70 години от преврата на 9 септември

На спорната дата българската история бива променена завинаги
9 септември 1944 година все още е една от датите в историята ни, които разделят нацията. За някои тогава се е осъществил държавен преврат, според други е дошла свободата. Истината е, че на 9 септември преди 70 години в България настъпва промяна, която оказва влияние и до днес.
В ранното утро, 6.30 часа, на 9 септември по радиото прозвучават думите на Кимон Георгиев: "С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел."
В началото на септември 1944 година в България е съставено ново правителство начело с Константин Муралиев. По онова време страната ни е съюзник на нацистка Германия, но е запазила неутралитет в избухналата война между Германия и СССР. Нещо повече, цар Борис ІІІ категорично отказва да прати български войници на Източния фронт.
Изходът от Втората световна война отдавна е ясен. Затова на 4 септември 1944 година новото правителство официално излиза от пакта с Германия. На следващия ден обаче СССР обявява война на България, макар на високо равнище да се водят преговори.
Така за няколко дни страната ни се оказва в положение на война с целия свят!
По същото време в България се надига въстание, което е инициирано от ЦК на БРП и Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Неговата цел е посредством координирани действия на партизаните, на бойните групи и преминалите на страната на Отечествения фронт армейски части през нощта на 9 септември да бъде взета властта и да бъде установен пълен контрол върху страната, като решаващият удар трябва да бъде нанесен в София.
На 6 и 7 септември започват вълнения в различни части на България. Избухва стачка на трамвайните служители в София, последвана от тази на пернишките миньори.
Недоволството ескалира и в Пловдив, Асеновград, Бургас, Варна, Габрово.
Разбити са затворите в Плевен, Варна, Силистра и Сливен, като са освободени много затворници. На места стачките и митингите прерастват във въоръжени сблъсъци с полицията, като са дадени жертви и от двете страни.
На 7 септември правителството възстановява правата на политическите партии в България, разтурва всички организации „с фашистка и националсоциалистическа идеология“, разформирова жандармерията и разпуска 25-ото Народно събрание.
След като на 8 септември правителството на Константин Муравиев обявява война на нацистка Германия, на същия ден и войските на СССР навлизат в територията на България.
Мнозина изследователи са на мнение, че ако руската армия не бе на брега на Дунава, нямаше как да се осъществи и превратът.
Червената армия нахлува през северната и морската граница и
окупира Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас.
По нареждане на правителството българските войски не й оказват съпротива.
Така през нощта на 8 срещу 9 септември в условията на започнала съветска окупация офицери, лоялни към политическия кръг "Звено", превземат ключовите пунктове в София – Министерството на войната, Министерството на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други.
В правителството на ОФ са включени представители на БРП, БЗНС Пладне, БРСДП (широки социалисти) и ПК Звено. Старият министър-председател Константин Муравиев минава в нелегалност. Регентите и правителството са арестувани.
На 10 септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. От затворите са освободени 8130 политически затворници.
Събитието е последвано от силна вълна на насилие, извършено предимно от комунистически групи срещу политическите им или личните им противници.
Историците оценяват различно преврата, като според тях жертвите, убити тогава, са между 20 и 40 000 души. Народният съд, който бива създаден от новата власт малко по-късно, осъжда общо 2730 души, сред които министри, журналисти, банкери, депутати, свещеници, учители, кметове и земевладелци.