Рецидивиращите (повтарящи се) респираторни инфекции се срещат често, особено при деца, които посещават детско заведение. В голям процент от случаите не се открива подлежаща причина за състоянието. Счита се, че периодът на по-често боледуване е свързан от една страна с незрялата все още имунна система на детето, а от друга – с увеличените му социални контакти. Това неминуемо води до среща с по-голям брой инфекциозни агенти.
Подходът при често боледуващо дете изисква изключване на по-сериозна подлежаща причина. Това често се оказва предизвикателство за лекуващия лекар, който трябва да различи баналните, самоограничаващи се вирусни инфекции от наличието на хронично заболяване например. Най-честото оплакване при децата е продължителната кашлица.
Счита се, че повтарящите се респираторни инфекции е малко вероятно да се дължат на подлежаща причина, ако:
Протичат леко, с една и съща характеристика. Лесно се повлияват от приложеното лечение, липсват усложнения, продължителността е кратка и детето бързо се възстановява.
Липсват сериозни, усложнени системни инфекции, които да налагат лечение в болница.
Детето наддава добре на тегло и иначе е в добро настроение.
Липсва фамилна анамнеза за подлежащи хрончни заболявания – имунен дефицит, алергични заболявания и други.
В диференциално-диагностичен план при хронична кашлица трябва да се изключат по-сериозни причини, като: астма, алфа-1-антитрипсинов дефицит, първична или вторична цилиарна дискинезия, вродени аномалии, гастроезофагеален рефлукс, бактериално носителство в назофаринкса.
Последното може да е причина за хронична хрема и според някои проучвания е най-честата причина за хронична кашлица при детето.
От друга страна инфекции, които винаги засягат една и съща част на дихателните пътища (например еднакъв участък от белия дроб) могат да насочат към подлежаща анатомична аномалия или наличие на аспирирано чуждо тяло.
Рецидивиращите респираторни инфекции могат да бъдат резултат от микроаспирации вследствие на гастроезофагеален рефлукс. Той може да предизвика още рецидивиращи синузити или остър среден отит. Това се случва най-често при деца под 2 годишна възраст.
При наличие на нощна кашлица, свирене в гърдите при физическо натоварване или протрахирана кашлица след инфекции на горните дихателни пътища, е необходимо да се проведе спирометрия (функционално изследване на дишането) при по-големите деца и бронходилататорен тест.
От значение при рецидивиращите дихателни инфекции е не толкова тяхната честота, а протичането им. В това число следва да се уточни каква е продължителността на инфекцията, как тя влияе върху общото състояние на детето, налице ли е фебрилно-интоксикационен синдром, има ли усложнения, какъв е отговорът на провежданата терапия, било то симптоматична или антибиотична, доказан ли е инфекциозен причинител – вирусен или бактериален.
Подходът при едно често боледуващо дете изисква задълбочено снемане на анамнеза, включително и фамилна. Необходимо е целенасочено търсене на провокиращи фактори от страна на околната среда и извършване на подробен преглед. Подхожда се индивидуално, като в някои случаи е необходимо провеждане на редица изследвания и консултации: пълна кръвна картина с диференциално броене, микробиологични и вирусологични изследвания, провеждане на пулмография, консултация с лекар УНГ с цел изключване на аденоидна хипертрофия, изследване на общ IgE, IgG, IgM, IgA в кръвен серум, провеждане на кожно-алергични проби, изследване на С3 и С4 фракции на комплемента и други.
Често боледуващото дете може да се окаже предизвикателство за лекуващия лекар. Важно е при всеки случай да се подходи индивидуално, за да се уточни етиологията и съответно да се избере най-подходящото лечение, ако такова е неободимо.
Коментари