Имаме шанс да развиваме „тъмен туризъм“

Има един сегмент от туризма, който България упорито игнорира, твърдят експерти. Това е така нареченият dark tourism (“тъмен туризъм”), наложил се като печеливша индустрия по света.
Годишно десетки хиляди негови почитатели потеглят по следите на близкото минало, за да се потопят в злокобната атмосфера на обезлюдени градове, изоставени магистрали, концлагери и затвори, превърнати в музеи. Хитови дестинации за подобни мрачни пътешествия са бившите страни от соцлагера, които с фантазия и чувство за хумор разработват комунистически маршрути за любопитни или носталгично настроени пътешественици. Но не и България.
Не е необходимо да ходиш чак до Чернобил, за да попаднеш на призрачно място. Достатъчно е да отскочиш до Северозападна България. Там те очакват навяващи тъга и меланхолия села и градове, тънещи в самота и разруха, с изоставените им заводи, разпадащите се панелки, пустеещите селскостопански постройки и… избледнелите символи от времето на комунизма! Каква по-умилителна гледка за всеки уважаващ себе си привърженик на dark tourism!
Българите се срамуват от комунистическото си минало и правят всичко възможно да го забравят и… да го скрият, твърди 32-годишната Цветелина Цанкова, която е собственик на единствения специализиран туроператор у нас, организиращ т.нар. комунистически тур за носталгици.
А иначе dark туристите – предимно шведи, белгийци, французи и американци, никак не скучаят в България, защото тук определено има какво да видят и снимат. Цветелина разказва как чужденците изпадат във възторг от пустеещата, оставена на произвола на времето и природата индустриална зона на град Перник – някогашен проспериращ център на стоманолеенето у нас. Да не говорим за споменатата Северозападна България – най-бедния район в ЕС.

Индустриалната зона на Перник би била интересна за западните туристи, твърдят туроператори.
В соцмаршрутите на чужденците се вписва Паметникът на съветската армия в сърцето на София, както и построените в средата на ХХ век язовири, „погълнали” цели селища заедно с църквите им.

Паметникът на съветската армия в София също може да влезе в туристически маршрут.

Пътешествениците разглеждат типичен апартамент в нашенска панелка от 50-те години, отбиват се в оцелял през „годините на демокрацията” хоремаг, за да си купят лимонени резенки и да видят какво означава празен магазин. Но когато настояват да посетят някой музей на комунизма, остават разочаровани, щом разберат, че такъв в България няма.
Оказва се, че не само комунизмът буди любопитство, но и годините на преход, белязали цели райони на България. Изоставени села с по един-двама възрастни жители на фона на приказно красива природа, пустеещи градове с нащърбени панелки и рухнали къщи, някогашни фабрики, превърнати в руини…
Тези обекти биха могли да се превърнат в примамка за феновете на dark tourism и да донесат пари на държавата.

Черно море

Според мнозина чинията на „Бузлуджа“ е идеален обект за комунистически носталгичен туризъм.