Връзката със земята и работата са причина за дълголетието на 99 годишната Ана Мавродиева

Ели Маринова

Снимки: авторът

В 100-ната си година ще влезе след броени дни Ана Мавродиева от дома за възрастни хора „Гергана“ във Варна. На 28 февруари тази година, тя ще навърши 99 години. Живо пламъче има в очите тази жена и със сигурност не изглежда на толкова години, на колкото е. Не и казах, че мога да и дам поне 15 години по-малко, защото спокойно би си помислила, че и правя комплимент. Логично е интерес да предизвикват хора, доживели до такава старост. Преди всичко заради опита и съветите, които могат да дадат. Ана е родена през годината на Октомврийската революция - 1917 в село Синдел, община Аврен, варненско.

Опитах се за краткото време, в което разговаряме, да разбера откъде идва тази жилавост, огън в очите и дух, желание да живее и вяра. Трябва да има нещо, което да те държи толкова жив на 99 години. По-жив, отколкото са хиляди млади, изнервени, стресирани и забързани хора днес. Дали е в темпото? Или в храната? В начина на живот? Работата? Дома? Семейството? Децата?

Ана има ясен разсъдък, кротост, овладяна емоция и твърде много натрупана мъдрост. Вдовица е от 1981 година. Извървяла е общ път със съпруга си в продължение на 41 години (от 1940 г.). Твърди, че верността и гледането в една посока са нейното хапче за дълъг брак. „Бях му вярна до смърт“ – каза тя като допълни: „То сега днешните, младите, нямат вяра на нищо“. Столетницата има две деца. С гордост споделя, че синът и е инженер, а дъщеря и – библиотечен секретар. Макар че живее в дома от 9 години, тя е благодарна на децата си, че не я изоставят, грижат се да е добре облечена, да не и липсва храна, медицински грижи и всичко, което пожелае. „Не мога и това, което ми дават да използвам докрай“ – казва тя и в очите и проблясва радост само докато говори за тях. Наскоро се е наложило да и се постави изкуствена става и именно децата и помагат с 1500 лева.

Боледуваш ли? – питам я с надеждата да разбера, че на тези години човек може да се отърве с блестящо здраве и без видими проблеми.

„Разбира се, че боледувам като всички останали. Имам от дълги години високо кръвно и с него си живея добре – казва Ана като уточнява какви лекарства взема всеки ден –Не се лишавам от нищо, хапвам си добре, но не прекалявам. Ям от всичко по малко. Алкохол не пия, никога не съм пила. И кафе не пия“.

На 4 години Ана се среща със смъртта. Преживява здравословен проблем и тогава, през далечната 1921 година живота и спасява д-р Аршинков, „обичания от всички доктор на бедните“, на чието име има кръстена улица във Варна.

И все пак къде е разковничето за дълголетието?

Във връзката със земята и в работата, според 99 годишната жена. Израснала е близо до земята. В бащиния и дом непрекъснато отглеждали плодове, зеленчуци и зърнени култури. „Тогава никой не мислеше много за храната. Тя си растеше в двора. Докато играех из градината, минавах и си откъсвах нещо за ядене. И така – през всички топли месеци от годината. Всичко беше просто. И храната беше проста. И животът беше весел, безгрижен. Помагах много в работата. А и после като пораснах. Все съм работела много“. Майстор-шивач е. Започва да учи през 1930 година и завършва през 1935 г. Оттогава до края на активния си работен жизнен цикъл, жената не е спирала да работи.

Ана е вярваща, но космополитна. Радва се на новия параклис, който бе осветен в дома за възрастни хора „Гергана“. „Малко е тесничко - споделя жената. - Една малка стаичка за 150 души е малка, но все пак го има. Вярата е важна. Аз уважавам всички религии. За мен няма значение каква религия имат хората, турци ли са, българи ли, какви са. Ако вярваш и си добър човек, религията няма значение“.

Столетницата познава добре билките. Научила се е да ги ползва от родителите си. Описала е рецепти и ги е предала на децата си. Подготвя книга и се тревожи, че няма да има време да дооправи подробности около родословното дърво на рода си. „Трябва ми още един живот, за да свърша всичко – казва Ана, но не с отчаяние, а със смиреност. Условията в дома я устройват, но е притеснена, че все още среща наред с доброто, и злоба, завист, сплетни. С тях се свиква трудно и мъчно се живее“.

Благодарна е за децата си, за живота си, за съпруга си, за уменията и мъдростта си, за вярата и семейството, което е имала. „В края на краищата ще свърша това, за което ми остане време“ – така завършва нашия разговор с напомнянето да и занеса снимка. „Ще си я чакам“ – казва 99 годишната Ана и неусетно, леко в мен се усмихва усещането, че суетата на нашия пол е вродена и доживотна – както на 1, така и на 100 години.