Финансист: Догодина банките ще вдигнат лихвите си

Тенденцията за излизане от нетрадиционните монетарни политики при поддържане на ултраниски лихвени нива ще повлияе и върху България, като очакванията са от началото на следващата година банките да започнат да индексират във възходяща посока лихвите си.Това прогнозира в ефира на Bloomberg TV Bulgaria финансистът Борис Петров.“Гуверньорът на Европейската централна банка Марио Драги посочи по какъв начин регулаторът ще пристъпи към изхода, като предстои да даде допълнителни насоки по темата още в края на този месец", посочи той.По думите му след сигналите за скорошно повишаване на лихвените проценти, ефектът ще започне постепенно да се проявява и през лихвената политика на българските банки.„Очаквам  в началото на 2018 г. да се очертаят по-ясни промени в лихвената политика на банките, като посоката ще е възходяща“, каза Петров.

Икономистът е на мнение, че това ще се отрази и върху търговията с държавни ценни книжа, които също ще повишат доходността си с оглед на тренда.Той смята, че лихвите, които бюджетът ще плаща, няма да са толкова ниски, така че при следващите емисии през 2018 година, се очаква те да бъдат на по-високи нива „вследствие на промяната на кривата на доходност в еврозоната, която е бенчмаркът, спрямо който се определят цените на нашите ДЦК“.Борис Петров е убеден, че процесът ще е постепенен и не трябва да се драматизира, и “да се превръща във фиксация”, но предупреди, че нефинансовият корпоративен сектор, където има по-висока степен на задлъжнялост, трябва да подготви известни аванси, с които да посрещне евентуално по-високите лихвени плащания.  Анализаторът направи обстоен анализ на състоянието на българските банки в светлината на излезлия наскоро доклад на БНБ по отношение на банковата система.

„През следващата година се очертава печалбата на банките да е още по-ниска, защото влизат нови счетоводни стандарти за отчитане обезценките на финансови активи. Очаква се нарастване, с 20-30% по-високи обезценки, които автоматично ще доведат до намаляване на финансовия резултат, напомни Петров. – Добрите новини са, че банковият сектор, в сравнение с развитието на останалите държави в ЕС, показва добри резултати на фона на исторически много ниски лихвени равнища, които допринасят за намаляване на нетния лихвен марж на банковия сектор с около 73 млн. лева на годишна база – спад от 5,2% в сравнение със същия период на миналата година.“Икономистът подчерта, че има подобрение в нетните приходи от такси и комисиони, които нарастват почти с 10%, но техният дял в приходната страна на банките е три пъти по-малък спрямо нетния лихвен марж, така че общият ефект не би могъл да се компенсира.

Борис Петров посочи и други еднократни ефекти, в по-голяма степен негативни, върху доходността на банките, свързани с преоценката на финансовите активи, държани за търгуване, които се преоценяват през печалбата и загубата. Това според него може да се отдаде на тенденцията на промяна на доходността по определени ценни книжа, която „нарасна след възстановяване на очакванията за скорошна промяна в паричната политика на ЕЦБ“.

"Този ефект през миналата година не се прояви в балансите на българските банки, но тази година има такъв ефект. Другата голяма и важна причина за по-ниския финансов резултат на банките е намаляване на обезценките спрямо миналата година, което действа позитивно на резултатите за текущата година, но общо не успява да компенсира негативното влияние на останалите фактори и съответно за периода банките отчитат по-ниски печалби“, пресметна икономистът.Петров подчерта, че за разлика от миналата година, когато една банка беше на загуба, сега и тя е с положителен финансов резултат, с тази разлика, че той се дължи на реинтегриране на провизии, направени по обезценки на финансови активи.

„По всяка вероятност през миналата година банката е била малко по-консервативна – дали заради проверката на активите или поради други причини, докато се оказало, че този консерватизъм не е бил оправдан и съответно провизиите са реинтегрирани в края на месец юни, за да допринесат за излизането на банката до малка печалба“, разкри финансистът.Каква ще бъде политиката на ЕЦБ и какви сигнали изпраща тя към кредитополучателите? Вижда ли се вече тази промяна на пазарите?

investor.bg

Четете още: Договорът между София и Скопие – справедлив за всички