Западът срещу Русия: войната на пропагандата продължава да вилнее

Дали старите слухове за Студената война преживяват ренесанс в наши дни?

Преди да потънем в някои от подробностите около продължаващата военна пропаганда между запада и Русия, която се усили с разгара на кризата в Украйна миналия септември, нека ви дам пример за това как пропагандата може да бъде разпространена без това да струва каквото и да било.

Австралийският външен министър Джули Бишъп каза миналата седмица, че членовете на Г20 са разединени по отношение на това дали Владимир Путин трябва да участва в груповата среща на върха, която ще се провежда през ноември в Брисбън. Изглежда, че Бишъп е „предприела проучване” и е разбрала, че членовете на клуба на най-силните страни „са решени да направят нужното, за да остане Г20 водещ икономически форум по глобалните въпроси и затова съществува визия, която президентът Путин не бива да преобръща. Тя също така каза, че Австралия като страна домакин няма право да „оттегля покани, които вече са отправени”.

„Това трябва да е споделено мнение в рамките на Г20, а подобен консенсус няма”, каза тя.

Ето каква е работата: никой не е молил Бишъп да споделя своите оценки, особено при положение, че сама подчертава, че няма преобладаваша споделена нагласа, че Путин не би трябвало да присъства на срещата в Брисбън. Но тя го направи така или иначе. Дали това е струвало нещо на САЩ да пусне пропагандисткото послание срещу Русия за нейната „агресия срещу Украйна”? Не, нито цент – точно както не струваше нищо на янките и техните съюзници да направят така, че Канада внезапно да излезе с нов набор санкции срещу Русия преди около седмица, като наказание за нейното „поведение спрямо Украйна”.

Успяват ли тези два примера да отразят цялостните усилия да се подкопае присъствието на Русия на световната сцена и вътрешния пазар? Разбира се. Въпреки шегата между руските хакери, че Канада официално е помолила Москва да лекува санкциите си по-сериозно.

„Закон за превенция на руската агресия”

Което ме навежда към закона, който мина на гласуване миналата седмица от Комитета за външна политика към Щатския Сенат, т. нар. „Закон за превенция на руската агресия”, който одобри отпускането на 10 милиона долара годишно за противодействие на „Руската пропаганда” в Украйна, Грузия и Молдова. Това всъщност ще бъде използвано за финансиране излъчването на Гласът на Америка и радио "Свободна Европа" в тези страни. Няма съмнение, че това е чудесна подкрепа на тиражираните тези за възраждането на Студената война в наши. Очевидно тези средства са абсолютно независими от останалите средства, които американското правителство харчи за пропагандирането на войната с Русия. Това не включва, например одобрените от САЩ 100 млн. долара за развитие на неправителствени организации в Русия и 25 млн. за опозиционните блогъри, за които съобщава авторитетният руски уебсайт politonline.ru.

Вече знаем, че САЩ са изхарчили огромната сума от 5 млрд. долара само за „промотиране на демокрацията в Украйна”, както разкри Виктория Нюланд от щатския Държавен департамент. Всяка помощ обаче е от значение, особено ако вземем предвид и безплатно оказаните, за които споменах по-горе. Да не забравяме, че ЕС разполага със свои собствени програми за „подпомагане, промотиране на демокрацията” в Украйна, Грузия и Молдова; така че, каквото и да харчи САЩ, задейства верижна реакция сред нейните съюзници.

Руският отговор на всичко това не е много впечатляващ, ако имате предвид ТВ канал Русия Днес (Russia Today RT) според информациите получава приблизително 500 млн. годишно за осъществяване на всичките си дейности по света, а радио „Гласът на Русия” (VoR), излъчвано в приблизително 50 страни, разполага със скромния бюджет от 25 млн. долара. Тези медии не са масово разпространени в Грузия и Молдова, но пък са напълно забранени в Украйна. И ако вземете предвид фактът, че RT и VoR нямат същия достъп на Запад, какъвто имат щатските медии, това определено не изглежда особено впечатляващо.

Подреждане на фактите

На пръв поглед, ако слушате западните медии, Русия печели пропагандистката война със Запада над Украйна, въпреки че в забележителен консенсус западните медии са изключително критични спрямо Русия и техните емисии преобладават над тези на RT и VoR в Украйна, Грузия и Молдова. Предполагам, че страхът от загуба във войната на пропагандата произтича от факта, че събитията на територията на Украйна, например, не потвърждават в голяма степен това, за което информират американските и западните предавания, както се случи с трагичния полет MH17 на Малайзийските авиолинии през юли, когато не чухме много за това в западните медии, тъй като фактите започнаха да се подреждат не в полза украинските войски и армия.

Тъжното е, че менталността на Студената война всъщност така и не напусна умовете на хората от властовите коридори на Запад, тъй като в противен случай вече нямаше да имаме НАТО, което да складира войски по границите на Русия. Затова, има ли нещо чудно, в това, че реториката Студената война се завръща в западните медии и изказванията на политиците, съвсем нормално, сякаш всички сме били подготвени за това?

И накрая, как бихме могли да забравим пропагандата, че САЩ са били толкова добри през последните 50 години и повече? Да, говоря за Холивуд и американските телевизии, които се опасаха с филми и телевизионни програми, които промотират американски ценности, а могъщи интернет търсачки, които някак странно всички са американски и дори получават значително финансиране от американския Big Brother.

Да не забравяме, яростната атака на компютърните игри, които носят посланията на американското величие, в които лошите врагове са от Русия и всякакви други страни, които САЩ разпознава като „неприятелски”. Ако съберете всичко това на едно място, ще получите астрономическа цифра, която засенчва всичко, което Русия може да плати в отговор за своята пропаганда.

Това е неравна битка, както и да го гледаш.

Александър Некрасов - бивш Кремълски и правителствен съветник.

Източник: Al Jazeera, ФБР.bg