IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 14°
Икономика
12:34 | 14 ноември 2017
Обновен: 05:55 | 14 май 2024

Застаряването на населението като двигател на икономически растеж

Все повече жени ще работят "мъжки" професии, се предвижда в проект на Национална програма за безопасност и здраве при работа 2018-2020 г.

По материала работи: Юлиян Атанасов
Застаряването на населението като двигател на икономически растеж

Застаряването на населението на България може да се превърне в неочакван двигател на икономическия растеж по аналогия с опита на Германия. Днешният 60-годишен човек не е 60-годишният преди 20-30 години, коментира за БТА Иван Нейков, директор на Балканския институт по труда и социалната политика. Когато започваше технологичната революция, този човек беше на 40 години, и е част от новите технологии, аргументира се Нейков.От БТА са потърсили експертно мнение по проекта на Национална програма за безопасност и здраве при работа 2018-2020 година, която е публикувана за обществено обсъждане. В нея се изтъква, че с пенсионната реформа се увеличава продължителността на активния трудов живот, което, наред с общото застаряване на населението, води до нарастване на дела на възрастните работници в предприятията.От друга страна, чрез политиките и програмите за младежка заетост, както и чрез съвременните форми на професионално обучение, се очаква ръст на младите хора, които ще влязат в предприятията за първи път, пише в програмата.

 

България е на трето място в Европа по средна възраст на нацията

 

Иван Нейков отбелязва, че България е на трето място в Европа по средна възраст на нацията, а на първо е Германия. По нашите представи “от Германия трябва да се чуват ревове и сълзи” от възрастните работници, а тя е лидер в икономическото развитие - държавата, която така и не разбра, че има икономическа криза, изтъква Нейков. Според него никой не е правил изследване за приноса на възрастните работници в ръста на икономиката в Германия, но може би именно те са една от причините за това.По данни на статистиката сега в България най-трудно намират намират работа хората до 29 години, а не възрастните. Според Нейков това означава, че работодателите са осъзнали истината, че възрастният работник е добър работник.

 

Данните сочат, че в следващите поне 20 години големият резерв на българския пазар на труда няма да бъдат младите работници, а ще бъдат възрастните им колеги, защото броят на младите, които излизат на пазара на труда, е по-малък отпреди 20 години.През 2001 година първокласниците са били 113 хиляди, а през 2017 г. те са 64 хиляди. Това според Нейков показва, че за дълъг период непрекъснато ще нараства делът на работниците от категорията 55 плюс. Освен това вече излизащият от активна възраст няма да бъде заместван от млад работник, както досега е било. Средногодишно се пенсионират около 100-105 хиляди души, а младите, които навлизат на пазара на труда, ще бъдат под 70 хиляди.Нужни са законодателни промени, за да се използват ефективно качествата на възрастните хора

 

Изтъквайки тези аргументи в подкрепа на доминацията на пазара на труда на възрастните кадри, Нейков посочи необходимостта от промени в законодателство, за да бъдат ефективно използвани качествата им. Той припомни, че Кодексът на труда е разработван в периода 1980-1986 година при друга демографска ситуация, без да се отчита тенденцията на непрекъснато нарастване на броя на възрастните работници.Експертът препоръчва при новата ситуация режимите на работно време и на почивки да се преразгледат. Работници, които са над 60-63 годишна възраст, могат да бъдат оставени на осемчасов работен ден, но трябва да е ясно, че това не е най-добрият начин на използване на труда им, коментира Нейков. Според него по-ефективно е, ако се раздели работното време - пет часа работа, а три часа да обучават новите работници.

 

Моделът с обедна почивка от 30 минути може да е подходящ за 30-40 годишен, но е неподходящ за човек над 60 години, смята Нейков. Според него трябва да се променят и изискванията за осветеност на работното място с оглед застаряването на персонала, както и нормативната уредба, свързана с медицинските прегледи.Много по-често и по много повече показатели трябва да се правят периодичните медицински прегледи на възрастните работници, което означава и промяна на уредбата за трудова медицина, смята Нейков. Според него трябва да има специална оценка на риска на работните места, когато на тях работят възрастни хора.

 

investor.bg

Четете още: От играчка – плачка: 14-годишен простреля момиче

Коментари

Новини Варна