Българската икономика има над средния ръст за европейските страни

До края на 2020 г. темпът на нарастване на БВП на България ще остане 3-3,5 на сто, което е близко до потенциалния ни растеж. Това може да е над средния ръст за страните от Европейския съюз, но все още е далеч от желаните нива, необходими за догонващо развитие. Това заяви директорът на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките проф. д-р Александър Тасев при представянето на Годишния доклад за икономическото развитие и политики в България за 2018 г.
 

Докладът съдържа анализ на икономическото развитие у нас през изминалата година, като проследява микро и макро икономическите показатели, външен, фискален и банков сектор, пазар на труда, и дава препоръки за подходящи политики за периода до 2020 г. 
 

България трябва да има едно по-добро икономическо развитие, ако искаме да се доближим до европейските стандарти, подчерта проф. Тасев и призова за обществена дискусия за управлението на икономиката с цел да излезем от това незавидно последно място, което имаме в своето социално-икономическо развитие в ЕС.
 

Икономиката ни е в силна зависимост от чужди инвестиции и не може да генерира висок и устойчив растеж, затова най-важната цел е да се постигне дългосрочен и траен икономически растеж от порядък на минимум 5% годишно, заяви и доц. д-р Виктор Йоцов, ръководител на авторския екип, изготвил доклада. По думите му само с изпреварващ ръст на икономиката би бил възможен и по-осезаем растеж на доходите и благосъстоянието, което да доведе до намаляване на социалното напрежение, трупано с години.
 

Докладът за икономическото развитие и политики в България отчита и резултатите от анализа на бюджетните приходи и разходи. Изводите на експертите са, че от 2010 г. насам се наблюдава нарастване на дела на данъчните приходи, което се дължи на подобрението на събираемостта, с изключение на постъпленията от социални и здравно-осигурителни вноски. В същото време в доклада се изтъква, че в средносрочен план фискалната политика е изправена пред сериозни предизвикателства. Затова и приоритет на всяко правителство трябва да бъде избягването на прекомерното дефицитно харчене и недопускане на навлизане на икономиката в дългова спирала.
 

Икономистите предлагат преразглеждане на ефектите от плоският данък и настояват за дискусия по отношение на възможното намаляване на социалното неравенство, чрез въвеждане на прогресивен данък. Според проф. д.ик.н. Гарабед Минасян плоският данък вече не върши работата, за която е бил въведен и си заслужава да се помисли дали не трябва да се въведе прогресивен. Дебат трябва да има и за диференцираната ставка на ДДС, каквато е въведена вече в Румъния, и дава положителен ефект, смята проф. Минасян.
 

Анализът на експертите обхваща и развитието на банковия сектор, където се наблюдава сравнително слаба кредитна активност, въпреки понижението на лихвите и усилване на икономическата активност. Със сигурност ще има повишаване на лихвите по банковите депозити до края на 2018 г., посочи доц. д-р Григор Сарийски. По думите му технически те няма накъде повече да намаляват, защото банките имат проблем с пласирането на свободния ресурс и затова не се очаква скок на лихвите по кредитите.
 

Доц. Сарийски обаче смята, че догодина вероятно и лихвите по кредитите ще тръгнат нагоре.
 

На анализ е подложен и пазарът на труда, където се наблюдава намаляване на безработицата за всички възрастови групи, но делът на продължително безработните остава висок. Отчита се и подобряване на услугите на пазара на труда, като очакванията са 2018 г. да бъде най-добра в тази посока.