Днес е Световният ден на бялата мечка

На 27 февруари отбелязваме Световния ден на бялата мечка. Целта на провеждането на този „празник“ е да се привлече вниманието на обществото към необходимостта от опазване на вида.

Тези интелигентни и загадъчни същества винаги са били обект на интерес от страна на учени и изследователи. В суровата и дива пустош на далечния север от наша гледна точка животът им никак не е лек. Трудното намиране на храна често ги изправя пред тежки предизвикателства и изпитания.

А ето и някои любопитни факти за тях:

Полярната мечка е най-големият хищник в света.

Белите мечки са сред най-древните животни на планетата, оцелели до днес. Според най-но и изследвания те са се появили на Земята преди повече от 600 000 години.

Полярната мечка е сред първите пет най-популярни животни в зоопарковете по света.

Полярната бяла мечка всъщност не е бяла. Козината й е прозрачна, а илюзията за белия цвят се дължи на отражението на слънчевата светлина.

Кожата на полярната мечка под козината й е черна.

Полярните мечки обикновено живеят сами.

Научното наименование на полярната мечка идва от латински – Ursus maritimus (в превод морска мечка).

В резултат на глобалното затопляне, в последните десетилетия, ледът необратимо се топи, което поставя под сериозна заплаха живота на полярните мечки. Полярната мечка е изчезващ вид, поставен под закрила.

Полярните мечки са способни да пренастройват метаболизма си, което им позволява да издържат дълги периоди от време, без да се хранят.

Освен че полярната мечка е изключителен плувец, известна със способността си да преплува стотици мили, средната скорост на плуване, която може да развие, е около 10 км / час.

Продължителността на живота на бялата мечка на свобода достига до 40 години.

Мъжките полярни мечка са много по-големи в сравнение с женските.

Полярните мечки имат много по-добри възможности за цветно зрение в сравнение с тези на повечето хищници.

Женската обикновено ражда на всеки три години.

Полярната мечка ражда между 1 до 3 малки.

Малките полярни мечета тежат само около половин килограм, когато се родят.

Полярната мечка има удивително остро обоняние. Способна е да усети миризма на мърша от разстояние над 30 км.

Притежава дебел подкожен слой мазнина от 5 до 10 сантиметра, който я пази от свирепите условия на въздуха и ледените води.

Теглото на женските полярни мечки може да достигне до 700 кг.

Най-едрите мъжки индивид могат да достигнат тегло над 900 кг.

Интересен факт е, че независимо от белия си цвят, през нощта те са почти невидими, дори за камери и устройства за инфрачервено виждане. Това се дължи на безцветната им козина и черна кожа.

Гръцката дума за полярна мечка е “Арктика” – мястото, което тя обитава.

Името на Южния полюс “Антарктика” от гръцки означава буквално “без мечка”. Просто защото бели мечки на Антарктика няма.

Полярните мечки често се считат за морски бозайници, подобно на тюлените, моржовете и китовете, но в действителност са сухоземни.

Макар и рядко, фотографи и изследователи са засичали хибриди между бяла мечка и гризли. Зоолози твърдят, че, за разлика от кръстоските при други видове, те могат да имат поколение. Това е една успокояваща новина за застрашения от изчезване вид, вписан в Червената книга.

Въпреки че е обект на ловуване, при ескимоските народи, като инуитите например, бялата мечка е почитана и уважавана като разумно същество и е считана за свещена.