. В момента във Варна има малко повече от 40 души обучени доброволци, които помагат предимно по селата и малките градчета. Но няма доброволно формирование с постоянни дежурства. Не е рентабилно да се издържа държавна служба за десетина пожара годишно, но засега се работи така. Мисли се в тази насока, но ще минат много години, докато въпросните служби заработят така, както трябва и както е в развитите държави. Засега основното ядро на доброволците са наши бивши колеги, от клубовете по екстремни спортове.
- Предстои професионалният ви празник – 17 септември, какво ще пожелаете на колегите си?
- Здраве. Само здраве им желая. Но искам да благодаря на всички за професионализма и човещината. Мога да говоря много, но мисля, че една дума е достатъчна – благодаря!