Управляващи и синдикати спoрят за ръста на доходите

Най-големият проблем на бизнеса е липсата на кадри, което е в пряка връзка с ниските заплати. Това каза пред БНР президентът на КНСБ Пламен Димитров по повод идеята на бизнеса да отпаднат класовете за прослужено време, което бе подкрепено от вицепремиера Валери Симеонов.

Икономиката се развива възходящо и е излязла е от кризата. Според статистиката нефинансовите предприятия са генерирали над 20 млрд. лв. или след облагане 15 млрд. лева. Ако вземем 3 млрд. лв. от тях, може да се постигне увеличение на заплатите със 100 – 120 лева, изчисли Пламен Димитров. Синдикалистът заяви още, че в страни като Германия и Франция 50 на сто от печалбата отива към работниците.

Пламен Димитров изтъкна, че през последните 17 години 906 хил. българи трайно са напуснали страната, а напусналите не се връщат обратно.

Очакванията на всички българи са за бърз изпреварващ ръст на доходите, каза той. И предупреди управляващите, че това е темата, от която зависи социалният мир.

Председателят на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова се съгласи, че работните заплати трябва да се повишават.

Тя посочи, че според статистиката за година е отчетен ръст от 9,8% на средната работна заплата.

Депутатът обаче не се съгласи с Пламен Димитров, що се отнася до клас прослужено време. Това е начин не за повишаване на доходите, а за разпределяне на средствата в една фирма между работниците.

Менда Стоянова припомни, че механизмът държавата да влияе върху доходите е определянето на минимална работна заплата.

Тя каза още, че, когато един човек има 30 – 40 години стаж, това не го прави по-квалифициран от негов млад колега.

Народният представител коментира още, че в България безработицата е ниска, има части от страната на практика без безработица, а работната заплата и условията на труд са основният коз в това съревнование.

Когато икономиката се преструктурира, ще имаме възможност за ръст на работната заплата, каза Стоянова като посочи, че в  ИТ компаниите и фармацията възнагражденията са по-високи.

Икономиката не може да се преструктурира с магическа пръчка, отговори Пламен Димитров.

„Всички аргументи, че класът е остарял, просто са несъстоятелни. Подобни бонуси има в западноевропейските държави, включително в САЩ“, не се съгласи той.

Синдикалистът иска да бъде актуализирано минималното заплащане за безработица от 7,20 лева на ден, което е определяно при 240 лева минимална заплата. Той настоя и за вдигане на максималния осигурителен доход до около 3 хил. лв.

Освен увеличение на заплатите на учителите Димитров поиска и ръст в здравеопазването, администрацията и културата (за бюджетната сфера), а средствата според него може да дойдат от планираната повишена събираемост.

За клас прослужено време и разпределението на средствата за работна заплата правителството няма да заеме твърда позиция, тъй като това е въпрос на договорка между синдикати и работодатели, заяви Менда Стоянова.

Тя обаче каза, че има администрации с повече от необходимия брой служители, които не дават по-добра услуга. Те според нея трябва да бъдат освободени и лесно ще се адаптират към реалния сектор, за да произвеждат.

Investor.bg

Четете още: